България изчаква решението на Конгреса за военната помощ

САЩ спират от днес допълнителната военна помощ за общо 36 държави по света, сред които е и България. Това са страни, които до този момент не са подписали двустранни споразумения с Вашингтон за предоставяне на имунитет на американски граждани пред Международния наказателен съд.

През последните седмици в политическите среди се обсъжда възможността за компромис по въпроса за американската военна помощ. Възможен ли е той?

Отговорът на този въпрос до момента изглежда по-скоро отрицателен. Причините за подобно твърдение са няколко.

От една страна САЩ, които не са страна по Римския статут, с който бяха положени основите на Международния наказателен съд, са твърдо решени да отвоюват правото на имунитет за своите граждани от международно наказателно преследване. Възможност за това им дава член 98 от същия статут, въз основа на който САЩ могат да подписват двустранни споразумения с други страни за избягване на международно преследване.

На второ място въпросът дали да бъдат направени някои изключения и, респeктивно, дали да продължи военната помощ за някои определени страни, продължава да буди противоречия не само между администрацията и Конгреса, но и вътре сред самите представители на Конгреса. Така например, заради възражения на двама сенатори, сенатската външнополитическа комисия отложи разглеждането на въпроса, независимо че съответната комисия в Камарата на представителите беше дала ход на законодателната поправка.

От трета страна, дори и в американските политически среди да се появи желание за компромис, тромавата процедура, чрез която този компромис ще бъде узаконен, вероятно ще отнеме доста време. Поради всичко това, към днешна дата вероятността за бързо решение на казуса и за продължаване на военната помощ за България изглежда по-скоро минимална.

През последните седмици във Вашингтон активно се обсъжда възможността за прокарването на поправка в Закона за защита на американските служители от 2002 г., въз основа на която бъдещите 7 членки на НАТО да получат статут на де факто членове на Алианса. По този начин те щяха да избягнат рестрикцията от 1 юли, въз основа на която държавите без двустранни споразумения със САЩ няма да получават и допълнителна военна помощ от Вашингтон.

В интервю за Свободна Европа в понеделник посланикът на България във Вашингтон Елена Поптодорова разясни смисъла на внесената, но все още негласувана поправка в закона, добила популярност като "поправката Шимкъс". "Възможност за изключение би трябвало да бъдат страните, които имат подписани протоколи за пълноправно членство в НАТО и, съответно, това са същите държави, които получиха ратификация на 8 май от американския Сенат", каза тя. "Говорим също така за държавите, които дадоха много силна и еднозначна подкрепа на САЩ по време на кризата с Ирак."

Часове по-късно обаче Държавният департамент даде да се разбере, че изключения засега няма да бъдат правени, включително и за Седемте от Вилнюската група, чиито кандидатури за НАТО бяха ратифицирани от Сената. Говорителят на Държавния департамент Ричард Баучър заяви: "Поканените в НАТО не се смятат автоматично за членове. Те са субект на клаузите на Закона (за защита на американските служители). Нека ви припомня, каза още Баучър, че Румъния подписа с нас споразумение по член 98. И ние продължаваме да съветваме тези страни, както и всички останали, за това колко е важно да подпишат с нас споразумение по член 98".

Баучър обаче веднага подчерта, че само подписване на въпросните двустранни договори няма да е достатъчно. Те трябва бъдат и ратифицирани от съответните държави, преди САЩ да отблокират замразените допълнителни военни помощи.

Говорителят на Държавния департамент направи и други две много важни уточнения. Той каза, че законът може да действа със задна дата. С други думи в случай, че след 1 юли САЩ сключат двустранно споразумение с някоя страна, то съответната държава ще може да разчита, че замразената дотогава военна помощ ще ѝ бъде отпусната в целия размер. Освен това Баучър даде да се разбере, че помощите по проекти, които са вече в хода, едва ли ще бъдат суспендирани. Забраната ще важи по-скоро за неусвоените средства, които е трябвало да бъдат отпуснати в оставащите 3 месеца до края на американската финансова година. Тя изтича в края на септември.