Билетите на народа

От известно време се появи една "порочна", по думите на Столична компания за градски транспорт, практика. Хората се качват в превозно средство, дупчат си билет, и преди да слязат го оставят, най-често на седалката, така че да може някой друг да се възползва от него.

Жестът може да бъде разчетен в две посоки:

От една страна става дума за мамене на държавата - не се заплаща услугата, която тя е предоставила. А вече на всички е ясно, че, най-банално казано, няма безплатен обяд. Но вероятно в мнозина от тези, които го правят, живее по един малък Андрешко, който никога не е спирал да подклажда "битката" на народа срещу държавата. Всъщност, "битка" не е точната дума, защото в нея има патос, а той е твърде неуместен, когато говорим за игра на котка и мишка. "Борбата" впрочем губи още повече от героическия си ореол като се има предвид, че се води срещу една твърде непрестижна креатура, каквато е СКГТ.

Тази компания десетилетия наред не смени вездесъщото "Билети и карти за проверка !" с някакъв човешки начин на заплащане. Вместо това подлага клиентите си на системен тормоз и на неочакван стрес от срещата с някой човекоподобен озверял контрольор, прикрит в цивилни дрехи, от изнервените шофьори, и от неизбежната физическа близост с пасажерите. Все пак, добре, че на Запад се отърваха от старите си автобуси и трамваи и ни ги дариха, защото в противен случай още щяхме да се бутаме около ревящия двигател на "Чавдар"-ите.

Как можем да определим оставянето на продупчен билет в превозното средство? Това не е гражданска, а народна постъпка. Тук няма решимост и протест, а съвсем други мотивации - безразличие за и без това изхабения билет и мерак да прецакаш градския транспорт, например. Не е отстояване и настояване за права, а хитруване на дребно; не става дума дори за сериозна кражба, а за измама в рамките на "малката правда". На всичкото отгоре прикритото гратисчийство рано или късно ще се върне като бумеранг, който ще уцели директно джобовете ни.

Спокойствието на системата беше доста смутено от появата на билетите-ментета. Трябва да сме верни на стила си, все пак. Намерили се и такива, представете си, които нарочно оставяли билети, но не с верните дупки. Наказанието за тези, които са "намерили на баницата мекото", никога не закъснява. И то идва не от "противника", а от този, който по презумпция ти е съпричастен... Дребни злини на фона на отровеното ежедневие, част от "генералната мерзост на българския живот".

Тук обаче се крие и друга история - красива и трогателна. Това е историята за безмълвната солидарност и съпричастие към ближния.

Оставено върху седалката, билетът претърпява своята метаморфоза: изведнъж се превръща в нещо много повече от малка скверна хартийка. То става сигнал за конспирация, анонимна грижа, великодушен жест и скрито послание на човещина. От това съзаклятничество смътно проблясва желанието за добруване на другия, което, знаем, отдавна вече е хванало безнадеждна патина.

Затова случилото се е истинско събитие - оставеният върху седалката билет е и мястото, в което умира максимата "важно е на Вуте да му е зле".

СКГТ вече отвърна на удара и въведе системата на купуване "на едро" - пет билета, при която "наградата" е пет стотинки.

Сега е ред на народа срещу СКГТ: ще променят ли петте стотинки жеста на солидарност?