България инвестира малко в профилактика и много в лекарства и болници

България инвестира малко в профилактика и много в лекарства и болници

Очакваната средна продължителност на живот на българите остава най-ниската в ЕС, макар да са се е повишила с три години в периода 2000-2017 година. Основните причини за смърт са сърдечно-съдовите заболявания и онкологичните заболявания, което се дължи на широко разпространените вредни навици сред българите като тютюнопушене, употреба на алкохол и нездравословно хранене.

Наред с това профилактиката на заболяванията у нас е слабо развита и в нея се инвестира малко, докато публичният ресурс се харчи основно за лекарства и лечение в болница. Това са някои от основните изводи от Доклада за състоянието на здравеопазването в ЕС и българския профил, представени в четвъртък в София от експерти на ЕК и Европейската обсерватория за здравни системи и политики. Докладът и профилите на отделните държави бяха публикувани от ЕК в края на миналата година и потвърждават тенденциите от последните години, че българите живеят нездравословно, здравната система е неефективна и хората у нас доплащат най-много от джоба си.

Колко инвестираме в здравеопазване и за какво?

Макар размерът им да се е удвоил от 2005 г. насам, разходите за здравеопазване на глава от населението в размер на 1311 евро са четвъртите най-ниски в ЕС през 2017 г. Това представлява 8.1 % от БВП, което е под средната стойност за ЕС от 9.8 %, но е по-високо от равнището в съседните държави. Директните плащания от потребителите през 2017 г. са най-високите в ЕС - 46.6 % (при средно 15.8 % в ЕС) и са основно за лекарства и дейности, които не се покриват от НЗОК като дентални услуги и дългосрочни грижи, обясни Ане Шпрангер, експерт от Европейската обсерватория за здравни системи и политики. 

Измерени като дял от общите разходи, разходите на България за лекарствени продукти са най-високите в ЕС ( 43 %), но в абсолютно изражение (567 евро на човек) са едва малко по-високи от средните за ЕС (522 евро).

На болничната помощ се падат 34 % от разходите за здравеопазване, което отразява силно развития болничен сектор и големия брой хоспитализации в България. От 2010 г. насам разходите за амбулаторна (или извънболнична) помощ са се увеличили значително, но през 2017 г. са възлизали едва на 234 евро на глава от населението. В абсолютно изражение България изразходва приблизително 34 евро на човек за здравна профилактика, в сравнение със средната стойност за ЕС от 89 евро — което се равнява на 2.6 % от разходите за здравеопазване.

Последствията от подценената профилактика

За необходимостта от подобряване на профилактиката и засилване на извънболничната помощ свидетелстват и високите нива на предотвратимата с превенция и добро лечение смъртност. Предотвратимата с добро лечение смъртност в България е четвъртата най-висока в ЕС, което показва, че системата на здравеопазването като цяло не успява да лекува пациентите ефикасно и своевременно. Приблизително една пета от болничните процедури биха могли да се осъществяват в рамките на извънболничната помощ, докато една десета от хоспитализациите и свързаните с тях процедури биха могли да се избегнат напълно, ако е налице по-добра извънболнична помощ, се посочва в доклада.

Малък брой лични лекари

Проблем пред профилактиката и превенцията е и малкият брой лични лекари у нас на фона на сравнително големия брой медици, отбеляза Шпрангер. Малкият брой джипита е неравномерно разпределен в цялата държава и то основно в по-големите градове, което води до значителен недостиг в останалите райони.

Затруднен достъп

Това създава проблеми с достъпа до здравна помощ дори за хората, които са обхванати от системата на здравното осигуряване. Същевременно високите директни плащания и липсата на здравно осигуряване при значителен дял от населението са други съществени пречки пред достъпа. По думите на Шпрангер между 10% и 14% от населението няма добър достъп до медицинска грижа, като в това число влизат неосигурени, трайно безработни, включително от ромската общност, където има дори хора без лична карта.

Тя допълни още, че публичните разходи за здравеопазване като цяло изпреварват ръста на БВП, което поставя под въпрос финансовата устойчивост на системата.

Предизвикателства пред здравните системи

Филип Домански, анализатор на системите на здравеопазване в ЕК, открои няколко основни тенденции, които се очертават като предизвикателство пред здравните системи в Европа и са отразени в доклада. 

На първо място това е разклатеното доверие във ваксините, което намира отражение и в българския профил на доклада, където е отчетено намаляващо ваксинационно покритие. Преодоляването на негативните нагласи изисква активна работа и ключова в това отношение е ролята на медиците като достоверен източник на информация, посочи той.

На второ място е дигиталната трансформация в здравеопазването и нарастващия брой електронни решения и устройства за мониторинг и превенция на заболяванията, които трябва да бъдат внедрени по подходящ начин, така че да са достъпни за потребителите.

Необходимостта от укрепване на базите със здравни данни е друго предизвикателство пред здравните системи.

Уменията на работещите в здравната система са друг актуален проблем на фона на недостига на специалисти и нарастващите здравни потребности на населението. Домански коментира, че това поражда необходимост от формирането на микс от компетенции у здравните специалисти като се разширят правомощията им и даде пример, че в някои държави фармацевтът не просто продава лекарства, но и предлага здравни консултации и грижи.

На последно място той посочи достъпа до лекарства и открои необходимостта лекарствените политики да са насочени към разходна ефективност с помощта на инструменти като оценката на здравните технологии, за да се гарантира едновременно финансовата устойчивост на системите и да се удовлетворят потребностите на пациентите.

Споделяне

Още по темата

Още от България