Банките няма да могат да продават незабавно единственото жилище на длъжник

Неравноправните клаузи в договорите вече ще спират разпродажбата на имущество

Банките няма да могат да продават незабавно единственото жилище на длъжник

Сериозен пробив в защитата на потребителите на банките бе направен в правната комисия в четвъртък, която одобри на второ четене промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Измененията се забавиха с повече от половин година заради европейските и парламентарните избори, а също и заради смяната на председателя на комисията Данаил Кирилов, който стана правосъден министър.

Ще се чака решение на първата инстанция

За да не се стига до моментална разпродажба на единственото жилище на длъжник в момент, в който има висящ исков процес за размера на дълга, осребряването на имота ще може да стане не по-рано от решението на първоинстанционния съд. Това значи, че ипотекираният имот няма да се разпродава за един-два месеца, както е възможно в момента, а до 1-2 години, колкото обичайно отнема подобно дело на първа инстанция.

Това решиха единодушно депутатите, след като Данаил Кирилов преобърна позицията на правосъдното министерство в полза на длъжниците. За да влезе в сила, промяната трябва да бъде одобрена и в пленарна зала.

Текстът, който бе предложен от съдии от Софийския районен съд, срещна опозицията на банковата общност, но в крайна сметка трезорите бяха принудени да приемат тази отстъпка. Тя все пак е компромисна спрямо първоначалното предложение, което предвиждаше осребряването на единственото жилище да се спира до влизането в сила на изпълнителния лист, тоест до приключването на исковото производство на всички инстанции.

В момента, дори да започне исков процес, свързан с дълга, банката или фирмата за кредити може да получи изпълнителен лист за три дни, а за няколко седмици или месец може да се стигне до разпродажбата на имота.

Съдиите обясниха, че за да се постигне баланс в защитата на интересите на кредиторите и длъжниците, кредиторът трябва да може да запорира и да направи опис на имота, дори той да е единствено жилище на потребителя, но не и да го осребрява в подобни кратки срокове.

"В този смисъл е и константната практика на Европейският съд по правата на човека. Той приема, от една страна, че загубата на жилище е едно от най-сериозните посегателства срещу правото на неприкосновеност на жилището, и от друга страна, че всяко лице, изложено на риск да бъде жертва на такова посегателство, по принцип трябва да може да иска проверка на пропорционалността на тази мярка", изтъкват магистратите.

"Приетият текст е голям пробив в защита на потребителите, защото е едно жилището да се продаде за един месец, а съвсем друго – за две години. Това е достатъчно време, в което длъжникът може да реагира или като намери начин да си върне дълга, или като си уреди жилищния въпрос", коментира пред Mediapool съдия Константин Кунчев.

По думите му и в момента банките рядко разпродават жилищата на хората в толкова кратки срокове, но проблемът е, че във времена на трудности и кризи, както се случи например в Испания преди години, може да се стигне до масови и бързи разпродажби. Целта на новия текст е да се предотврати подобна опасност.

Неравноправните клаузи за лихвите ще спират разпродажбата

Друг голям пробив е въвеждането на задължение за съдилищата да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите с потребителите, преди да издадат изпълнителна заповед, с която банката може да запорира заплати, сметки и имоти на длъжника. В момента съдът е длъжен да се произнесе по искането на банката за издаване на изпълнителен лист в рамките на три дни и това става само на базата на извлеченията от сметки на финансовата институция.

Тъй като често има спорове по изчислението на задълженията, съдът ще е длъжен да провери дали има "обоснована вероятност" за неравноправни клаузи в договора за кредит. Ако това е така, незабавното изпълнение ще се спира. Това ще се случва и ако длъжникът представи доказателства, че изобщо не дължи сумата или че тя е неправилно изчислена.

Мая Манолова пак е недоволна

Отхвърлено беше предложението на бившия омбудсман Мая Манолова всяко възражение на длъжника, дори да е немотивирано, да спира изпълнението, тоест разпродажбата на имота на нередовния длъжник.

Именно това бе причината Манолова да обяви, че "банковото лоби" отново е надделяло в правната комисия, която е защитила "свръхпривилегиите" на банките. Всъщност банките, а и редица юристи възразиха, че ако подаването на обикновена жалба спира цялата процедура по събирането на просрочения дълг, дори безспорната част от него, това много ще забави, усложни и оскъпи събирането на лошите кредити и на практика ще обезсмисли заповедното производство.

Промени при връчването на изпълнителния лист

Приета бе и промяна във връзка с връчването на изпълнителните листове на длъжниците.

В момента, когато потребителят не може да бъде открит и заповедта за изпълнение му е връчена по специалната процедура по залепване на уведомление, съдът указва на кредитора да предяви иск за вземането си. Ефектът от това е, че пред съда се образуват множество искови производства, като в огромния брой от случаите длъжникът отново не може да бъде намерен и реално уведомен за исковия процес. Това само вдига размера на дълга на потребителя, без той да знае за делото.

Затова иск за дълга занапред ще се завежда само ако длъжникът не живее на постоянния или настоящия си адрес. В противен случай лепенето ще поражда правно действие.

ЕК започна наказателна процедура срещу България

До промените в ГПК се стигна, след като през януари тази година Европейската комисия стартира наказателна процедура срещу България заради нарушения на правото на ЕС във връзка със защитата на потребителите при процедурите за събиране на дългове.

ЕК даде на София срок от два месеца, за да подобри защитата на потребителите срещу неравноправни клаузи при издаването на изпълнителни листове. В резултат в края на март депутатите приеха на първо четене промените в ГПК, но след това законопроектът излезе от дневния ред за повече от половин година.

Очакванията са текстовете да бъдат гласувани на второ четене преди Коледа, с което България да отговори на исканията на ЕК.

Още по темата
Още от Бизнес

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?