Треската за инсталиране на малки модулни реактори, която е обхванала света от известно време, преди около шест-седем години доближи плахо България. Понавлезе в идеите на индустрията, а днес заявява по-смело присъствие и на правителствена територия. Министерството на енергетиката обяви, че в подготвяната нова енергийна стратегия с хоризонт 2050 г. темата за развитието на тези технология ще намери своето място.
За малките модулни реактори (ММР) с капацитет до 300 МВ, като гъвкави за управление адаптивни мощности, с възможност за надграждане според нуждите, се говори не от вчера. Дори технологията сама по себе си е от средата на миналия век, но днес тя все още е основно в бъдещо време
Около 70 проекта, само два работещи ММР и пет в строеж
Според данните на Международната агенция за атомна енергия са налични около 70 проекта за малки модулни реактори от шест различни типа – наземни водноохлаждаеми реактори, морски водноохлаждаеми, газовоохлаждаеми, микрореактори, реактори с разтопени соли и такива на течни метали или бързи неутрони.
Само два са обаче малките модулни реактори в експлоатация. Това са морският KLT-40S на плаващата руска АЕЦ на ледоразбивача "Академик Ломоносов", и в Китай – газоохлаждащ. В момента се строят два реактора в Русия – морски и на бързи неутрони, по един в Китай и Аржентина – наземни водноохлаждаеми, и един в САЩ на разтопена сол. Окончателни инвестиционни решения са взети за три проекта – в Канада за наземен водноохлаждаем, каквито са и планираните в Румъния по американска технология, и в Узбекистан – по руска.
Десетки са проектите, които по цял свят са във фаза предпроектни проучвания, и още толкова за онези, които все още на ниво идея. Виж световната карта на ММР проектите в различна степен на подготовка и реализация.
Защо е този луд интерес?
Отговорът на въпроса защо днес ММР темата е толкова актуална е лесен. В световен мащаб расте нуждата от чиста електроенергия. Европа изоставя с бързи темпове изкопаемите горива като енергиен източник, но само слънчеви и вятърни мощности не могат да гарантират сигурността на доставките и баланзирането им. Мрежите имат нужда от базови мощности, каквито са ядрените, а малките модулни реактори освен това са маневрени.
Освен това центровете за данни, изкуствен интелект и криптовалути се очаква през 2026 г. да са отговорни за 4 на сто от световното потребление на електроенергия, според прогнози на Международната енергийна агенция. Само Amazon, Microsoft, Google и Meta са погълнали около 72 тераватчаса през 2021 г. През 2022 г. центровете за данни са консумирали около 460 ТВтч, според агенцията, а през 2026 г. те може да ползват 1000 TВтч - над една трета от общото генерирано електричество от световните АЕЦ. В Китай се очаква търсенето на електроенергия от центровете за данни да достигне 400 TВтч до 2030 г.
Европейската комисия този март публикува своя проект на Стратегия за малките модулни реактори. Предварителните оценки показват, че общият им капацитет може да достигне между 17 ГВ и 53 ГВ до 2050 г. Брюксел дори обяви, че ще обмисли увеличение на средствата по фонда InvestEU с 200 млн. евро до 2028 г., за да бъдат предоставине гаранции за намаляване на риска по внедряването на първоначалните малки модулни реактори.
Българските планове
Въпреки че у нас от над пет години се говори активно за възможностите за внедряване на малки модулни реактори, единствено частната едра индустрия работи целенасочено и проучва конкретни технологии за прилагането им.
Действията на редицата правителства в последните четири години са повече от плахи и едва сега държавният "Български енергиен холдинг" (БЕХ) е напът да възложи на външна компания да направи сравнителен анализ на наличните ММР технологии, за да предложи най-подходящите за страната варианти. Също така ще обследва възможни площадки, ще изготви финансово-икономически модел и оценка на риска. Ще предложи и пътна карта за следващи стъпки и предварителна оценка за въздействието върху околната среда.
Всички тези дейности се финансират с 1 164 213 долара от Американската агенция за търговия и развитие (USTDA), според споразумение с БЕХ от края на 2024 г. То беше забавено с една година заради идването на администрацията на Доналд Тръмп на власт във Вашингтон. Едва през октомври 2025 г. бе обявена процедура за избор на американска фирма с доказан опит да извърши подобен анализ, която да извърши предизвестицонното проучване. По информация на Mediapool интерес за участие са проявили над 20 фирми. От Министерството на енергетиката заявиха, че се очаква окончателното одобрение на изпълнителя от USTDA, за да сключи договор между БЕХ, американската агенция и изпълнителя. Кой е той ще се обяви след това.
Чак след една година обаче държавният холдинг ще има яснота с кои разработчици на технологии може да се сътрудничи и къде биха могли да се реализират евентуални проекти за инсталиране на ММР.
Опциите за държавни модулни реактори
Още преди предоставеното американско безвъзмездно финансиране за предпроектното пручване, друго държавно енергийно дружество – "АЕЦ Козлодуй – Нови мощности", което ще строи новите два "големи" реактора AP-1000 в крайдунавския град, подписа в края на 2020 г. споразумение с американската компания "НюСкейл пауър" (NuScale Power). Тя трябваше да анализира възможността за инсталиране на свои малки модулни реактори на площадка на съществуващата българска ядрена централа. Необвързващият документ предвиждаше конкретен график за подготовка, изработване, доставка на модулите и реализация на проекта, икономически и инженерни анализи и даване на точна цена за специфичен проект. Реално обаче нищо не е свършено, заявиха източници от българската компания. Друг момент е, че преди дни "НюСкейл" обяви нетна загуба от близо 356 млн. долара за 2025 г., а запознати с технологията на американската компания твърдят, че цената ѝ е прекалено висока за българските възможности.
В последните години като място за инсталиране на ММР е обсъждан въглищният комплекс "Марица Изток". Там в момента работят само четири въглищни блока – три държавни и един частен, и една въглищна мина, а огромният терен с енергийна инфраструктура подлежи на трансформация до 2038 г. Напълно е възможно той да влезе в плановете на държавата като място за инсталиране на малки модулни реактори, след като новото ръководство на Министерството на енергетиката обяви наскоро, че подготва енергийна стратегия на България. Нейният хоризонт ще е до 2050 г. и в нея място ще намерят както големи ядрени мощности, така и ММР и ще е в синхрон с прехода на "Марица Изток" към иновативни енергийни технологии.
И проектът на индустрията
Частният бизнес в България обаче е крачка пред държавата в проучването за малки модулни реактори.
Още по темата
Компанията Blue Bird Energy (зад която стоят една от най-големите компании в инфраструктурното строителство "Главболгарстрой" и панагюрската рудодобивна компания "Асарел Медет") създаде съвместно предприятие с полската група Synthos Green Energy (SGE). То трябва да изгради в България една от първите европейски площадки за технологията BWRX-300 на GE Vernova Hitachi Nuclear Energy. Плановете са за поне шест такива съоръжения – всяко с мощност 300 МВ. От SGE отбелязват, че този тип ядрена технология няма да разчита на публичен ресурс, а на участието и капацитета на индустрията, енергийните компании и потребителите на електроенергия, които могат да инвестират в проекта и едновременно с това да гарантират собствената си енергийна независимост.
Към момента не е ясно къде може да бъдат разположени съоръженията – именно това ще е задачата на българо-полското дружество. То ще трябва да избере терените и да ги подготви за лицензиране пред Агенцията за ядрено регулиране.
Председателят на ядрения регулатор Цанко Бачийски обаче признава, че агенцията му тепърва се подготвя с помощта на МААЕ и Департамента на САЩ по енергийните въпроси за евентуалното лицензиране на малки модулни реактори. По думите му това е доста различна и по-дълга процедура от тази за познатите ядрени блокове с голяма мощност.
Заемите не ни устройват
По всичко личи, че внедряването на ММР в България изобщо няма да е скоро, освен ако частните инвестиции не се активират. Причината е, че държавната енергетика и публичният финансов ресурс са ангажирани в строежа на два големи ядрени блока по американската технология AP-1000, а правителството не смята да се възползва от InvestEU и бюджета му до 2028 г. за свои разработки.
"Този инструмент има основен фокус върху инвестиции със заемен капитал и предоставяне на гаранции за проучвания, иновации и технологична модернизация в по-малък мащаб, а директното финансиране на проекти за развитие и внедряване на ядрени мощности е силно ограничено от действащата рамка и правилата на допустимост на разходите през програмния период 2021-2027 г.", отбелязват от Министерството на енергетиката.
Според председателя на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски, ядрен експрет с дългогодишен опит, в България се пропускат и възможностите на малките модулни реактори за производство на енергия за отопление. Пред Mediapool той даде пример как чешките градове Прага, Пилзен и Бърно и финландската столица Хелзинки вече работят по "ядрени" топлофикации. Швеция също има подобна договорка с "Ролс-Ройс", а Естония – с "Дженерал Електрик" и "Хитачи".
Хиновски каза, че неговата организация е предложила такъв проект и на общината в София, която притежава местната топлофикация – дружество, което е на ръба на фактическия фалит с дълг от 1.2 млрд. евро към "Българския енергине холдинг" и газовия доставчик "Булгаргаз" за закупения природен газ. Според изчисленията внедряване на SMR за нуждите на "Топлофикация София" може да намали с 40 процента сметките на потребителите. Ядреният експерт отбеляза също така, че отпадната топлина от охлаждането на реакторите може да се съхранява в специални хранилища за отложено ползване.
Румъния изпреварва всички в Европа, но проектът е спорен
На терена на европейската надпревара Румъния изглежда най-напред. Там се работи по конкретен проект за шест ММР с общ капацитет 462 MВ в Дойчещ, окръг Дъмбовица. Участници в него са румънската държавна компания Nuclearelectrica и американският разработчик NuScale.
Проектът беше подкрепян от правителството до февруари 2026 г., когато освободеният премиер Илие Болоян започна да го критикува за похарчените 240 млн. долара за земя и предпроектни проучвания. Предвижда се анализите да погълнат още 600 млн. евро, без да е сигурно дали ще бъде наистина реализиран проектът, изчисляван на 7 млрд. долара. Освен това Румъния, също като България, има други предизвикателства в ядрената енергетика - модернизацията на три блока на АЕЦ "Черна вода", която ще струва над 10 млрд. евро.
Около проекта в Дойчещ има и подозрение, че става въпрос за чисто имотна сделка. В проектната компания RoPower Nuclear SA държавната Nuclearelectrica и частната Nova Power and Gas притежават по 50%. Nova Power and Gas притежаваше терена в Дойчещ, предназначен за мини реакторите. Тя го купи през 2021 г., няколко месеца преди стартирането на проекта, а през 2025 г. продаде земята за четири пъти повече пари на проектната компания, в която е акционер, и запази размера на дела си.
Съвсем наскоро Румъния влезе в новините за ММР и със заявка на мултинационалната логистична компания от Обединените арабски емирства DP World да проучва пристанището в Констанца за разполагане на малки модулни реактори.
Чехия разчита на публично-частното партньорство
Още от 2023 г. Чехия има своя стратегия за въвеждане на малки модулни реактори на мястото на затваряните въглищни електроцентрали. Това трябва да стане в периода 2028-2033 г.
Още по темата
За финансирането се разчита на държавата, на енергийния гигант ČEZ (който е под държавен контрол, но негови миноритарни акционери са и водещи чешки олигарси, контролиращи газ и въглища) и на "частни инвеститори". Потенциално такъв е чешката машиностроителна индустрия. Реално обаче досега е сключено само едно конкретно споразумение между държавата, ČEZ и британската корпорация Rolls-Royce SMR за един ММР.
Неговият строеж трябва да започне през 2030 г., а да заработи - от 2032 г. Държавата смята да продължи с други, но няма по-конкретни планове. Самата ČEZ говори за пускане в експлоатация на втори модулен реактор до 2038 г. Може да се каже, че интересът на чешкия енергиен гигант към малките модулни реактори е провокиран от неговите акционери - въглищни и газови олигарси, които могат да се възползват от държавната подкрепа за подобни проекти.
В страната обаче има и гласове против малките модулни реактори с аргумента, че са прекалено скъпи и няма опит нито с изграждането, нито с експлоатацията им.
Пренаселен проектен портфейл във Франция с неясно финансиране
Франция третира ММР и усъвършенстваните модулни реактори (AMR) като част от по-широкото си ядрено възраждане, наред с големите EPR2 реактори. Водещият проект е Nuward на "Електрисите де Франс" (EDF) чрез специално дъщерно дружество, но има опасения относно разходите, инженерната сложност и сигурността на доставките за реализацията на проектите.
По данни на органа за ядрена безопасност ASNR във Франция се разработват около десет проекта за ММР. Най-напредналите регулаторни досиета включват CAL30 на Calogena, малък реактор, предназначен за централно отопление, който е подал заявки за варианти за безопасност, и Jimmy, който подаде през 2024 г. за разрешение за изграждане на реактор за снабдяване с топлина на промишленото съоръжение на Cristal Union в Базанкурт, департамент Марн. Сред останалите играчи са Blue Capsule, Hexana, Otrera, Stellaria и други.
Основното предизвикателство е превръщането на пренаселен проектен портфейл в банково приемливи, лицензирани и възпроизводими реактори. Франция вече произвежда големи количества нисковъглеродна електроенергия от своите 57 конвенционални реактора, така че най-обещаващият случай на употреба в домакинствата може да бъде топлината, а не електричеството.
Финансирането е друга пречка. Le Monde коментира, че най-напредналите страни са се възползвали от публични инвестиции от над 1 милиард евро на проект, докато Франция е ангажирала едва 630 милиона евро и то за около 12 проекта.
Съществуват и технически и регулаторни пречки. EDF трябваше да преориентира Nuward към доказани технологии, защото клиентите искаха сигурност относно разходите и сроковете. Няколко стартиращи проекта се нуждаят от горива или материали, които все още не са индустриално достъпни в мащаб, а досиетата на ASNR показват, че някои оценки са били спрени в очакване на допълнителна информация.
Гърция също поглежда към технологията
В Гърция темата с малките модулни реактори стана актуална след изявление на премиера Кириакос Мицотакис от 2024 г., подновени наскоро, че ще се проучи дали те могат да изиграят роля в енергийния микс на страната. Досега обаче не е обявено място, инвестиционна схема, път на лицензиране или график за внедряване и дискусията остава по-скоро проучвателна - част от по-широк технологичен "анализ на вариантите" за бъдещите енергийни нужди и конкурентоспособност в прехода на ЕС към нисковъглеродна икономика.
Екологични организации и критици на разширяването на ядрената енергия постават под въпрос политическия ентусиазъм около "джобните ядрени реактори". Те твърдят, че около технологията има нерешени въпроси за разходите, сложността на лицензирането и риска публичните ресурси да бъдат отклонени от зрели нисковъглеродни технологии като възобновяеми енергийни източници, съхранение и електрификация. Повдигат темата и с радиоактивните отпадъци и безопасността.
Гръцките критици също така свързват дебата за ММР със специфичния геоложки и енергиен контекст на страната. Гърция е сред най-сеизмично активните страни в Европа и опасенията относно риска от земетресения многократно се повдигат в публичните дискусии за ядрената енергетика. Екологични организации и коментатори твърдят, че макар съвременните проекти на реактори да са разработени с усъвършенствани системи за безопасност, а международните ядрени стандарти включват сеизмични критерии, въвеждането на ядрено производство в Гърция би изисквало изключително взискателен избор на място, регулиране и дългосрочно планиране за аварийни ситуации.
Вятър на промяната в антиядрената Австрия
Дори в антиядрената Австрия, където атомната енергия е забранена, е задухал вятърът на промяната. Ако през 2022 г. над 70% от участниците в представително проучване са били против ядрената енергия, през 2026 г. 49% от анкетираните смятат, че "страхът от ядрената енергия е лукс, който вече не можем да си позволим, ако искаме да гарантираме енергийната сигурност в Европа".
Съществуват обаче някои връзки между политиката и компаниите, които изследват тази област. Една от тях е Emerald Horizon, чийто вицепрезидент през февруари 2026 г. стана Норберт Хофер – бивш високопоставен член на крайнодясната Партия на свободата на Австрия (FPÖ), който се оттегли от политиката миналата година. Назначението му в тази компания показва, че определени идеи относно ММР се подкрепят и от силно свързани и влиятелни хора.
Въпреки това, вероятността Австрия да промени закона си срещу АЕЦ е много малка, заявява експертът по ядрена енергия Патрисия Лоренц от екологичната организация Global 2000. Според нея дебатът около ММР е съпроводен от висока степен на пропаганда. Идеята зад тези реактори е компонентите да се изработват предварително във фабрики и след това да се сглобяват на място. На теория това би могло да намали разходите. На практика обаче концепцията се сблъсква със значителни препятствия.
Регулаторните органи посочват, че мощността на реактора играе само малка роля в много от процедурите за лицензиране. Дори малките реактори трябва да преминат през обширни сеизмични и геоложки оценки и изисквания са до голяма степен същите като за големите АЕЦ. Така че икономиите на разход са ограничени, освен ако стандартите за безопасност не бъдат умишлено намалени.
Лоренц също така подчертава, че много ММР проекти са просто умалени съществуващи технологии, които обаче не ги прави по-лесни за изпълнение. Дава пример с реактора на Rolls-Royce, който с капацитет от около 470 МВ изобщо не е "малък", а по-скоро средно голям.
Тя е критична и към усилията за подобряване на икономическата жизнеспособност чрез опростени концепции за безопасност. Някои проекти се отказват от системи като контрол на борната киселина, които предотвратяват аварии в по-старите реактори.
Реална възможност или "голям балон"
Според нея ММР са "голям балон" и е нереалистично да се очаква Европа да се споразумее за няколко общи проекта, за постигане на икономии от мащаба. Националните интереси са твърде силни и регулаторните рамки се различават твърде много, казва Лоренц. Тя смята, че е слаб интересът на индустрията да обедини различни проекти под общ европейски стандарт.
Друго предизвикателство е веригата за доставки. Първо ще трябва да се създаде производствен капацитет за много компоненти, дори големи западни ядрено компании, като Westinghouse, са завършили много малко нови реактори през последните две десетилетия, отбелязва Лоринц.
Напредък може да е възможен с политическа и финансова подкрепа, както в Обединеното кралство, Чехия и Полша, смята Лоренц. Тя е особено критична към публичното финансиране на технологията и посочва, че значителни публични средства се насочват към разработването на проекти за ММР чрез гаранции и субсидии, но парите се отклоняват в други области на изследване.
Ключови думи
Свободата има цена
Благодарим, че не ни оставяте да я плащаме сами.
Станете месечен дарител на Mediapool, защото ако журналистиката днес премълчи истината, утре няма да има кой да я каже.
2 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Ето как произвежда ток в далечния север..............https://bg.wikipedia.org/wiki/Академик_Ломоносов
В света има само един резултат за малък модулен реактор. Казва се Ломоносов и е плаващ и е руски.