България още няма механизъм за сътрудничество с наказателния съд

България още не е изработила във вътрешното си законодателство механизма за взаимодействие и сътрудничество с Международния наказателен съд. Държавата ни трябва да приеме цяла глава в Наказателния кодекс и в Наказателно процесуалния кодекс, за да реализира Римския статут, ратифициран от българския парламент през март 2001 година.

Това обясни юристката Диана Ковачева в рамките на конференция за Международния наказателен съд /МНС/, организирана от фондация Отворено общество. Според нея, именно липсата на вътрешен механизъм е попречил български гражданин да влезе в състава на международните съдии, макар че номинация бе излъчена.

България е подписала през февруари 1999 г. Римския статут, който кодифицира цялостно международното наказателно право. Година преди това - на 17 юли 1998, на дипломатическа конференция в Рим се приема самият текст на статута за МНС.

Международният наказателен съд стана популярен в България заради спора между САЩ и ЕС относно правомощията на съда и ситуацията на избор между двете спорещи сили, в която България попадна.

Предишният американски президент Клинтън подписа в последния ден на мандата си Римския статут, но наследникът му в Белия дом Буш оттегли участие на Америка. САЩ се опасяват от възможността наказателният съд да се води и от политически преценки в делата. Америка смени позицията си, след като ЕС отказа определени държави и по определени казуси да имат възможност да налагат вето над решенията на съда. В същото време, след поредица от преговори, Европа допусна ограничен кръг лица - ангажирани главно в мироопазващите мисии по света, да не подлежат на наказание пред съда, което е частично отстъпление от универсалността на органа.

Според политолога Иван Кръстев, в България липсва съдържателен публичен дебат за наказателния съд. Вместо това, той е подменен от груба финансова аритметика. Политологът явно имаше предвид факта, че месеци наред президент, депутати и медии претегляха загубите на военните помощи от САЩ със средствата, които ЕС дава като предприсъединителна помощ. Според Кръстев, тази логика е порочна, защото сблъсква ЕС със САЩ, от което уж България иска да избяга.

Председателят на "Отворено общество" Стефан Попов намери философския пра-пра-образ на МНС в католическата средновековна инквизиция, която като идея слива християнска догма, политическа форма и правна норма в едно. Според него универсалното международно правораздаване прилича на претенцията за световния мир, световен президент или правителство, което управлява човечеството. В традицията на западно-европейската мисъл той отнесе създаването на трансцедентни и дори естетически конструкции, без отношение към приложението им. Само практиката на МНС може да покаже дали е функционален и реалистичен един подобен орган "тук и сега", заяви той.