Близо 70% от фирмите не знаят за заплахите в интернет

Близо 70% от фирмите не знаят за заплахите в интернет

Близо 70% от фирмите нямат елементарни познания за киберриска, на който са изложени, а над половината от хората не са запознати със заплахите в интернет. Това каза председателят на Държавна агенция "Електронно управление" Атанас Темелков на международната конференция "Предизвикателства в киберсигурността".

Той добави, че все повече хора ползват интернет през все повече устройства. През 2017 г. интернет потребителите са над 50 процента от населението на света, а устройствата, които са свързани в интернет, са над 8 милиарда. "При тези темпове на нарастване на обектите на атака, киберпрестъпността се превръща в най-голямата заплаха, която може да причини сериозни икономически щети", посочи Темелков, цитиран от БТА. Това е причината киберсигурността да става все по-голям не само икономически, но и политически и геоикономически въпрос.

Последствия

Еврокомисарят по цифровата икономика Мария Габриел припомни, че глобалните кибератаки могат да струват стотици милиарди долари. Тя даде за пример последствията от атаката Wanna cry, която коства повече от 120 млрд. долара на бизнеса. Толкова са икономически загуби от големи природни бедствия като ураганите "Катрин" и "Санди", даде за пример Габриел.

Атаките чрез софтуер за изнудване са нараснали с 300 процента от 2015 г. досега. От 2013 до 2017 г. икономическото въздействие на киберпрестъпността се е увеличило петкратно. Затова обществеността в Европа възприема липсата на киберсигурност като сериозна заплаха, каза зам.-министърът на транспорта Димитър Геновски.

Мерки

Еврокомисарят Габриел смята, че Европа предлага много законодателни инициативи, които помагат за повишаване на киберсигурността, и посочи, че Директивата за сигурността на мрежите и информацията вече е факт. Крайният срок за транспонирането ѝ от всички държави-членки е май 2018 г.

Атанас Темелков заяви, че двете най-важни законодателни инициативи, предложени от Брюксел, са създаването на Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност и въвеждането на нова европейска рамка за сертифициране в областта на информационните и комуникационни технологии. Втората мярка трябва да гарантира, че продуктите и услугите в сферата на информационните технологии са сигурни.

Рискове от дигитализацията

Колкото по-голяма част от информацията се прехвърля в електронен и дигитален вид, това води до оптимизиране на ресурсите, увеличаване на темпото на работа, повече конкурентоспособност, по-ефективни администрации, но в същото време прави хората все по-зависими и генерира нови рискове, коментира вицепремиерът Томислав Дончев.

Според него трябва да се намерят най-правилните политики за по-добра информационна сигурност в сферата на защитата на личното пространство, защитата на държавната информацията и тази, която е важна за нормалния стокооборот. Според него проблемът е как да се намери правилният баланс. "Аз мога да ескалирам до безкрай мерките за информационна сигурност, но това в един момент ще забави и ще затрудни нормалния търговски оборот", добави Дончев.

Още по темата
Още от Бизнес