*Автор: адв. Галина Чанкова. Заглавието е на редакцията.
През последните седмици на дневен ред в парламента са промени в Гражданския процесуален кодекс, свързани с изпълнителните дела срещу длъжници на банките, на фирмите за кредити, телекомуникационните дружества, топлофикациите и т. н.
Надявам се да има промяна в положителна насока за положението на длъжника, защото в отношението взискател-длъжник, без съмнение, уязвимата страна е длъжникът. Смятам, че Европейската комисия правилно изисква от България изменения в законодателството в тази посока. Промяната е наложителна. В България лобитата на монополистите са много силни и допускам, че ще има извиване на ръце. Битката ще бъде трудна, но дано бъде конструктивна. Обратното означава имитация, а от това гражданите нямат нужда.
В моята практика като адвокат много често имам случаи, при които на един и същи длъжник, за едно и също вземане са образувани две съдебни дела. В този случай съдът няма вина, защото никой съдия не знае делата на колегата си. Отговорност трябва да се търси у юрисконсултите на монополистите (става въпрос за дела заведени от "Топлофикация", "Софийска вода" и ЧЕЗ), които подават такива искания до съда и той веднага образува заповедно производство.
Само преди два дни имах клиент, който е осъден от "Топлофикация" за задължение от 52 лв., а човекът ми показа вносна бележка, с която е изчистил задължението си за посочения период, но въпреки това му е образувано дело. Нали разбирате какви разходи оттук насетне се трупат на този човек? За да го представлява адвокат, най-малкият хонорар съгласно Тарифата на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство е 300 лева. Човекът трябва да заплати таксата и да се яви на делото, защото иначе рискува да бъде осъден.
Друг случай – умира съпругата, която приживе е имала три потребителски кредита. Преживелият съпруг обаче е с по-ниски доходи и няма възможност да ги обслужва. За щастие, кредитите имат застраховка "Живот" и се обръщаме към застрахователната компания да ги изплати, тъй като е настъпило застрахователното събитие. Започва едно ровене – аутопсия има ли, няма ли, доказано ли е било приживе заболяването, кога е било диагностицирано за първи път и прочие, за да се достигне до отказ от плащане, тъй като според застрахователната компания починалата жена била знаела за онкологичното си заболяване, но теглила кредит. Какво да се каже в такива случаи? Има много хора, които научават, и то най-случайно, че са били болни от онкологично заболяване едва дни преди да настъпи фаталният изход и трябва да ги виним за това, ли?
Преди месеци при мен дойде жена, която заема много висок пост в клон на банка в провинцията и, плачейки, ме помоли за съдействие да помогна да се премести в София, защото тук е семейството ѝ и това положение продължавало с години. На въпроса ми – защо не започне друга работа, жената избухна, че с нейната заплата издържа семейството и изплаща ипотечния кредит за жилището, в което то живее и е абсурдно дори да си помисли да загуби работата си. Несигурността, перспективата да останеш без работа, внезапната загуба на работа и доходи сковава българина и това е най-честата причина за неизпълнение на поети задължения.
От друга страна, в практиката се срещат редица драстични нарушения от страна на банките по отношение на ипотечните кредити. Очевидно е, че за да се стигне до изпълнително производство по ипотечен кредит, то в около 90% от случаите преди това е имало допълнителни споразумения, с които е било временно оздравявано изплащането на кредита. За жалост, обаче, когато се правят тези споразумения, неизплатените месечни вноски, които са анюитетни и включват суми от лихва и главница, стават част от главницата. Съставя се нов погасителен план, който има нова главница и гражданинът на практика започва да изплаща нов кредит. Това явление, наречено анатоцизъм, или лихва върху лихва, е забранено от закона, но банките го прилагат, като се оправдават, че клиентът се съгласил, като е подписал споразумението.
Хубавото е, че в Закона за защита на потребителите е предвиден текст, който гласи, че дори гражданинът да се е съгласил да подпише предложеното споразумение от банката, това не означава, че той е съгласен с него. Тоест, законодателят е предвидил ситуацията, в която по-силната страна се налага върху по-слабата, така че положеният подпис от длъжника всъщност не се счита за съгласие. Длъжникът в случая се подписва, за да не бъде изнесено на публична продан жилището му.
И тук стигаме до въпроса дали съдът задължително ще следи за неравноправни клаузи по сключените договори. Според правото на ЕС съдът е длъжен служебно да проверява за неравноправни клаузи и ако установи такива, задължително да се отива на исково производство. Съгласна съм, че това ще бъде свръхнатоварване за съда и за да се избегне такава ситуация, е нужно да бъдат определени съдийски състави в районните съдилища, които да се занимават само с такава материя.
Сега съдът не следи задължително за неравноправни клаузи и се стига до абсурдни ситуации. Ето пример в тази посока – издава се изпълнителен лист за сума, която е по-голяма от размера на получения ипотечен кредит, при условие че лицето го е изплащало в продължение на 10 години, и то с много високи месечни вноски. Нагледно в цифрово изражение ситуацията е следната: получаваш 150 000 лева кредит, изплащаш месечно по 1200 лева и след 10 години се образува незабавно производство с главница в размер на 160 000 лв. Излиза, че лицето е заплащало през тези 10 години само лихви, което е правен абсурд и което категорично говори за неравноправни клаузи. Безспорно ли е вземането? Ами не е. Следва ли тогава въпросната банка да се снабдява с изпълнителен лист за незабавно изпълнение? Не, разбира се, но точно това става на практика.
Затова смятам, че има силна необходимост от промени в ГПК, които да премахнат възможността за подобни несправедливости.
Подкрепям предложението в кодекса да се запише, че при започнало изпълнително производство то да се спира, ако длъжникът направи възражение. И сега в своя чл.420, ал.2 от ГПК законодателят е дал възможност за мотивирано възражение на длъжника и по преценка на съда изпълнението може да бъде спряно. Но практиката сочи, че дори и да се представят на съда много убедителни доказателства, дори и искането да е мотивирано, изпълнението не спира и това е така, защото изрично е записано, че съдът може да спре, тоест сега всичко зависи от преценката на съда, който не длъжен да спре изпълнението при получено възражение.
Най-честият проблем между банката и длъжника не е самото наличие на дълга, а размерът му, тоест колко точно се дължи. Този въпрос на практика е най-важният, защото при незабавно производство може да се разпродаде цялото движимо и недвижимо имущество на длъжника, а впоследствие с исковото производство да се окаже, че е трябвало да се раздели само с половината от продаденото.
Съществува и още един абсурден проблем. В момента според чл.419, ал.1 длъжникът може да обжалва разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение. На практика обаче длъжникът обжалва не разпореждането, а самата заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и това е така, защото много съдии изобщо не издават разпореждане, а направо заповед. Възниква парадокс, когато длъжникъ пусне частна въззивна жалба и въззивният съд се произнесе с определение, с което оставя в сила разпореждането на заповедния съд. Той на практика оставя в сила несъществуващ съдебен акт. Много малко съдии спазват изискването на ГПК да издават разпореждане.
Друг проблем е, че изпълнителното производство по ГПК е двуинстанционен процес и това според мен е в противоречие с Конституцията на България. Нещо повече. При въззивното обжалване длъжникът не присъства, защото съдът се произнася в закрито заседание. Дали ще се обжалват действията на съдия- изпълнителя, или тези на съда, въззивният съд се произнася в закрито заседание, в отсъствието на длъжника, което е несправедливо.
И, ако продължим нататък, ще се види, че длъжникът е отрязан и от правото на молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, тъй като Върховният касационен съд се е произнесъл с тълкувателно решение в тази посока през 2017 г. и е забранил тези процесуални действия.
Не трябва да се забравя и субективният фактор. Наред с многото сериозни и отговорни съдии в Софийския районен съд, има и такива с безотговорно поведение. Например, в СРС има съдия, който в продължение на една календарна година не образува исково производство въпреки подадено възражение в срок от длъжника. Инспекторатът на Висшия съдебен съвет не взема отношение по случая, Софийският градски съд – също. Какво следва от това за длъжника? Трагични последствия.
Само човек, който се е сблъсквал на практика с всички недомислици около изпълнителното производство в качеството си на длъжник, може да осъзнае и изпита на гърба си обстоятелството, че в това отношение няма баланс и справедливост, и че правата му са потъпкани.
** Mediapool вече представи предложенията на омбудсмана Мая Манолова за промени в ГПК, позицията по тях на Асоциацията на банките в България, предложенията на съдиите от СРС, както и позицията на Камарата на частните съдебни изпълнители. Медията има готовност да публикува и предложения на други страни, които имат различна позиция по проектозакона.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
3 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Страхотно "умозаключение": Понеже частния бизнес е крадлив (какво обобщение само!), то държавния (отново обобщение) е много свестен...Браво! Къде си учил логика?
То в тая държава къде ли не е пълно с нередности? Тя цялата е една нередност мен ако питате...
Дебилната мантра "държавата е лош стопанин" трябва да се забрани със закон! Има милион примери, че при липсата на регулации бизнесът се превръща в безскруполен мародер. И това не е частно явление в България. С други думи, "свободният пазар" на Адам Смит е тотална безмислица, удобно използвана от шмекери от всякакъв калибър.