Съдии искат защита за единственото жилище на длъжниците

Ключови промени в ГПК предстои да се гледат на второ четене в парламента

Съдии искат защита за единственото жилище на длъжниците

Съдии от Софийския райнонен съд предлагат длъжниците да получат сигурна защита срещу разпродажбата на единственото им жилище, докато тече съдебно дело за размера на дълга им.

Това става ясно от предложения на магистратите до Народното събрание, които са внесени между първо и второ четене на промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) от депутата от "Обединени патриоти" Христиан Митев.

Тече наказателна процедура срещу България

Съдиите аргументират предложението си с писмо на Европейската комисия до българските власти от 25 януари 2019 г., с което са уведомени, че е стартирала наказателна процедура срещу страната ни заради нарушения на правото на ЕС във връзка със защитата на потребителите при процедурите за събиране на дългове.

ЕК даде на София срок от два месеца, за да подобри защитата на потребителите срещу неравноправни клаузи при издаването на изпълнителни листове.

В резултат в края на март депутатите приеха на първо четене ключови промени в ГПК.

Поправките бяха внесени от група депутати, начело с доскорошния председател на правната комисия в НС Данаил Кирилов, но на практика бяха написани в два варианта, единият от които е на омбудсмана Мая Манолова, а другият – на правосъдното министерство.

Основната цел на промените е съдът да се задължи да проверява служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите с потребителите, преди да издаде изпълнителна заповед, с която банката може да запорира заплати, сметки и имоти на длъжника. Това е едно от основните искания на ЕК и по него има консенсус.

Покрай тази промяна обаче в ГПК бяха внесени и по-спорни текстове, които разпалиха остри дебати между защитниците на потребителите, от една страна, и банките и другите кредитори – от друга.

Защита на единственото жилище

Група съдии от СРС излязоха с пакет от предложения, тъй като твърдят, че гледат хиляди дела годишно, при които в момента потребителите не могат да се ползват от защитата на правото на ЕС заради пропуски в българския закон.

Съдиите изтъкват, че в редица дела на Съда на ЕС се акцентира, че опасността от загуба на жилище преди преценка за спазване на законодателството за защита на потребителите е особено проблематична в контекста на гарантираното право на личен живот. Те се аргументират и с писмото на ЕК, което също засяга този проблем.

За да не се стигне до разпродажба на единственото жилище на потребителя в момент, в който има висящ исков процес за размера на дълга, осребряването на имота трябва да се спира до влизането в сила на изпълнителния лист, тоест до приключването на исковото производство, което може да отнеме няколко години, предлагат съдиите. По думите им в момента, дори да започне исков процес, свързан с дълга, банката или фирмата за кредити може да получи изпълнителен лист за три дни, а за няколко седмици може да се стигне до разпродажбата на имота.

Съдиите смятат, че за да се постигне баланс в защитата на интересите на кредиторите и длъжниците, кредиторът трябва да може да запорира и да направи опис на имота, дори той да е единствено жилище на потребителя, но не и да го осребрява до окончателното приключване на делото.

"В този смисъл е и константната практика на Европейският съд по правата на човека. Той приема, от една страна, че загубата на жилище е едно от най-сериозните посегателства срещу правото на неприкосновеност на жилището, и от друга страна, че всяко лице, изложено на риск да бъде жертва на такова посегателство, по принцип трябва да може да иска проверка на пропорционалността на тази мярка", изтъкват магистратите.

Кога трябва да се спира разпродажбата на имот?

Друго спорно предложение за промяна в ГПК, внесено от омбусмана, е всяко възражение на длъжника, дори да е немотивирано, да спира изпълнението, тоест разпродажбата на имота на нередовен длъжник. Ако подаването на обикновена жалба спира цялата процедура по събирането на просрочения дълг, дори безспорната част от него, това много ще забави, усложни и оскъпи събирането на лошите кредити и на практика ще обезсмисли заповедното производство, твърди обаче Асоциацията на банките. Тя не приема и алтернативното предложение на правосъдното министерство, според което разпродажбата на имота ще спира при представяне на обезпечение до 1/3 от дълга.

Съдиите от СРС предлагат компромисен вариант, при който изпълнението да се спира само при мотивирано възражение от страна на длъжника, и то само по отношение на спорната част от вземането. Така, изпълнителен лист по бързото производство ще се издава само за безспорната част от вземането, за каквато ще се счита главницата на дълга. "Чистата стойност на кредита е размерът само на първоначалната главница, която е усвоена от длъжника, като при това не се добавят капитализирани лихви или други такси. По отношение на главницата рядко има основателен спор относно непогасения размер", посочват магистратите.

Те настояват още в ГПК ясно да се дефинира, че делата, при които едната страна е потребител, са граждански, а не търговски спорове.

Mediapool вече представи предложенията на омбудсмана Мая Манолова за промени в ГПК, позицията по тях на Асоциацията на банките в България, както и предложенията на съдиите от СРС. Медията има готовност да публикува и предложения на други страни, които имат различна позиция по проектозакона.

Още по темата
Още от Бизнес

Защо премиерът говори за "Костинброд 2" по "учебниците на КГБ"?