Буш е обвиняван, че възприема Клинтънова политика

Снощи президентът Буш по-активно се включи в уреждането на близкоизточния конфликт. Някои от неговите политически съюзници разкритикуваха това като пореден признак, че близкоизточната му политика започва да прилича на тази на Клинтън.

Буш се срещна с Ариел Шарон, израелския премиер, за втори път за три месеца, в момент, когато Америка се бори да спаси последното засега израелско-палестинско примирие. Колин Пауъл, държавният секретар на САЩ, замина снощи за региона, за да разговаря там утре с палестинския лидер Ясер Арафат и с Шарон.

Решението да се изпрати генерал Пауъл в района бе взето след яростна битка в администрацията. Ястребите и произраелските съветници, обединени около вицепрезидента Дик Чейни и министъра на отбраната Доналд Ръмсфелд, не съветваха генерал Пауъл да се намесва пряко. Но генерал Пауъл и опитни дипломати в Държавния департамент убеждаваха, че е необходимо по-голямо американско участие, въпреки риториката от предизборната кампания на Буш, че американският престиж бил разпиляван от външната политика на Бил Клинтън.

В първите си дни администрацията на Буш непрестанно критикуваше ангажираността на Клинтън в уреждането на израелско-палестинския конфликт на принципа "ден за ден". Вашингтон доказваше, че по времето на Клинтън, "мирният процес" се е превърнал в самоцел: само процес и никакви признаци за мир.

Но Буш трябваше да се намеси, за да не излязат нещата извън контрол. Той прати този месец в Близкия изток Джордж Тенет, директорът на ЦРУ, независимо, че Клинтън го беше използвал вече точно по същия начин.

Съветници на Шарон смятат, че "арабистите" са спечелили водеща роля в Държавния департамент, като са убеждавали, че Вашингтон трябва да действа и да предотврати нов изблик на конфликта, ако иска идеите на генерал Пауъл за "умни санкции" срещу Ирак да имат някакъв шанс да бъдат приети в арабския свят.

Буш и Шарон изглежда са постигнали съгласие по най-общите въпроси на конфликта, но снощи имаше видими различия между Израел и американската администрация по това доколко да се прояви толерантност към Арафат.

Шарон настоява, че трябва да има пълно прекратяване на огъня от страна на палестинците преди двете страни да започнат да прилагат политическите аспекти на сегашния мирен план, очертан в доклада на бившия американски сенатор Джордж Мичъл.

Но генерал Пауъл говори само за "успокояване" на насилието, а не за пълното му прекратяване. Шарон е обезпокоен, че държавният секретар ще се опита да задвижи мирния процес преди оръжията да са окончателно замлъкнали, а това според него значи да се "възнаграждава насилието".

Намесата на Буш в близкоизточния конфликт не е първата му външнополитическа проява, която ядосва консерваторите в Републиканската партия. Те бяха поразени от опита му да се ангажира отново със севернокорейския въпрос - подтикнат от баща си, бившия президент - след като първоначално прекъсна всякакви връзки със сталинистката държава.

Съществуват и опасения, че Буш прекалено е похвалил руския президент Владимир Путин след срещата им в Словения преди десетина дни. Буш каза, че Путин е "открит и може да му се вярва", че той е "забележителен лидер".

Сенаторът Джеси Хелмс, твърдолинейният бивш председател на сенатската комисия за външните работи, каза, че Путин "съвсем не заслужава" такава "прекалено лична подкрепа". Хелмс заяви също, че Буш е бил прекалено сговорчив с Китай по време на кризата с американския разузнавателен самолет, кацнал принудително на остров Хайнан.

Републиканските ястреби очевидно са изгубили първоначалната си преднина пред привържениците на генерал Пауъл, отчасти защото държавният секретар назначи във външното ведомство професионалисти, мнозина от които бяха работили и при президента Клинтън, а не отдаде предпочитание на политическите назначения.

Политическите назначения в Пентагона и Белия дом бяха спрени от контролирания сега от демократите Сенат, но повечето от служителите на Пауъл вече бяха назначени и са добре запознати с проблемите на външната политика. Някои консервативни републиканци се подиграваха на Пауъл, наричайки го "Афроамериканския Уорън Кристофър". Кристофър, първият държавен секретар на Клинтън, бе широко критикуван за своята наивност и неефикасност.

Тази седмица консерваторите бяха особено ядосани, когато държавният секретар заяви, че ядрената доктрина за "взаимно гарантирано унищожение" ще остане в сила, дори ако плановете на Буш за ракетна отбрана станат реалност.