Бюджетната бомба на Борисов

Бюджетната бомба на Борисов

Следващото правителство може да се наложи да си търси сапьор вместо финансов министър, ако се съди по финансовите капани, които управлението на ГЕРБ залага в последните си два бюджета - втората актуализация на Бюджет 2020 и проектът за Бюджет 2021.

Изглежда, че каквото завари, когато дойде на власт през 2009 г., с такова и ще си тръгне от Министерски съвет премиерът Бойко Борисов. Преди повече от 10 години той се оплакваше, че е паднал във финансовия капан на правителството на тройната коалиция, но сега, изглежда, сам смята да заложи такъв за следващата власт.

През 2009 г. Борисов пое държавното управление в разгара на тежка глобална финансова криза, която трябваше да бори с "розовия" бюджет на кабинета "Станишев". Той остана в историята с това, че бе разписан върху прогноза за растеж на БВП от 4.7%, а реално се изпълни в условията на спад на икономиката от 5%.

Още в първите дни на управлението си кабинетът "Борисов 1" изчисли, че всъщност е заварил бюджетна "дупка" от 2.5 млрд. лв. Тогава Борисов не спря да се оплаква, че ще "плаща" пенсии, увеличени на изпроводяк от бившия премиер Сергей Станишев. Финансовият министър от онова време Симеон Дянков пък се наложи да разиграе цяла театрална постановка в началото на 2010 г., за да оправдае актуализацията на бюджета под предлога, че, преди да си заминат, социалистите са наподписали и скрили по чекмеждетата тайни договори за 2.2 млрд. лв. В тях имало поети ангажименти за финансиране за години напред, без парите реално да са осигурени. По случая дори се стигна до досъдебно производство.

Сега Борисов не прави нещо много по-различно от това, което стори Станишев, преди да сдаде поста. С тази разлика, че поне не залага излишък в Бюджет 2021.

Значителните бюджетни дефицити за следващите няколко години определено ще са огромно предизвикателство пред новата власт. Втората актуализация за тази година увеличава дефицита до 5.2 млрд. лв. (4.4% от БВП), а в Бюджет 2021 той е разписан на 4.9 млрд. лв. (3.9% от БВП), което значи, че новият кабинет ще тръгне от минус 5 милиарда. За 2022 г. и 2023 г. се очаква вече заложен недостиг от по 2.5-2.6 млрд. лв. годишно според официалната прогноза.

В бюджетите за следващите години има поне два големи риска откъм разходите, които са извън пандемията от Covid-19 - завишените чувствително социални плащания за пенсии и подпомагане, както и "договорите по чекмеджета", които е подготвило регионалното министерство.

С втората актуализация бюджетът на МРРБ се завишава от 400 млн. лв. на 1.2 млрд. лв., но по-важното е, че таванът на разрешените за поемане ангажименти за разходи се вдига амбициозно – с 2.1 млрд. лв. (от 0.4 млрд. на 2.5 млрд. лв.). В мотивите на Министерството на финансите са изброени единствено проектите, които ще глътнат допълнителните 800 млн. лв. за тази година, но не и бъдещите договори за 2.1 млрд. лв. Не е ясно и доколко те изобщо са сметнати в дефицитите за следващите години.

Според проекта на МФ само вдигането на пенсиите, обещано от Борисов, ще глътне допълнителни 1.77 млрд. лв. в Бюджет 2021 – сума, която трябва да бъде заложена във всички следващи бюджети занапред. В нея не влизат обещаните 47 млн. за еднократни финансови добавки за храна (по 120 лв. годишно) на 392 000 пенсионери с най-ниските пенсии (до 369 лв.). Правителството залага тази сума да отпадне от Бюджет 2022 г., но отговорност за отпадането ще трябва да поеме следващата власт. Също тя ще има "честта" да отмени и детските надбавки на около 700 000 деца, които ще получат такива през 2021 г. по разпореждане на Борисов. В Бюджет 2022 г. необходимата сума от 390 млн. лв. не е предвидена.

Икономисти поставят под въпрос и доколко реалистични са планираните данъчно-осигурителни приходи в Бюджет 2021. Заложено е те да бъдат с 2 млрд. лв. повече в сравнение със събраните тази година, при положение че дълбочината на коронакризата още не е ясна, а отделни сектори продължават да зоват за данъчни отстъпки. Това идва и на фона и на все по-шумните предизборни призиви за въвеждане на необлагаем минимум за хората с най-ниски доходи от труд. Освен това още не са се усетили напълно ефектите от преобразената от Борисов ДДС система това лято, когато под лобистки натиск ГЕРБ намали на 9% ставката за куп стоки и сектори – от храната в ресторантите до бирата в баровете. Според Закона за ДДС именно новата власт ще има "удоволствието" да качи отново ставката на данъка на 20% от 1 януари 2022 г., защото ГЕРБ заложи и този "бонус" да е временен.

Проблем може да се окаже и твърде скромната сума, която правителството е заложило догодина за финансиране на схемата "60/40", чиято цел е запазване на работни места. В Бюджет 2021 са записани само 300 млн. лв. по това перо, при положение че тази година от април до декември е планирано да се изхарчат около 700 млн. лв.

Не е ясно и доколко реалистично е заложеното финансиране по другите мерки за подкрепа на бизнеса, макар че много от тях ще се плащат по европроекти. За компенсациите от 35 евро на седалка при самолетните пътувания, например, са предвидени 40 млн. лв., а за ваучерите от по 210 лв. за туризъм на служителите на първа линия в борбата с Covid-19 – 10 млн. лв.

За догодина е планирано и необяснимо занижение на разходите за сектор "Транспорт и съобщения" с около 1.2 млрд. лв. От мотивите не става ясно кои точно проекти и политики ще останат без финансиране.

Освен че ще трябва да изпълнява заложените от ГЕРБ дефицити, новият кабинет ще се наложи и да мисли и откъде ще ги финансира. Правителството успешно изтегли заем от 5 млрд. лв. на международните финансови пазари през септември, но той ще стигне само за покриване на тазгодишния дефицит. Фискалният резерв е около 10 млрд. лв., но половината от него са неприкосновени средства, например парите на Сребърния фонд. Догодина няма сериозни погашения по външния дълг, но през 2022 г. и 2023 г. падежират еврооблигации на стойност съответно 2.4 млрд. лв. и 2.2 млрд. лв.

Очевидно е, че следващото правителство ще има трудната задача насред глобалната пандемия да вкара финансите на държавата в приемлив коловоз. Най-голямата помощ, която може да очаква, ще е Фондът за възстановяване на ЕС на обща стойност 750 млрд. евро, който, разбира се, първо трябва да бъде окончателно одобрен от евроинституциите. Другото е надеждата здравната криза да се окаже по-поносима от очакваното и икономиката по-бързо да се върне към растеж.

Споделяне

Още по темата

Още от Анализи и Коментари

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?