България – страна със слаби институции, "овладяна" от Русия

Доклад анализира как Русия управлява политическата си война в Европа

България – страна със слаби институции, "овладяна" от Русия

"Там, където институциите са слаби, Русия дори може да опита да овладее държавата, какъвто е случаят с България. Амбицията - макар и посрещана със силна съпротива от мнозина в страната - изглежда, е да се изградят мощни мрежи от съюзници и клиенти в страната и в същото време България да бъде оставена да бъде член на НАТО и ЕС именно за да играе роля на "троянски кон". Това заключение прани анализаторът Марк Галеоти в ново изследване "Контролиране на хаоса: Как Русия управлява политическата си война в Европа", публикувано в началото на месеца от Европейския съвет за външна политика.

Според проучването, което изследва всички 252 партии представени в 28-те национални парламента и в Европейския парламент, в пет държави- Австрия, България, Гърция, Унгария и Словакия, общата партийна система клони към антизападни позиции.

Русия може да разчита все по-малко на "меката сила" (soft power) - капацитет да влияе чрез чувства и даване на положителен пример". За хората на Запад - продължава авторът, "меката сила" не се вписва в контекста на активните мероприятия, но в руското мислене това е само още едно средство за въздействие над държавите в преследване на собствена полза.

"Нещо повече - то е движено от държавни действия, а не от гражданското общество. Често руската "мека сила" е ограничена до национални лидери, за които образът на Путин е пример за решителен модерен автократ. В Югоизточна Европа това може да се възползва от общата вяра в България и Сърбия, а също и от историческата роля на защитник, включително срещу Османската империя. На други места Русия има образ - макар и поради митологизирани и погрешно разбрани причини - на преграда срещу предполагаема американска хегемония или като на бастион на традиционните ценности."

"Навсякъде Русия има превъзходство, макар и често поради митологизирани и неразбрани причини, като пречка пред предполагаемата американска хегемония или като бастион на традиционните ценности", твърди докладът.

Има много общи теми за руската пропаганда, до голяма степен свързани с предполагаемото беззаконие на САЩ, нуждата от сътрудничество с Русия срещу тероризма и моралната равностойност на Москва и Запада. Също така, според Галеоти, има една всеобща надежда да се издигне достатъчно голям облак от прах, спекулации, половин истина, конспирация и измама.

Галеоти посочва, че широката цел на Русия за държави, които имат силни културни и исторически връзки с нея, изглежда е "социално овладяване": печелене на сърца и умове или поне известно съчувствие.

"Когато институциите са по-слаби, Москва може дори да потърси "овладяване" на държава, като например България, където амбицията, макар и силно осъждана от мнозина, изглежда е създаването на мощни мрежи на съюзници и клиенти вътре в страната. В същото време тази страна остава в НАТО и ЕС, точно за да бъде "троянски кон".

Макар че вероятно е прибързано и нечестно да се твърди, че България вече е "в напреднала фаза на овладяване на държавата", стряскащо е до каква голяма степен политически, културни и икономически интереси често са обвързани с руската петролна компания "Лукойл" и различните поделения на тази най-голяма компания и данъкоплатец в страната.

Особено показателен е начинът, по който български медии създават и разпространяват проруски истории не заради натиск или обещания, дадени им от Москва, а защото за тях вече има готов местен пазар. Това задвижва и политическия процес, което предполага, че в България вече се върти един порочен кръг независимо от руските действия."

Докладът продължава:

"Важен инструмент сред активните мерки на Русия са медиите и способността да влияе върху тях в целевите страни. Изглежда така, сякаш всеки евроскептичен или нехаресващ НАТО гражданин е повлиян именно от руската пропаганда. Независимо от това, дезинформацията - разпространението на често неверни или изкривени новини - и потокът от алтернативни мнения, които имат за цел да заглушат реалностите, са несъмнено централни елементи на настоящата политическа война. Отчасти това е сферата на чуждоезичните медии като RT (която излъчва на английски, арабски и испански език) и онлайн агенцията Sputnik (която издава на 30 езика)”.

Според анализатора, отвъд използването на медиите, Москва също търси други инструменти, чрез които да прокара своето послание или да проведе политически операции. Той посочва, че понякога те са използват дори само заради чувството за обща враждебност, независимо дали към САЩ или либералните ценности.

"Съществуват и т.нар. "полезни идиоти", които дори не осъзнават коя страна приемат. И накрая, заедно със самомотивираните индивидуални "тролове" в интернет, които разпращат московските опорни точки, съществуват и много митологизираните, но въпреки това истински "тролски ферми". Тук платените работници прекарват своите смени с пускане на онлайн постове и коментари под стриктни инструкции, понякога рекламират търговски продукти и услуги, но в голяма степен работят за насърчаване на политическата програма”, казва специалистът.

Марк Галеоти заключава, че Русия провежда и насърчава "активни мерки" в Европа за дестабилизиране и объркване на правителствата и обществата, но те често са опортюнистични и се оформят от местните условия.

Това включва широк кръг участници, от държавни служители и медии, с военни заплахи, бизнес лобита и шпиони.

"Русия преследва различни приоритети в различните страни. Това до голяма степен се определя от корелацията между силата на националните институции на страните и тяхната уязвимост спрямо руското влияние", казва той.

"Без да се отказва от надеждата да убеди Москва да промени политиката си, Европа все пак трябва да се заеме със собствените си уязвимости: "да поправи покрива", а не просто да се надява, че дъждът ще спре. Това включва, наред с другото, и решаването на демократичните отстъпления в някои части на континента", предупреждава анализаторът.

Докладът съдържа и схема с координатна система с два определящи фактора. Първият е степен на сила на институциите, определяна според Индекса за нестабилност на държавите, изработен от Фондацията за мир (Fund for peace fragile states index). Вторият е степен на свързаност/податливост, основаващ се на световното проучване на американския институт "Пю" за отношението към Русия, моделирано според нивото на икономическа зависимост/проникване на руския бизнес в икономиката на съответната държава.

При такова разглеждане България и Гърция са двете страни страни с най-слаби институции и съответно най-силна свързаност с Русия, поради което попадат в категорията "овладяване на държавата".

С толкова слаби институции, но в по-малка степен свързани с Русия са страни като Унгария, Черна гора и Румъния. Поради тази причина подходът на Москва към тях е друг - да се вреди на държавата, да се разпалват вътрешни вражди, несигурност и разединение с цел обезсилване на страната.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?