Брюксел разследва България заради цените за достъп на ВЕИ – централите

Властта се скри от дискусията, на която банки, посланици и инвеститори предупредиха за влошаване на бизнес климата

Брюксел разследва България заради цените за достъп на ВЕИ – централите

Европейската комисия (ЕК) е започнала разследване срещу България заради въведените в средата на септември временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, които трябва да плащат производителите на енергия от възобновяеми източни. Това съобщи в сряда по време на дискусия за проблемите и предизвикателствата пред ВЕИ-сектора Себастиан Ньотликс, председател на Българската ветроенергийна асоциация.

Организацията и още редица други асоциации от ВЕИ-сектора подадоха жалби в дирекцията по конкуренция на ЕК заради цените, които Държавната комисия за водно и енергийно регулиране (ДКЕВР) определи и за които ВЕИ-производителите твърдят, че им отнемат между 10 и 40% от приходите, които се предоставят на държавната НЕК и трите частни електроразпределителни дружества – ЕВН, ЧЕЗ и "Енерго-Про".

Отделно над хиляда инвеститори във ВЕИ-мощности заведоха дела срещу ДКЕВР във Върховния административен съд заради въведените цени.

По време на дискусията ВЕИ-производители, банки и посланици за пореден път обясниха, че таксите са дискриминационни, определени непрозрачно и влошават инвестиционния климат в България.

"Има опасност банките да станат най-големият оператор на ВЕИ-мощности в страната“, каза Ньотликс, повтаряйки отново опасенията на бизнеса, че заради новите такси няма да могат да покриват банковите си кредити за проектите си и ще са принудени да обявят фалити. Той коментира, че ако преди въвеждането на цените за достъп една инвестиция във ВЕИ-проект се е изплащала за период от 6 до 12 години според мощността и вида си, то сега срокът се е увеличил на 9-15 години за по-малките мощности и 21-25 години – за по-големите.

"Банките ще станат скептични към финансирането на проекти, зависещи от регулаторната държавна политика", прогнозира Анелия Ърдли, шеф на американската фирма "ЕйИЕс Солар" и представител на Американската търговска камара. "Подменя се законовата рамка в сектора и се изземат активи на ВЕИ-инвеститорите", допълни тя по повод временните цени за достъп, които предстои да станат постоянни чрез поправки в преходните и заключителните разпоредби на закона за износа на оръжия.

Според заетите в сектора, банките вече ще калкулират във финансирането си и политическия риск и това ще се отрази върху цените на бъдещите проекти.

"Пет години преди отбелязването на 100-годишнината от Октомврийската революция ние коментираме конфискация на бизнеси", отбеляза Левон Хампарцумян, председател на Асоциацията на българските търговски банки и директор на "УниКредит Булбанк". Той допълни, че "не е работа на банките да оперират ВЕИ-бизнес и да се интересуват от цените на тока, когато одобряват кредити. Нашата работа е да правим проектно финансиране в предвидима регулаторна среда", допълни Хампарцумян. Според него компаниите, които обжалват решението на ДКЕВР, имат ресурс да осъдят държавата, но от това ще влоши инвестиционната среда в страната и от това ще загубим всички.

"Наличният капитал в страната може да осигури не повече от 1-2 процента ръст на икономиката и ако искаме повече, трябва да заинтересуваме чуждите инвеститори и да им предложим възможности да печелят. Банките не искаме да участваме в разговори за цените на тока, но всички неуредици в сектора ще бъдат пратени от гражданите", каза още шефът на "УниКредит Булбанк".

На дискусията бяха поканени министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев и шефът на ДКЕВР Ангел Семерджиев, но двамата предпочетоха по същото време да насрочат извънредна пресконференция, на която да обяснят, че догодина токът няма да поскъпва заради зелената енергия и да отрекат, че регулаторните мерки влошават инвестиционната среда у нас.

"Регулаторът и министерството явно не се интересуват от нашето мнение и в момента си говорим неща, които няма кой да чуе", отбеляза Хампарцумян.

На поканата на ВЕИ-инвеститорите откликнаха само депутатите от БСП Петър Димитров и от ДПС Рамадан Аталай и Камен Пенков – бивш атакист, който сега е независим и гласува с БСП. Те обещаха съдействие на ВЕИ-производителите в рамките на създадената в Народното събрание комисия за надзор на работата на ДКЕВР, определена от Петър Димитров като "съзерцателна“.

"Сатанизират се ВЕИ-инвеститорите, а без външни инвестиции сме обречени на застой, което не можем да си позволим", коментира бившият министър на икономиката и енергетиката в кабинета "Станишев" Петър Димитров.

"Не знам къде се е зародил ураганът Санди (бушуващ в момента в САЩ – бел.авт.), но явлението, зародило се в задния двор на училището в Банкя, дълго време ще оказва опустошителното си влияние върху България", спретна аналогия в типичния си стил Димитров.

Върху влошаването на бизнес климата в България заради въведените временни цени акцентираха и германският посланик Матиас Хьопфнер и Чън Би Хо, посланик на Южна Корея, която има значителни инвестиции в български ВЕИ-проекти.

На отделната пресконференция Добрев обаче заяви, че такива цени има и в други европейски страни, а трети членки на ЕС също обсъждат въвеждането на подобни тарифи. Той също така обясни, че се е срещнал вече с 12 посланици, с които е разговарял по тази тема и им е обяснил, че не може инвеститорите да чакат някой друг да плаща техните разходи (за балансиране на мрежата).

ВЕИ-инвеститорите също така обвиниха ДКЕВР, че продължава да изчислява зелената добавка за енергията от възобновяемите източници по начин, който всяка година оставя ЕСО и ЕРП-атата без необходимите средства за разплащането на екотока. Това щяло да стане и тази година, въпреки че ДКЕВР вдигна цената на тока за домакинствата с 13 процента, от които 8 се падат на зелената добавка. Шефът на енергийния оператор Ангел Семерджиев обаче обяви, че "няма нищо сбъркано в методиката за ценообразуване" и токът за бита няма да поскъпне заради зелената енергия от 1 юли 2013 г. с 3-4 процента, както бе прогнозирал ден по-рано.

Още по темата
Още от Бизнес

За или против машинното гласуване?