Да не тичаме след проблемите, а да се заемем с управление на жилищния фонд

Не е нужно да паднат панели или Бойко Борисов да зърне оголена арматура под виадуктите на Витиня, за да се сетим, че трябва планирана поддръжка, казва арх. Емил Мечикян*

Емил Мечикян

Досегашните управляващи от ГЕРБ бяха обявили като приоритет в политиката си големите инфраструктурни проекти и по-точно изграждането на магистрали. Как оценявате изпълнението на тази програма извън гръмките похвали за километрите построени магистрали?

Реално изпълнението на магистралите е много по-бавно от нормалната практика. Договарянето е по-бавно, строежът върви по-бавно, администрацията работи мудно, а на всичкото отгоре качеството на строителството е недостатъчно добро.

Парадоксалното е, че цената на един километър магистрала в България е по-висока от средната за Европа въпреки сроковете и качеството – т.е. получаваме със закъснение по-лош продукт на по-висока цена.

Според мен правителството на ГЕРБ би трябвало да е доста по-скромно в самооценката си и да се взре в лентите за движение по пътищата, вместо в лентичките за рязане.

Не е тайна, че в обществените поръчки за големи инфраструктурни проекти печелят няколко фирми, близки до (всяка) власт. Как ще се разбие монополът на тези компании и как строителството може да се отвори за повече изпълнители?

Тази практика е позната като "политическо предприемачество“. Това е термин, който опитва да разграничи автентичния бизнес от дейностите, които са успешни само заради държавната подкрепа.

Нормалните фирми печелят чрез откриването на нови възможности за по-евтино и по-качествено строителство – подход, от който в дългосрочен план печелят всички.

Политическите предприемачи пък печелят, като монополизират държавните поръчки, а данъкоплатците плащат за бързите им печалби.

Според Единна народна партия начините да се прекрати това при инфраструктурните проекти са известни: Значително по-малки лотове и съответно по-ниски изисквания към бизнес CV-то на изпълнителите, най-вече по-отношение на реализираните проекти, не за сметка на качеството, разбира се. Едновременност в изпълнението на лотовете, за да не се удължават излишно сроковете.

По този начин, ако се работи по план, концентрирано и в синхрон, сроковете ще се съкратят. По-голямата конкуренция веднага ще намали цените, а и предлагането и вземането на рушвети ще стане доста по-рисково, тъй като в "далаверата“ ще участват повече играчи, а това увеличава възможността изтичане на информация.

Има често забавяне в разплащането на строителните компании с подизпълнителите. Как може да се реши този въпрос?

Лидерът на партията Мария Капон алармира за спрените плащания към бизнеса още преди три години, но тогава Дянков не взе мерки, а точно обратното – започнаха да рекетират бизнеса да се отказва от част от дължимите му вземания, за да си получи парите.

В строителството трябва да се прекрати практиката за многостепенни подизпълнители (т.е. подизпълнител на подизпълнителя и т.н.). Това ще намали размиването на отговорността по отношение на плащанията и формирането на цената. Нужен е ясен регламент за използването на подизпълнители.

По закон всеки участник в търг доказва наличието на ресурс да се справи със задачата, т.е. би трябвало да наема само подизпълнители, които извършват много специализирана работа. Намаляването на размера на лотовете ще превърне много от сегашните подизпълнители в главни изпълнители. Има и прости банкови механизми, които, ако се включат като изискване към договора с главния изпълнител, въпросите ще се решават бързо.

Как може да се спре презастрояването на определени населени места? Как да се развива курортното строителство?

За да се отговори на този въпрос, първо трябва да се изясни как иска България да развива туризма си.

Преди 20 години тръгнахме в грешна посока. В резултат на този избор ситуацията е следната: 90% от настанителната база е сезонна; 70% от леглата са разположени по Черноморското крайбрежие; средната годишна заетост на хотелите е 40%.

С други думи още един неефективен бизнес, който през всичките тези години се развиваше изключително и само екстензивно (т.е. чрез увеличаване на количеството, но без промяна на качеството). Малцината печеливши се оказаха тези, които генерират сив сектор, като криеха нощувки.

Резултатът – българите предпочитат да почиват извън страната, единствената причина да не го правят по-масово е незавидното икономическо положение на хората.

Трябва да решим какъв туризъм искаме. Математически е все едно дали имаш 200 000 туристи, които плашат по 50 лв. за нощувка или 50 000, които плащат по 200 лв. Обаче замърсяването, което се причинява в единия случай, е четири пъти повече. Това натоварва инфраструктурата и съсипва околната среда. Това е туризъм без бъдеще, който не показва повече от 20% от красотите на страната ни.

Конфликтът строителство - опазване на природата. Неразрешим ли е той или е плод повече на популизъм и корпоративни интереси?

Най-важен е разумният баланс. Все пак сме в 21-и век, не можем да забраним на човека да ползва достиженията на цивилизацията. От друга страна разрушаването на природата само по себе си много скоро ще доведе до трайно влошаване на качеството на живот. Видях го с очите си, когато онзи ден излязохме със семейството ми да чистим на Витоша.

Строителните предприемачи трябва да осъзнаят, че не продават просто апартаменти, а домове и среда за обитаване. Когато това стане, количеството ще намалее за сметка на качеството. Днес, за да реализират по-големи печалби, предприемачите са склонни да пренебрегват мерките по опазване на околната среда, оправдават се с кризата.

Същевременно строителството е един от най-неефективните браншове в страната. Като дясна партия с прецизна зелена политика смятаме, че вместо да се пести, като не се зачитат екологичните норми, е по-добре да се помисли за повишаване на ефективността.

Кога София ще заприлича на европейска столица? Кога ще се изглади сблъсъкът на новото строителство в столицата и историческата архитектура?

Не смятам, че сблъсъкът на архитектурните епохи е най-големият проблем на столицата. София така или иначе никога не е имала ясно изразен исторически център (стар град). Освен това в последните 5-6 години институциите работят отговорно в тази насока.

Други неща ни пречат да заприличаме на европейска столица. Например окаяният вид на голяма част от сградите (включително архитектурни паметници) в центъра на града. Лошото състояние на уличната мрежа е друг голям проблем.

В момента Столичната община се бори с проблемите на трафика, като прилага т. нар. "хард“ средства, т.е. чрез строителство на разширения на платна. Това е похвално, но практиката по света ясно показва, че това има само временен ефект. Ако искаме трайни резултати, трябва да се приложат най-напред "софт“ мерки, т.е. да се мисли преди всичко за подобряване на организацията на транспорта и проблемите с паркирането.

Ако говорим за стратегия в строителството - какви са вижданията ви на специалист и политик, който след два месеца може да е законодател?

Материалната среда е част от логистичната и производствена база на бизнеса, от комфорта на обитаване и качеството на живот на всички хора в България. Развитието ѝ се измерва с удобни транспортни системи, интелигентна логистика, енергийно-ефективно и природосъобразно строителство.

Грубо казано, това е мястото, в което сме пъхнати ние, човеците, и прекарваме живота си. Това са местата, в които се събуждаме, където работим, през които се придвижваме и начините, по които това се случва, също са част от средата ни.

Подобряването на материалната среда е основно условие за създаване и поддържане на висок икономически растеж и e предпоставка за привличане на инвестиции.

Стратегията на Единна народна партия за сектора включва балансирано регионално развитие, децентрализация и укрепване на местното самоуправление. Ще изискваме любезна и бърза администрация. Пряко прилагане на европейските стандарти в строителството. Проектите с дългосрочен ефект върху градската среда ще изпълняваме с привличане едновременно на публични, частни и европейски средства.

В момента тичаме след проблемите, а е нужно предвидливо и устойчиво управление на жилищния фонд и благоустрояване на населените места. Не е нужно да паднат панелите от блокове или бившият премиер Борисов да зърне ненадейно оголената арматура под виадуктите на мостовете на Витиня, за да се сетим, че има нужда от планирана поддръжка.

Трябва да продължим развитието на техническата инфраструктура и да улесним достъпа до транспорт и за хората, и за бизнеса.

Като модерна партия в този сектор залагаме ефективно управление на отпадъците, използване на енергийните и водни ресурси, както и методично въвеждане на енергийна ефективност. Знам, че това е бъдещето и от всички зависи утрешният ден да се случи днес.

_________________________________________________________
* Емил Мечикян е по професия архитект-проектант. кандидат за народен представител от Единна народна партия (ЕНП), водач на листата в 24 МИР София - град

Споделяне
Още от Избори 2013

Кой да замени Борисов като премиер на кабинет в рамките на този мандат?