Бавната социална реформа ощетява хората в неравностойно положение

Бавната и неефективна реформа в социалния сектор лишава хиляди нуждаещи се от предоставянето на по-качествени и по-добри социални услуги.

Всеизвестен е фактът, че социалните заведения са разположени в отдалечени райони, условията са лоши, а материалната база в тях е остаряла и изхабена. Така вместо да се социализират и да им се помага, хората в неравностойно положение биват поставени в изолация.

Макар и от 2003 година да е уредена законово децентрализацията на социалните услуги, като грижата за деца в риск, трапезарии за стари хора, работа с млади майки, които искат да изоставят децата си, все още този процес продължава да върви с бавни темпове.

Така реално възможността държавата да делегира правата за извършването на тези услуги на общините, а те от своя страна да го дадат на неправителствени организации или представители на бизнеса, спира на ниво местна власт.

Показателни за това са и проведените до момента конкурси за възлагане на социални услуги – те са само 30 в около едва 20 от всички 264 общини в страната. Голяма част от проектите са реализирани с финансовата подкрепа на донори. 

Затова не е изненадващо, че неправителственият сектор, подкрепен от местната власт в лицето на Националното сдружение на общините в България, поде кампания за ускоряване и подобряване на социалните услуги у нас. Според тях това може да стане чрез по-ефективна и бърза децентрализация, а по принцип техните усилия се подкрепят и от държавата.

По-ефективна реформа вместо епизодична децентрализация

Според Миряна Сирийски, председател на Фамилия "Социални политики", която обединява 16 неправителствени организации, работещи в областта на социалната политика, децентрализацията става твърде бавно и епизодично.

В специално разработен доклад по проблема Фамилията посочва, че социалните услуги се възлагат предимно на НПО, тъй като бизнесът в България няма стимул да участва, защото за него няма данъчни облекчения, дейностите в социалната сфера са скъпи, а получателите не са платежоспособни.

В момента е налице неравнопоставеност между общината, и доставчиците по отношение на достъпа до финансирането на проектите. Като възложител и доставчик на социалните услуги общините по принцип имат достъп до публичните средства, а достъпът на НПО изцяло зависи от волята на кмета.

НПО се оплакват и от това, че много от общините все още не ги възприемат като партньор, на който могат да предоставят управлението на социалните дейности. Поради тази причина подкрепата между участниците остава само на хартия и липсва реално партньорство.

Работна група ще прави по-добри закони

Като част от кампанията за съвместно сътрудничество в областта на социалните услуги се разбраха да се създаде работна група между Фамилията и Агенцията за социално подпомагане (АСП).

Силвия Цанова, зам.-директор на АСП, каза пред Mediapool, че така трябва да се изчистят проблемите в настоящото законодателство по отношение на реформата в социалния сектор.

Все още обаче не е ясно какви промени ще бъдат направени, тъй като експертите ще започнат работа през януари, обясни тя.

На 28 декември миналата година бе приет и т.нар. единен стандарт за издръжка на социалните дейности, за който неправителствените организации отдавна настояват. Той регламентира не само колко струва съответната услуга, но и включва и заплатите на персонала. Издръжката на едно дете с увреждания, настанено в дневен център, ще струва на държавата 1035.70 лева, например.

Освен това с негова помощ НПО вече сами ще назначават и контролират служителите по изпълнението на проекта, както и изразходването на бюджета.

Досега това се правеше от кметове, с което на практика представителят на местната власт дава работа на социалните работници, но изпълнението на проекта зависи от външния доставчик.

Разработихме единен стандарт, който да включва заплатите на персона и издръжката на самата услуга съвместно с МФ и сдружението на общините. Той ще се пренесе върху всички социални услуги и когато се договаря услугата НПО да знае с колко средства разполага, коментира зам.-социалният министър Иванка Христова.

НПО да докажат, че са най-добрите доставчици

Неправителственият сектор не е еднакво развит във всички общини, даже в някои от тях напълно отсъства. Тогава няма кой да поеме социалните услуги, обясни Христова пред Mediapool.

Аз лично не знам досега дaли изобщо НПО е изявила желание да ръководи някои от нашите домове. Социалните услуги не могат да се предоставят направо на НПО, защото може да има отказ от тяхна страна, уточни тя.

Тя обясни, че в момента и двете страни имат взаимни изисквания един към друг – общините, че някои НПО работят доста лежерно, а НПО мислят, че общините са доста тоталитарни, тъй като непременно те искат да ръководят социалните услуги. Според нея това е процес, който трябва да се изживее.

НПО трябва да докажат, че те са най-добрите доставчици на социалните услуги преди да бъдат предприети каквито и да е законови промени в тази насоки, подчерта тя.

Според Сирийски неправителствените организации вече години наред осъществяват успешно социални услуги, проявявайки гъвкавост и чувствителност към проблемите на нуждаещите се. Основно сме ориентирани към предоставянето на алтернативни услуги на институционалната грижа, допълва тя.

Повече пари за социалните услуги

Според кмета на Стара Загора Евгений Желев държавата трябва да отпусне повече средства на общините, за да може и предоставяните социални услуги да станат по-качествени.

Трудно е общината да се справя сама и да извършва услуги, които са в полза на нуждаещите се, уточни той, като допълни, че не трябва отговорността да се прехвърля само на местната власт, при положение, че децентрализацията е въпрос на държавна политика.

Все пак той отбеляза, че тенденцията в Европа е социални услуги да се предоставят от НПО. Така ще бъде и у нас, каза Желев.

По думите му досега в Стара Загора две жилища за хора в неравностойно предложение вече се управляват от външни доставчици.

Зам.-кметът на Пазарджик Емил Фърцов отбеляза, че 5-те конкурса, които местната власт е провела, са особено успешни, а за следващата година са предвидени още два. Така едновременно повишихме качеството на социалните услуги и си запазихме контрола върху дейността. Увеличават се и средствата – все пак 20% от бюджета на проекта се поемат от доставчиците, обясни той.

Децентрализацията подкрепя и НПО, като заедно с това се използва потенциалът на местната общност, допълни той.

Според Фърцов децентрализацията законово е добре уредено, но трябва да се помисли и за практиката да се разшири и да обхване и други дейности в сферата на култура, спорта и образованието.