Да си подарим Коледа в стил "Дони Браско"

Всичко, което е нужно да знаете за икономическата полемика, се съдържа в даването на коледни подаръци. От едната страна са въпросите, свързани със стойността на ежегодното размотаване по молове, за да купите на леля Сиси пуловер, който тя никога няма да носи, кухненски уред, който няма да използва или празнична картичка, която тя ще забута някъде, докато прави същото за вас. Тази част може да бъде наречена рационално училище за Коледа, в линията на Хайек, на консерватизма, на реализма, дори на мъжкото мислене.

Подходът в защита на Коледа, която идва от бихейвиористката икономическа школа, Кейнсианското мислене, политическия либерализъм и сантименталността, е лесно да се нарече "женска" школа заради силната привързаност на нежния пол към пазаруването и събирането на домашно гнездо. Всеки, който се съмнява в това, трябва само да направи проучване в който и да е мол по време на празниците през декември, когато вечерите на мъжете в неделя, понеделник и четвъртък са заети с футбол.

Всичко, което искам за Коледа, е малко рационалност. Да го кажем направо, Коледа трябва да е повече като "Дони Браско". Това е филм от 1997 г., в който агент на ФБР под прикритие прониква в банда, постепенно се сприятелява с гангстера (Ал Пачино). В затрогващо отпразнуване на Коледа единият от тях дава на другия дебела пачка банкноти. Другият се усмихва и му подава...същата сума пари. Мъжете се прегръщат: всички проблеми около подаръците са разрешени бързо.

Икономистите, които се занимават с темата, изтъкват наличието на "непосилна загуба" в даването на подаръци. Вие не знаете какво точно искат Ема или Джейк, така че правите предположение. Освен ако предположението ви не е точно (и вие давате тези 100 долара точно за това, за което би ги похарчил и получателят на подаръка), подаръкът ще има за получателя по-малка стойност в сравнение с онова, което ви струва на вас. Обратното също е вярно. Плюс това, че всеки от вас плаща цената на времето, което отделя да мисли за подаръка, да го намери и опакова.

Икономистите – бихейвиористи (и жените) изтъкват социалната полза от даването на подаръци. Когато са добре избрани, подаръците помагат за създаване на връзка между съпрузите или приятелите или дори между случайни познати. Дан Ариели, авторът на книгата "Предсказуемо ирационален: Скритите сили, които оформят нашите решения", обяснява: Вие сте поласкан и трогнат, когато някой толкова успешно е анализирал вашата психика, че избира нещо, което доказва, че гледа направо в душата ви.

От значение са мисълта, намерението – и кейнсианците ще твърдят, че дори предположението ви за това какво иска другият да е грешно, харченето на пари напразно е по-добро, отколкото никакво харчене, поне в една затормозена икономическа среда. Според тази логика ще е мъдро Коледата да е два пъти годишно.

Либерално настроени икономисти също може да настояват, че даването на подаръци е социално благо, защото така се преразпределя доход от върховете към низините.

Но не може да превъзнасяте това, че добре избраният коледен подарък формира социален капитал, без дори да се опитате да измерите по какъв начин зле избраният подарък разрушава социалния капитал.

Колко млади влюбени са се разделили след внезапното, ненавременно коледно откритие, че техният партньор въобще не ги познава? Колко от онези, което жадуват избраните творби на Байрон, вместо това са получавали нежелано от тях членство в друсаното говеждо на месечен клуб? Колко заклети любители на кафето се оказват приземени с неприветлив пакет плодов чай?

И какво от това, че сте бил перфектен с избора на самия подарък – в стила и цвета, който тя си мечтае - само за да откриете в съдбовния час, че сте купил един номер по-голям от този, който е трябвало? Мухльо.

Като се има предвид същностната мистерия на индивидуалността и това, че ние никога няма да познаваме изцяло другия човек, е много по-вероятно социалният капитал да бъде загубен, вместо спечелен, когато се опитваме да схванем тайните желания на другия.

В "Скрудж-номика*: Защо не трябва да купувате подаръци за празниците", икономистът Джоел Уолдфогел сравнява Дядо Коледа с "червено торнадо". Според него то причинява оргия на опустошението, при която стойността всеки похарчени милион долара за подаръци придобива стойност от 250 000 долара по степента на удовлетворението от тях. Проучване сочи, че почти всеки получател на подарък би искал да похарчи за подаръка само около една четвърт от цената, на която той е закупен.

И онова, което е още по-лошо, пише Уолдфогел, ние правим повечето от тези разходи на кредит, използваме пари, които все още нямаме, за да купуваме неща, които хората, на които ги подаряваме, в действителност не искат.

Ако наистина от значение е намерението, защо не си изпращаме един на друг мили послания на привързаност и да останем с това? Ако трябва да дадем нещо, защо да не е кеш? За да сме строго рационални в това отношение, всички ние трябва да си подарим една Коледа в стил "Дони Браско".

* Старият скъперник Ебенизър Скрудж е главен герой в новелата на Чарлз Дикенс "Коледна песен" (A Christmas Carol). Той се интересува единствено от парите си. В нощта срещу Коледа го посещава духът на стария му съдружник Марли, който го предупреждава, че душата му е обречена, ако не се промени. След това го посещават и духовете на миналите, настоящите и бъдещите Коледи. Скрудж вижда своето минало и настояще. Третият призрак го отнася в бъдещето, където Скрудж се вижда самотен и забравен от всички и решава да се промени. Скоро той се прочува като най-щедрият човек в града и то не само на Коледа, а през цялата година.