Когато спешното отделение стане първа спирка: как Европа опитва да разтовари болниците

Европейските здравни системи се различават по своя модел, финансиране и организация, но са изправени пред един общ проблем – спешните отделения все по-често компенсират слабостите на останалите звена. Независимо дали става дума за Румъния, България, Австрия, Италия, Испания, Гърция или Литва, тенденцията е сходна: болничните спешни структури приемат все повече пациенти, които не се нуждаят от спешно лечение.

Причините са комплексни – от недобра организация на здравната помощ и недостиг на общопрактикуващи лекари и специалисти до затруднен достъп до навременна извънболнична помощ. Как европейските държави противодействат на този натиск?

Болницата става първа, а не последна спирка

В България всеки има право на платена от държавата спешна помощ, независимо дали е здравноосигурен. Подобен принцип действа и в повечето европейски държави. Проблемът започва, когато спешното отделение започне да изпълнява ролята на кабинет на личния лекар. Това вече се наблюдава почти навсякъде.

В Австрия властите признават, че много пациенти по навик отиват директно в болницата, въпреки че състоянието им може спокойно да бъде лекувано в извънболничната помощ. В Италия шест от всеки десет пациенти, посетили спешните отделения през 2023 г., са били с най-ниските нива на спешност. В България лекарите също от години предупреждават, че голяма част от хората търсят помощ в спешните кабинети или звънят на 112, защото не могат да получат навременен преглед при личен лекар или специалист или не могат да си позволят да плащат за медицинска помощ.

Недостигът на кадри е проблем навсякъде

Огромното натоварване върви паралелно с кадровата криза, която е общ проблем за всички държави. В България в системата работят едва 129 лекари със специалност "Спешна медицина", стотици лекарски места остават незаети, а капацитетът на парамедиците не се ползва ефективно. Редица болници все по-трудно поддържат денонощни спешни структури. Италия отчита, че близо девет от десет спешни отделения работят с недостиг на персонал. В Гърция болниците в островните райони ограничават дейността си поради липса на лекари и медицински сестри. Австрия също отчита нарастващи затруднения с осигуряването на достатъчно медицински специалисти, въпреки че разполага със значително по-високо финансиране на здравната система.

Това показва, че проблемът не е само финансов. Все по-малко млади лекари избират спешната медицина заради тежките условия на труд, нощните дежурства, високия риск от професионално прегаряне и зачестилите случаи на агресия срещу медицински екипи.

Австрия: първо се обади, после тръгни към болницата

Австрия е една от държавите, които се опитват да намалят посещенията в спешните отделения още преди пациентът да е прекрачил прага на болницата.

Властите признават, че голяма част от хората отиват директно в спешното отделение по навик, въпреки че състоянието им може да бъде лекувано от общопрактикуващ лекар. Затова страната развива националната телефонна линия 1450, която работи денонощно и предоставя медицински съвет, първоначална оценка на симптомите и насочване към най-подходящото място за лечение. Целта е пациентите да не се насочват автоматично към спешните отделения, а към най-подходящото за тях лечебно заведение или медицински специалист.

Правителството вече подготвя следващата стъпка – създаване на нови специализирани амбулаторни центрове с удължено работно време, както и мащабно разширяване на центровете за първична помощ. До 2040 г. те трябва да станат между 600 и 900 при около 120 в момента.

В Австрия когато линейка бъде изпратена на адрес, екипът е длъжен да транспортира пациента до болница, ако това е неговото желание – дори когато от медицинска гледна точка е подходящо той да бъде насочен към лекар в извънболничната помощ. Наскоро организациите на лекарите по спешна медицина и на парамедиците разкритикуваха това правило по време на специална пресконференция.

Италия: 6 от 10 пациенти не са за спешното

Близо 18.6 милиона пациенти са потърсили помощ в спешните отделения на италианските болници през 2023 г., като около 60% от тях са били класифицирани с най-ниската степен на спешност. Това означава, че голяма част от хората са могли да бъдат лекувани в извънболничната помощ. Ето защо Италия е една от европейските държави, които най-активно търсят нов модел за организация на спешната помощ.

В същото време системата работи при сериозен недостиг на персонал. Според националните организации на лекарите близо 89% от спешните отделения изпитват кадрови дефицит, а все повече болници разчитат на временни лекари и специалисти на граждански договори, за да осигурят денонощни дежурства. Натоварването, честите случаи на агресия срещу медици и професионалното прегаряне правят специалността все по-непривлекателна за младите лекари.

За да намали натиска върху болниците, Италия провежда една от най-мащабните здравни реформи в Европа. С финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост страната изгражда над 1000 общностни медицински центрове (Case della Comunità) – нов тип здравни заведения, които ще обединяват общопрактикуващи лекари, специалисти, медицински сестри, рехабилитатори и социални услуги под един покрив. Идеята е пациентите да получават необходимата медицинска помощ близо до дома си, без да се налага да посещават спешно отделение.

Паралелно с това се разширява мрежата от териториални центрове, които координират грижите за хронично болните, както и програмите за домашно наблюдение и телемедицина. Целта е болниците постепенно да се освободят от случаите, които могат да бъдат решени извън тях.

Освен това в Италия ненужните посещения в спешното отделение се таксуват. Ако след преглед се установи, че пациентът не е бил в спешно състояние, той обикновено заплаща такса от около 25 евро, като размерът ѝ може да варира в отделните региони. Така здравната система се опитва да насочи хората първо към първичната медицинска помощ, а спешните отделения да останат достъпни за пациентите, които действително се нуждаят от незабавно лечение.

Испания разчита на триаж и развита извънболнична помощ

Испания е сред европейските държави, в които системата за триаж е най-добре развита и е основен инструмент за управление на натоварването в спешните отделения.

Независимо в коя автономна област се намира болницата, всички пациенти преминават през първоначална оценка веднага след пристигането си. Медицинска сестра или лекар определя степента на спешност въз основа на утвърдени клинични критерии, а не според реда на пристигане.

Испанските лекари подчертават, че продължителното чакане при пациенти с нисък приоритет не е непременно признак за лошо качество на здравната система, а доказателство, че триажът изпълнява предназначението си. Човек с инфаркт, инсулт или тежка травма ще бъде поет веднага, докато пациент с вирусна инфекция, болки в кръста или леко навяхване може да чака значително по-дълго.

Натоварването обаче остава сериозно предизвикателство. През зимните месеци, по време на грипните епидемии, както и през летния туристически сезон, много спешни отделения работят над капацитета си. Това е особено видимо в големите градове като Мадрид, Барселона и Валенсия, където броят на пациентите рязко нараства. В отделни периоди регионалните власти дори откриват допълнителни легла и мобилизират допълнителен персонал, за да овладеят натиска.

За разлика от държави, които разчитат на финансови стимули за ограничаване на неспешните посещения, Испания се стреми да решава проблема чрез по-добра организация на извънболничната помощ. В много региони функционират центрове за неотложна медицинска помощ, които работят вечер, през нощта и в почивните дни. Те поемат пациенти със състояния, които изискват бърз преглед, но не представляват непосредствена опасност за живота.

Гърция: хронично претоварване и недостиг на персонал

Гръцките спешни отделения от години работят под силен натиск. Големите болници в Атина и Солун ежедневно приемат стотици пациенти, а средният престой в спешното отделение често достига около четири часа. По време на грипни епидемии и туристическия сезон натоварването става още по-голямо.

Основната причина е комбинацията от кадрови дефицит и ограничен достъп до първична медицинска помощ. Недостигът на лекари и медицински сестри е особено осезаем на островите и в отдалечените райони, където населението често няма друг избор освен да потърси лечение в големите градове. Това концентрира пациентския поток в университетските болници и допълнително увеличава времето за чакане.

През последните години гръцкото правителство започна реформи за модернизиране на спешната помощ. Изграждат се нови автономни спешни отделения, обновява се оборудването, а част от средствата идват по европейски програми. Успоредно с това се правят опити за укрепване на първичната медицинска помощ чрез местни здравни центрове, които да поемат пациентите с по-леки заболявания.

Въпреки тези усилия здравните експерти предупреждават, че без трайно увеличаване на броя на медицинските специалисти и по-добро териториално разпределение на кадрите проблемът с претоварването трудно може да бъде решен.

Литва залага на строги правила за спешност

Литовската система се опитва да ограничи ненужните посещения в спешните отделения чрез ясно разграничаване между спешна и планова медицинска помощ.

Всеки пациент преминава през медицинска оценка веднага след пристигането си. Ако лекарят установи, че няма спешно състояние, пациентът може да бъде насочен към семейния си лекар или към амбулаторна консултация. В тези случаи прегледът в спешното отделение не винаги остава безплатен и може да бъде заплатен от пациента.

Според литовските здравни власти това не е ограничаване на достъпа до медицинска помощ, а механизъм за по-рационално използване на ресурсите. Идеята е хората да се обръщат първо към първичната медицинска помощ, а болниците да останат достъпни за случаите, които действително изискват незабавна намеса.

През последните години Литва инвестира и в дигитализация на здравната система, развитие на семейната медицина и по-добра координация между извънболничната помощ и болниците. Реформите са насочени към намаляване на ненужните хоспитализации и съкращаване на времето до лечение чрез по-ефективно насочване на пациентите още при първия им контакт със здравната система.

В Румъния чакането в спешното достига до 12 часа

В Румъния системата за спешна медицинска помощ също е осигурена от държавата и достъпна за всички пациенти. Всеки човек, независимо от състоянието си, може да отиде в спешното отделение; лекарите са длъжни да го прегледат, а консултацията е безплатна, включително за тези, които не плащат здравни осигуровки.

Заради големия брой пациенти, които търсят помощ в болничните спешни отделения, времето за изчакване е дълго – понякога хората чакат 5, 6, 10 или дори 12 часа, преди да бъдат прегледани от лекар. Пациентите преминават през триаж, за да се определи тежестта на състоянието им и се поемат според степента на спешност.

В Румъния, заради трудния достъп до предварително записани прегледи при специалисти и до медицински изследвания – за които обикновено е необходимо направление от общопрактикуващ лекар, а в противен случай консултацията със специалист и изследванията трябва да бъдат заплатени – много пациенти, които не са в реално спешно състояние, предпочитат да отидат в спешното отделение на болницата. Там прегледът и всички необходими изследвания са безплатни. Времето за изчакване за консултация обикновено е няколко часа, а не седмици или месеци.

Фактът, че в Румъния всички медицински услуги в спешното отделение се предоставят безплатно – независимо дали пациентът плаща здравни осигуровки или не, насърчава тази практика.

В България спешното често е първи избор и единствена опция 

Ситуацията в България е много сходна с тази в Румъния. Подобно на повечето европейски държави, и в България спешната медицинска помощ е гарантирана за всички пациенти, независимо дали са здравноосигурени. Ако след прегледа лекарят установи, че не е налице спешно състояние, лечебното заведение може да поиска от пациента такса съгласно вътрешните си правила – практика, която съществува и в Италия и Литва.

Въпреки това спешното отделение често остава предпочитаният вход към здравната система за много българи. Причината е, че прегледът и необходимите изследвания могат да бъдат извършени веднага, докато достъпът до извънболнична помощ е затруднен от недостатъчния брой направления за специалисти и изследвания. Освен това в по-малките населени места болницата често е единствена алтернатива през нощта и в почивните дни. В по-големите градове общопрактикуващите лекари имат договори с медицински центрове, които да поемат пациентите им вечер и през почивните дни, но отново за определени състояния хората директно се насочват към болница.

Сериозен проблем е и недостигът на екипи в Центровете за спешна медицинска помощ, което води до забавяне при обслужването на сигналите. От близо 1390 лекарски щата в Спешна помощ 378 остават незаети, като най-сериозен е дефицитът в София, Варна и Плевен. Липсата на кадри все по-силно засяга и спешните отделения, които трудно осигуряват лекари за денонощните дежурства.

България се сблъсква и с още един организационен проблем, който рядко се среща в други европейски държави – липсата на система за информация в реално време за свободния капацитет на болниците. Така линейките понякога транспортират пациенти с инсулт и инфаркт до лечебно заведение, което не може да ги приеме и се налага те да бъдат пренасочвани към друга болница. При състояния, при които всяка минута е решаваща, подобни забавяния понякога са фатални.

През последните години България инвестира в обновяване на сградите, оборудването и автомобилния парк на спешната помощ, но най-голямото предизвикателство остава недостигът на медицински специалисти и липсата на ефективна координация между отделните звена на системата.

Както показва опитът и на останалите европейски държави, кризата в спешната помощ не може да бъде решена единствено в спешното отделение и на ниво линейки. Тя започва много по-рано – с достъпната първична медицинска помощ, навременната консултация със специалист и добрата организация на целия път на пациента през здравната система.