Банките отвърнаха на "удара" на Мая Манолова

Правната комисия одобри на първо четене промените в ГПК

Банките отвърнаха на "удара" на Мая Манолова

Банките отговориха на "удара" на омбудсмана Мая Манолова, която за втори път през последните години успя да внесе сериозни законови поправки, за които твърди, че са в полза на длъжниците и срещу интересите на банките, фирмите за кредити, мобилните оператори и комуналните дружества.

Асоциацията на банките в България, в която членуват всичките 20 кредитни институции у нас, излезе в сряда с остра позиция по повод внесените в парламента поправки в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), свързани със събирането на нередовни кредити, неплатени сметки и други подобни дългове.

Поправките са внесени от група депутати, начело с председателя на правната комисия в НС Данаил Кирилов, но на практика са написани в два варианта, единият от които е на омбудсмана Мая Манолова, а другият – на правосъдното министерство. Поводът за спешното придвижване на тестовете е обявената през януари наказателна процедура срещу България от Европейската комисия, която даде два месеца на страната да вземе мерки заради неравноправните клаузи в договорите с потребители. Това са текстове, които поставят потребителя в неизгодно положение, например за нереално високи такси, за необосновано покачване на лихвите и т. н.

Комисията е силно разтревожена, че родното законодателство не е в синхрон с практиката на Съда на ЕС, който категорично се е произнесъл, че националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в договорите с потребители (включително в тези за кредити) дори ако самият потребител не повдигне въпроса. В ГПК обаче в момента съдът няма такова изрично задължение, поради което родните съдилища имат разнообразна практика по въпроса – някои правят служебна проверка за неравноправни клаузи, а други - не. Така, понякога се стига до запор на заплата или продажба на имот на кредитополучател, например след вдигната едностранно и незаконосъобразно лихва, за която клиентът понякога дори се оказва, че не е разбрал. В такива случаи е много трудно да се спре започналото изпълнително производство от частен съдебен изпълнител. Ако съдът установи служебно, че има вероятност за неравноправна клауза, ще се минава към исково производство, където банката ще трябва да докаже размера на дълга и имотът няма да бъде разпродаден незабавно.

Банките всъщност подкрепят въвеждането на служебна проверка за неравноправни клаузи, става ясно от становището на АББ. Те обаче са против останалите предложения на Мая Манолова и правосъдното министерство, които според тях нямат директна връзка с наказателната процедура на ЕК.

Финансовите институции са най-силно против предложението всяко възражение на длъжника, дори да е немотивирано, да спира изпълнението, тоест разпродажбата на имота на нередовен длъжник. В момента банките и фирмите за кредити подават искания до съда за несъбираемите вземания, а той най-често като "гумен печат" издава изпълнителен лист в 3-дневен срок, без да прави проверка дали дългът е изчислен законосъобразно. Ако обаче подаването на обикновена жалба спира цялата процедура по събирането на просрочения дълг, дори безспорната част от него, това много ще забави, усложни и оскъпи събирането на лошите кредити и на практика ще обезсмисли заповедното производство, твърдят банките.

"Всеки длъжник, щом знае, че простото възражение ще доведе до спирането на производството, ще може да подава възражение, независимо дали има аргументи за недължимост или не, само с цел да спре производството", посочва асоциацията.

Тя не приема и алтернативното предложение на правосъдното министерство, според което разпродажбата на имота спира при представяне на обезпечение до 1/3 от дълга.

"До 1/3 е и 1 лев, дори и 0 лв. Спирането с просто възражение или чрез предоставяне до 1/3 от дълга обезпечение няма нищо общо с осигуряването на възможност и задължение за проверка за неравноправни клаузи и не трябва да се приема, защото може да доведе до масови злоупотреби с права от длъжници", посочва банковата асоциация.

АББ е събрала статистика за 18 от 20-те си членове за периода 2016 – 2018 г., според която активните кредити средногодишно са 2 851 267. От тях просрочени кредити със заповед за изпълнение са 25 428 средногодишно, което е 0.9% от активните кредити. Срещу въпросните заповеди за изпълнение се подават 885 възражения от длъжници годишно, което е едва 3.56%. На базата на въпросните жалби отхвърлените искове на банки от съда са едва 0.0033% средногодишно или 92 кредита. При това отхвърлянето е най-често заради процедурни причини, а не заради неточности в размера на дълга, твърди банковата асоциация.

Банките представиха позицията си и по време на заседанието на правната комисия в парламента, която в сряда одобри на първо четене и двата варианта на промените в ГПК - този на Мая Манолова и на правосъдното министерство, като те ще бъдат обединени и прецизирани преди второ четене. При обсъждането стана ясно, че текстовете трябва да се прецизират, така че да важат само за потребителите, а не за търговски или граждански финансови спорове.

Още по темата
Още от Бизнес

Защо премиерът говори за "Костинброд 2" по "учебниците на КГБ"?