Британска стратегия довела до свобода на медиците

Британска стратегия за преговорите с Либия е довела до успешната развръзка на кризата с медиците, разкриха в сряда премиерът Сергей Станишев и външният министър Ивайло Калфин на съвместна пресконференция, която трябваше да изтъкне най-вече усилията и успехите на българската дипломация.

По време на годишната среща на българските посланици, Станишев определи освобождаването на медиците като най-големия успех на българската държава през последните 17 години. “Това беше онагледяване какво означава членството на България в ЕС. Успяхме да развържем, а не да разсечем един възел, и то със средствата на дипломацията”, посочи Станишев, като благодари на всички посланици за работата им за разрешаване на случая.

"Струва ми се, че вчерашното събитие - завръщането на нашите медици - е може би най-яркото и най-осезаемото за хората онагледяване на това какво означава членството в ЕС за България, какво означава европейската солидарност, какво означава чувството за подкрепа, за рамо на една общност от 26, заедно с България 27, европейски държави и мога да кажа че без тази солидарност, без тази подкрепа трудно бихме постигнали резултата сами", посочи премиерът.

Стратегията

Калфин каза, че стратегията за освобождаване на медиците била по идея на Великобритания след създаването на тристранния формат за разговори с Либия, в който участват САЩ, ЕС и България.

За диалога са се търсели “правилните хора” на различни равнища, включително и на най-високо. Визитата на президента Първанов в Либия, разговорите му по телефона с Кадафи дадоха възможност за развитие на диалога с Либия, каза външният министър.

На второ място са били създадени контакти на експертно равнище, като екипът от българска страна се е ръководел от зам.-министъра на външните работи Феим Чаушев (ДПС), и в който дейно е участвал директорът на дирекция “Близък Изток” в МВнР Петко Дойков.

За собствената си роля на външен министър Калфин каза, че е имало вариант да посети Либия при най-лошото развитие на нещата – окончателното потвърждаване на смъртните присъди.

Друг елемент на стратегията е бил международният натиск. “Потърсихме подкрепа на политическо равнище, до голяма степен изигра роля членството в ЕС, но успяхме да подготвим и обществото мнение”, каза Калфин. Той отбеляза, че се е работило изключително активно с медиите, което е спомогнало за формиране на общественото мнение.

Следващата крачка бе поемане на политически ангажимент на ЕС към Либия, която допълнително включила искането за компенсации. Начинът, по който и те виждаха решаването на случая – с вътрешни закони, с вътрешни обичаи - минаваше през компенсации. Това беше един от най-трудните въпроси, каза Калфин, защото България и партньорите винаги са поддържали мнението, че изплащането на компенсации означава признаване на вина.

Външният министър отбеляза и значителната роля на САЩ. Всички стъпки за затопляне на отношенията между Либия и САЩ минаваха през решаването на въпроса с българските медици, каза той. 

Едва ли всички подробности по освобождаването на медиците ще бъдат разкрити, заяви още Калфин и даде пример с разговорите на президента Първанов с либийския ръководител Муамар Кадафи.

Големият пробив беше направен през изминалите 6 месеца с посещенията на европейски политици, срещи за договаряне на пакета, за да се стигне до решението на ВСС за замяна на смъртните присъди, посочи Калфин. През последната седмица е имало необходимост от допълнителен натиск, защото е имало опасност да се изгуби инерция в нови договорки и обсъждане на различни варианти. Тук беше решаваща намесата на Франция, посещенията на Сесилия Саркози и изключително активната роля на комисаря Бенита Фереро-Валднер и португалското председателство на ЕС, посочи Калфин.

Последните часове

Ако преговорите за освобождаването на петте медицински сестри и д-р Ашраф не бяха финализирани сега, имаше опасност процесът да се проточи и наесен, каза министърът на външните работи. Още в неделя разговорите били на път да приключат успешно, след което мъчително са продължили и в следващите часове. Към 2 ч. във вторник призори съпругата на френския президент Сесилия Саркози е заявила, че се качва на самолета и отлита, независимо от изхода на преговорите. Този своеобразен натиск най-вероятно е ускорил развръзката, разказа още Калфин.

Шестимата български медици и палестинският лекар с български паспорт се завърнаха минути преди 10 ч. във вторник с френски правителствен самолет, придружавани от еврокомисаря Фереро –Валднер и Сесилия Саркози.

Калфин още веднъж отрече България и ЕС да са платили на либийската страна за компенсациите на родителите на заразените със СПИН деца.  

Парите за семействата на заразените деца са от фонд „Бенгази”

На въпрос откъде са средствата за обезщетяване на семействата на над 400-те заразени със СПИН деца с по 1 млн. долара за всяко дете, външният министър каза, че те са взети от Международния фонд “Бенгази”, но не пожела да даде повече подробности .

На въпрос за обема на хуманитарна помощ, Калфин заяви, че трудно може да посочи размера ѝ, защото става дума за изграждане на болница в Бенгази, подготовка на специалисти, доставяне на оборудване, лечение на децата в европейски клиники.

Членът на борда на директорите на фонд “Бенгази” – пловдивският кмет д-р Иван Чомаков също не се впусна в подробности дали “кръвнината” е осигурена от фонда. Той каза, че и либийската страна има принос в изплащането на компенсациите.

Опрощаване на либийския дълг

Премиерът Сергей Станишев каза, че опрощаването на либийския дълг към България е една от възможните форми за българския принос към международния фонд "Бенгази". 

Към 16-ти юли дългът на Либия към България е 56 635 373 долара по данни на Министерството на финансите. Само главницата е 20 359 493 долара. Дългът е натрупан в периода 1984-1989 г.  Така че, ако бъде опростен този дълг, реалният принос към фонд "Бенгази" от страна на България ще бъде около 57 млн. долара.

Свободата и правата на гражданите не могат да имат цена, заяви Станишев и допълни, че ангажиментите ще продължат и занапред. България се ангажира със сериозен принос към международния фонд от съпричастност към съдбата на заразените деца и семействата им. Това е хуманитарен акт, а не откуп, подчерта Станишев.

Калфин не коментира намесата на емира на Катар за разрешаване на случая, но посочи, че тя е била важна за усилията да се убеди либийската държава, че предлаганото решение е добро за всички. Преди ден шефът на ЕС Барозу и френският президент Саркози отбелязаха посредническата роля на емира, за който стана ясно, че е платил и по-голямата част от парите за компенсации в Либия. Сега обаче ЕС трябва да възстановява тези средства.

Българската държава ще направи всичко необходимо, съобразно законовите рамки, за да гарантира лечението, възстановяването и връщането към нормален живот на шестимата медици. Те няма да бъдат изоставени и забравени, увери премиерът.