Британец спечели “Златната палма” в Кан с филм за ИРА

Напрегнати в Кан бяха двата дни преди обявяване на наградите в неделя. Последните филми в състезателната програма предизвикаха допълнителни въпроси и предположения относно фаворитите. Близо 750 кинопосетители бяха приятно изненадани от интервютата и срещите с Кейт Бланшет, Киану Рийвс, Ана Пакуин и Едуард Нортън, от една много сериозна, въздействаща зряло Парис Хилтън - продуцент и вероятен изпълнител на ролята на младата майка Тереза в едноименен биографичен филм. И от отвореното писмо на Брад Пит до публиката. Главният актьор в един от фаворизираните за наградите тази година филми – “Babel“ („Вавилон“) на мексиканеца Алехандро Гонзалес Иняриту, се извини на почитатели и жури за невъзможността да присъства, предвид предстоящото – и в неделния ден станало факт - раждане на първородната му дъщеря. Последната новина допълни емоционално хуманната тематична атмосфера на тазгодишния фестивал.

През последните два дни Рашид Бушреб впечатли критиците с драмата си “Туземци“, в която реабилитира забравения героизъм на доброволците от бившите френски колонии по време на Втората световна война. А актьорът и продуцент Едурад Нортън спечели публиката и критиците с драмата “Down in the Valey“. Филмът на Дейвид Джейкобсон се очертава като култов в САЩ и един успешен конкурент (или дори алтернатива) на Brokeback Mountain. Нежно и същевременно интензивно се развива в него трагичната история за приятелството на 35 годишен автентичен каубой в условията на 21-ви век със 17-годишна тинейджърка.

Друга изненада предложи румънецът Корнелиу Порумбоин със силния си дебютен филм “Имаше или нямаше?” - той се очерта като основен конкурент на британката Андреа Арнолд и филма ѝ “Red Road“. В последния ден и аржентинецът Израел А. Гаетано се нареди сред възможните фаворити за Златната палма с “Хроника на едно бягство“ – драматична ретроспектива на военната диктатура в родината му. Творбата е сполучлив реалистичен очерк на историческата действителност - през призмата на субективните преживявания на въвлечените в събитията протагонисти – възрастни и деца.

С “Фландрия“ Бруно Дюмон се очерта като втората френска изненада за критици и публика. Последната не скри въодушевлението си от този нестандартен, изключително плътен филм. Дюмон пресъздава прецизно и чувствително тежките социални условия и политическите констелации, при чието развитие и сблъсък млади фермери са поставени в екстремни обстоятелства - и се превръщат във войници. Постепенно метаморфозират в развоя на събитията в безпомощни и безцелни същества, лутащи се в търсене на изгубената си идентичност.

След като изненада с филма на Дейвис Гугенхайм “An Inconvenient Truth” и Ал Гор като екологичен защитник и политически опонент на семейство Бил и Хилъри Клинтън, програмата на документалното кино тази година имаше какво да предложи и на аполитичната публика. Еуфория предизвика филмът, посветен на футболната звезда Зинедин Зидан – “Зидан, портрет на 21-ви век“. Със 17 камери движенията на големия френски футболист са снимани така, че доближават максимално окото на зрителя до всеки детайл на всяко движение. Един впечатляващ във всяко отношение документален филм за царя на спорта и за един от царете на футбола.

Многобройни хипотези, наддавания, залози и коментари стесняваха кръга на фаворитите. Но фактът, че тази година в Кан се очертаха няколко равностойни филма и нито един титуляр, остави въпросите на киномани и критици без окончателен отговор до последно. Терзанията на няколкостотната публика, участвала маратонно два дни в множество анкети на прес-агенциите, свършиха  в 20 ч. в неделния ден, когато започна обявяването на наградите.

Анализаторите почувстваха облекчение - и потвърждение на голяма част от прогнозите си. Всъщност – на тазгодишния фестивал в Кан няма недоволни: печелившите са темата за хуманността, за смисъла, крехкостта и границите на човешкия живот - и качественото кино. Това е заключението, споделено единодушно в късната неделна вечер от критиците в Кан.

“Златната палма” получи британският реалист Кен Лоуч за “Вятърът в ечемичните ниви”. Лоуч изследва във филма си политическите и социални  корени и причинноследствени връзки на рождението на ИРА през 20-те години на миналия век. Драмата за бруталността на видоизменилата се от политическа в терористична организация и за конфликта между католици и протестанти, ирландци и британци, бе един от най-добре оценените филми.

Другите два равностойни за приза конкуренти - “Volver” на испанския режисьор Педро Алмодовар и “Вавилон” на мексиканеца Алехандро Гонзалез Иняриту са близки по особен начин, според анализатори, и заслужено получиха наградите за най-добър сценарий – Алмодовар, и най-добра режисура – Иняриту. 

“Темите за любовта и семейството, за човешките чувства и отношения, поставени в изключителни житейски ситуации на изпитания са вечни“, аргументираха решението на журито членовете му актрисата Хелена Бонам-Картър и актьорът Самюъл Л. Джаксън.  “Вавилон” на Алехандро Гонзалез Иняриту спечели и наградата на икуменическото жури.

Пенелопе Круз, Кармен Маура и целият женски ансамбъл на филма на Педро Алмодовар получиха наградата за най-добра женска роля. Според актрисата Моника Белучи, член на тазгодишното жури, “актрисите във “Volver” са омагьосали зрители и критици“. По време на церемонията, при получаване на наградата, Пенелопе Круз благодари горещо на Алмодовар с аналогични думи: “Тази награда принадлежи на Педро. Ти наистина внесе магия в живота ни! Благодарим ти за всичко, което правиш за жените по света!“.

Голямата награда на фестивала получи под овации “Фландрия“ на французина Бруно Дюмон. Наградата за мъжка роля беше дадена също на цял един екип – този на втория френски филм -  “Туземци“, с който Рашид Бушареб се нареди сред фаворитите през последния ден на фестивала. Призът получиха Сами Насери, Сами Буажила, Ружди Зем и Жамел Дебуз.

Наградата на журито в Кан взе друг изключителен филм – на англичанката Андреа Арнолд – “Red Road“. Младата режисьорка изрази благодарността си към журито, че ѝ дава възможност да почувства удовлетворение и открие нов шанс за реализиране след близо 7- годишен творчески колапс. Подобно прочувствената реч на носителя на Златната палма, Кен Лоач, това отклонение на Андреа Арнолд от пословичната британска сдържаност взриви залата.

Френската публика е емоционална – и това пролича в няколко момента по време на церемонията – вътре и вън от залата. Тя посрещна ентусиазирано и с овации присъждането на Златната камера на румънеца Корнелиу Порумбоин – наградата за най-добър дебютен филм. “С „Имаше или нямаше?” Порумбоин върви в традициите на един Полански“, коментира в края на вечерта грант-дамата на френското кино Катрин Деньов и допълни, че вижда чрез новото румънско, полско и унгарско кино добра перспектива за младото европейско кино изобщо.

 “Филмите на младите режисьори днес са чувствителни към реалността, без да я превръщат в самоцел на творбите си. Те не въздействат изкуствено, не създават умишлени социални граници между Изтока и Запада, а правят паралели и анлози там, където са уместни, чертаят граници там, където тези съществуват. Младото кино на Запад и на Изток, включително близко- и далечноизточното кино по принцип впечатлява от около десетилетие с последователен стремеж към реализъм, който не отнема, не изолира тайнственото и интимното в живота”, коментира председателят на журито, китайският режисьор Уон Кар Вай. Неговият сънародник Лу Тие, представил един наистина силен филм - “Летен дворец”, бе сред фаворитите до последно, но не получи, за съжаление на критици и публика, награда на тазгодишния фестивал.