България е на пета позиция по ръст на строителството през 2024 г. в страните от ЕС на годишна база. Като цяло строителния сектор в ЕС отбелязва спад с 1.3 на сто през миналата година спрямо 2023 г. Това показват предварителните календарно изгладени данни на Евростат, посочени в Икономическия отчет на строителния сектор през 2024 г., изготвен от Камарата на строителите в България.

Хърватия (+14.9%), Малта (+6.8%) и Литва (+6.1%) са страните в ЕС с най-голямо увеличение на строителната продукция през 2024 г. спрямо година по-рано. Веднага след тях са Италия (5%) и България (3.9%).

От страните членки, предоставили данни, увеличение на обема на произведената строителна продукция Евростат отчита в 8, докато в 16 се наблюдава спад. Най-голямо е намалението в Словения (-9%), Полша (-7.6%) и Естония (-6.2%).

Слабият ръст на строителната продукция в ЕС е отражение на европейската икономика, която отбелязва едва 1% растеж през 2024 г. спрямо 2023 г. Това показват прогнозните данни на статистическата служба на Европейския съюз – Евростат.

Малта (+6%), Хърватия (+3.8%) и Дания (+3.6%) отчитат най-сериозен ръст на Брутния вътрешен продукт (БВП) в страните от ЕС. За България БВП се увеличава с 2.8%. В същото време най-голям спад на БВП се наблюдава в Австрия (-1.2%), Латвия (-0.4%), Естония (-0.3%), Германия и Финландия (-0.2%).

Увеличение от 1/5 на строителната продукция

България отбелязва ръст във всички сектори в строителството през 2024 г. на годишна база. Общо строителната продукция расте с над една пета и достига над 24.3 милиарда лева.

Най-голямо е увеличението при строителство на съоръжения – с над една трета, но като продукция обемът му е най-малък – 7 милиарда лева.

Най-голям е обемът на строителството на сгради – над 9.3 милиарда лева, което е увеличение с 13.3%.

Продукцията от специализираните строителни дейности възлиза на над 8 милиарда лева, което е ръст от 18.1 на сто спрямо 2023 г., показват предварителните данни на НСИ.

Строителството е активно в големите градове – София, Пловдив, Варна и Бургас, както и в района около столицата. В отдалечените, гранични и обезлюдени райони почти няма строителство, като Видин и Силистра, показват данните на НСИ.

По-малко издадени разрешения за строеж

През 2024 г. са издадени по-малко разрешителни за строеж на нови сгради спрямо предходната година. При жилищни сгради разрешенията за строеж намаляват с 4.6%, на жилищата в тях – с 15.8%, а общата им разгърната застроена площ (РЗП) – с 14.2%.

За административни сгради са издадени 76 разрешителни за строеж със 172 374 кв. м РЗП, които намаляват с 5%, а РЗП с 18% спрямо 2023 г.

При други сгради издадените разрешителни за строеж намаляват с 6.3%, а РЗП – с 25.4% на годишна база. В графата други сгради влизат сгради за производствена, търговска, транспортна, просветна, културна, спортна, селскостопанска дейност, здравеопазване, бази за почивка, хотели, мотели, почивни домове, хижи.

Най-много разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София, Пловдив, Варна, Бургас, Софийска и Благоевград. При другите сгради лидер е Стара Загора с 571 разрешителни за строеж, а при административните – София.

Ръст от близо 6% на започнатото строителство

През изминалата година се отчета ръст на започнатото строителство на нови сгради с 5.7 на сто, на жилищата в тях – с 11.9 на сто, а на РЗП – с 13.5 на сто спрямо 2023 г.

Общо в страната е започнало строителството на 8616 нови сгради с 5 598 469 кв. м РЗП през 2024 г. От тях 6184 са жилищни сгради с 33 211 жилища в тях и 3 890 328 кв. м обща разгъната застроена площ (РЗП).

При административните сгради са започнати 40 нови с 53 477 кв. м РЗП. Спрямо 2023 г. се регистрира спад от 28.6 на сто на броя сгради, но ръст от над една четвърт на разгърната им застроена площ (26.3%).

През миналата година е започнало строителството на 2392 други сгради с 1 654 664 кв. м РЗП. Спрямо 2023 г. строителството при тях намалява с 0.2 на сто като брой и с 13.6% като РЗП.

Най-активно е строителството на жилищни сгради в големите градове София, Пловдив, Варна и Бургас. Много къщи се строят и в района около столицата.

При другите сгради най-много се строи в Стара Загора (377 сгради), Пловдив (345) и Пазарджик (152).

Въведените в експлоатация жилища намаляват

Въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през 2024 г. са 4620 сгради с 18 155 жилища в тях, с общо РЗП 1 685 937 кв. м, показват предварителните данни на НСИ.

Това е намаление с 14.7 на сто като брой сгради, на жилищата в тях с 19.8, а на общото РЗП с 24.8 на сто спрямо 2023 г.

Строителните компаниите свиват разходите си за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА). През 2024 г. те възлизат на 1.6 млрд. лв. Това е намаление с близо една трета спрямо 2023 г., показват предварителните данни.
Надницата – 15 лв./час, заплатата 1830 лв.

Официалните данни показват, че един строител е работил на час за 15 лв., макар всички българи да знаем по колко им плащаме. Това е ръст от 16.4 на сто спрямо 2023 г.

Средната заплата в бранша е била 1830 лв. месечно през 2024 г. Годишна работна заплата възлиза на 21 963 лв., което е увеличение от 17.4 на сто по предварителни данни на НСИ.

Общо наетите в сектор строителство по трудово и служебно правоотношение през 2024 г. са 122 500, което е 5.5% дял от общо наетите за страната. На годишна база данните показват, че са били наети с 9100 строители по-малко, което е спад от 6.9%.

Срив на чуждите инвестиции

Секторът отбелязва срив на чуждите инвестиции с над 80 на сто на годишна база. В строителството са влезли едва 23.9 милиона евро през 2024 г., показва предварителни данни на БНБ.

Общо преките чужди инвестиции в страната възлизат над 2.8 милиарда евро в периода януари – декември 2024 г. Това е спад от над 38 на сто спрямо 2023 г.

Близо 97% от строителните фирми са малки

За първи път броят на вписаните строителни компании доближи 7500 в Централен професионален регистър, който се поддържа от Карата на строителите в България.

"Това е ясен знак, че след няколко тежки години браншът се мобилизира за очакваната голяма по обем работа", каза инж. Илиян Терзиев, председател на Управителния съвет на КСБ преди време.

Към 11 март 2025 г. са регистрирани 7401 регистрирани български юридически лица и 46 чужди фирми. Заличени са 484 фирми от регистъра на строителите.

По критерий "Персонал" големите фирми са 55 големи фирми (над 250 човека), средните – 876 (от 50 до 249 човека) и 6470 са малки (до 49 човека).

По критерий "нетни приходи от продажби" броят на големите компании в сектор строителство е още по-малък – едва 23 (над 97.5 млн. лв. оборот и/или стойност на активите). Средните фирми са 221 средни фирми (до 97.5 млн. лв.), а малките са 7157 (до 19.5 млн. лв.) или заемат близо 97% дял от всички компании в строителството.