Номинираният от правителството за шеф на ДАНС Пламен Тончев призова т.нар. Комисията по досиетата, на която в момента е председател, да не бъде закривана, отрече да му е бил оказван натиск да напусне контраразузнаването и представи дежурната порция общи постановки и клишета за бъдещето на службата.
Той бе изслушан от депутатите в парламентарната вътрешна комисия преди назначаването му да мине и през пленарна зала, както изисква законът.
Тогава Тончев бе трудоустроен в Комисията по досиетата, която
сегашното управление се готви да закрие. След като Румен Радев стана премиер, се зае да възстановява влиянието си в специалните служби, и номинира отново за поста Тончев.
Тончев отрече за натиск срещу него
На въпрос защо отново е решил да се върне в ДАНС и имало ли е натиск върху него, за да поиска да бъда освободен, Тончев отговори, че натиск не е имало.
Аз съм предложение на Министерския съвет, не кандидатствам за длъжността. Явно след моето напускане и изтеклата година и два месеца ръководството на държавата е преценило, че все още съм необходим за ДАНС, каза Пламен Тончев.
Toй отрече той или синът му да имат процесуален статут по наказателни дела и добави, че никога не са викани да бъдат разпитвани.
Относно използването на специални разузнавателни средства (СРС) Тончев каза, че когато той е бил председател, ДАНС не е искала прилагане на СРС срещу магистрати.
Комисията по досиетата да не бъде закривана
Той призова Комисията по досиетата да не бъде закривана и да бъд е запазена като самостоятелна структура – било като агенция, било като дирекция.
Нека тя съществува като структура, каза Тончев.
Вицепремиерът Иво Христов обясни по-рано, че Комисията по досиетата е
отдавна изчерпала се структура с бюджет от 2.8 млн. евро годишно. Според неговите планове функциите ѝ трябва да бъдат поети от агенция "Архиви". Плановете на кабинета бяха разкритикувани от специалисти и общественици, но засега той не дава сигнали, че може да ги преразгледа.
Общи приказки
Тончев представи пред депутатите и визията си за управление на ДАНС, от която традиционно не стана ясно много.
"Необходимо е извършване на определена реформа за повишаване на капацитета и укрепване на потенциала и устойчивостта. Предизвикателство е, но ако не се изгради една функционална, гъвкава и реагираща на средата на сигурност съвременна Агенция, рисковете могат да се превърнат във вътрешна заплаха за сигурността на държавата", заяви Пламен Тончев, като не обясни защо не е предприел мерки, докато бе шеф на службата.
Той коментира, че "стратегическата среда за сигурност в евроатлантическото пространство е изцяло променена в последните четири години и половина.".
"Отношенията между основните фактори на сигурността НАТО - Европейски съюз, от една страна, и Руската федерация, от друга страна, от състояние на партньорство, при всички ситуативни напрежения, се преобърнаха и в момента са в открито противопоставяне с потенциал за открит сблъсък", посочи той.
Тончев каза още, че хибридните атаки могат да дойдат отвсякъде, в това число и от структури, които да изглеждат приятелски.
"С достатъчна степен на увереност може да се твърди, че сблъсъкът в сферата на невоенното противопоставяне, в каквато сфера работи и Държавната агенция "Национална сигурност", а именно разузнавателните операции, хибридната война, кибератаки и подобни, е неограничен в териториален аспект и като форми и методи на водене. Това прави развитието на невоенните системи за сигурност абсолютен приоритет", добави той.
Радев нареди пъзела в службите
Шефът на контраразузнаването се предлага от правителството и назначава от парламента. Това стана, след като миналото управляващо мнозинство промени закона с цел да отнеме лостовете за влияние на тогавашния президент Румен Радев.
До тогава шефът на ДАНС се назначаваше с указ на държавния глава.
Така цивилното разузнаване ще се води от Антоан Гечев, който получи нов мандат. Шефът на военното разузнаване Венелин Венев също ще е на поста още един мандат. Миналата година за нов мандат като шеф на НСО бе назначен и ген. Емил Тонев, който се смята за близък до Радев.
Поредният резил - за кой ли път комисията по досиетата се превръщя в дребен бакалски спор за пари, за офиси, коли, секретарки... Аз не мисля, че е случайно. За ивчо евровизията 2.8 милиона годишно били хвърлени бадява. Тончев нали пак ще е ДАНС началник, много ще му е гот да има нещо, което ще подчертава демократичните му нагласи.
Истинският въпрос изобщо не е "агенция или дирекция", …
а какво прави тази държава с комунистическото си минало – 35 години по-късно. Нали щеше да има Музей на Националната Памет? Немците имат Щази-архива – национална и всеобхватна институция, където са вкарани огромно количество материали за диктатурата – образование, музеи, професионални и творчески съюзи, обществена памет. Поляците имат ИПН. А ние какво имаме? Нещо, за което от време на време някой постоянно ни вкарва в безмисления спор да го имаме ли или не.
Толкова години вече имаме закона за престъпния комунистически режим - и колко има наказани по неговите алинеи и параграфи?
Темата е много по-голяма. И много по-очистваща. За Тончев е ясно – кариерата му е минала през тия коридори и естествено за него по-безопасно е да си чешем езиците за бюджет, а не за отговорност и приемственост в службите. За правителството е още по-ясно – на повечето от тях бабите и дядовците изуха цървулите и надянаха ботушите, после национализираха, че да има какво деца и внуци да приватизират. Затова темата за националната памет систематично се смалява до "тая комисийка ще я има ли". Удобно е за всички, освен за истината за българските комунисти и техните патриотизъм и родолюбие.
Дърт болшевик Тончев от врачанско! Нов бардак със старите работнички! Това е таварищ Радев! Но къде са младите? Тези които очудиха света и нас! Гласуваха за комуниста, защото бабите им разказаха в какъв рай са прекарвали младините си! Булшиит!