Български фермери се включват в блокада на Брюксел в навечерието на евроизборите

Български фермери ще се включат във вълна от едновременни протести - блокади в Брюксел и в отделни държави от Европейския съюз, които ще се проведат на 4 юни, т.е. в навечерието на предстоящите избори за Европарламент. Самият вот, както е известно предстои от 6 до 9 юни, като в България изборите ще са в "2 в 1" - на 9 юни.

"Идеята е да има голяма демонстрация както в Брюксел, така и в отделните държави на 4 юни", разказа пред Mediapool Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

В протестната демонстрация ще участват фермери от Испания, Италия, Германия, Белгия, Нидерландия, Франция, Унгария, Полша, Румъния, Гърция и България, уточни Проданов.

Защо пак протести?

"За 5 години мандат, евродепутатите в този Европейски парламент не можаха да се справят с кризите в земеделието, не можаха да чуят гласа на фермерите. Затова и станахме свидетели на толкова много протести в различни европейски страни, които се борят срещу непосилни евроизисквания", разказа Проданов. Самият той на 9 и 10 април, по време на телефонния ни разговор, се оказа в Брюксел на среща за подготовката на голямата демонстрацията.

Българските животновъди в общия протест ще бъдат представени от Симеон Караколев, председател на Българската овцевъдна и козевъдна асоциация.

Три искания на протестите

Три основни искания ще поставят демонстрациите на 4 юни. Едното е разсрочване на изискванията на "Зелената сделка". Това са т.нар. "зелени" политики на ЕС, която цели да направи икономиката на ЕС неутрална за климата до 2050 година.

За да се постигне тази щадяща грижа в земеделието, ЕК залага редица мерки, с които да се полагат грижи за почвата, за птиците, насекомите и дивите животни около нивите и т.н.

Най-голямо негодувание от фермерите посреща изискването за намаляване на употребата на пестициди с 50% до 2030 година. Илия Проданов потвърди, че бъдещият протест на 4 юни също ще е срещу това изискване. Натискът за отпадането му вече дава резултати. През февруари председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обеща да оттегли Регламента за устойчиво използване на пестициди, който именно залагаше това изискване.

Второто искане на протестиращитге са ясни правила за търговските договори със страните извън ЕС. Част от европейските държави се визират и отношенията с Украйна след като редица страни от общността протестираха през миналото лято и твърдяха, че пазарът им е препълнен с украинско зърно.

Дори след общи протести на фермери от България, Румъния, Унгария и Словакия временно бе въведена забрана за внос на царевица, пшеница, рапица и слънчоглед от 2 май до 15 септември 2023 година. 

Последно, в края на март Съветът на ЕС и Европейския парламент постигнаха съгласие за възстановяване на митата върху големи количества от изнасяните от Украйна селскостопански продукти. То се отнася по-конкретно до яйцата, птичето месо и захарта, царевицата, овеса, гриса и меда. 

Българските фермери, предимно зърнопроизводителите, протестираха и през октомври миналата година, чрез които извоюваха ЕС да позволи на българския бюджет да им изплати 61.3 млн. евро помощ заради щетите от войната на Русия в Украйна. 

Отделно, същият протест извюва за производителите на плодове и зеленчуци такава помощ, но от 86.9 млн. евро.

Третото искане е за разсрочване или цялостно преправяне на готвения Акт за възстановяване на природата в ЕС.

Той предвижда държавите-членки да възстановят най-малко 30% от местообитанията, обхванати от новия закон (гори, пасища и влажни зони до реки, езера и коралови легла) от лошо в добро състояние до 2030 г., като обхванатите площи се увеличат до 60% до 2040 г. До 2050 г. е предвидено те да станат 90%.