Дали хуманитарните помощи не подхранват войните?

От петнайсетина години повечето неправителствени организации /НПО/ работят предимно с обществени фондове и пазарни оферти, финансирани от междуправителствени организации. Процесът се задълбочи до такава степен, че англосаксонците заговориха за "правителствени неправителствени организации". Управлявани като предприятия, неправителствените организации се превърнаха в пълноправни актьори на икономическата сцена. Няма нищо лошо в това дейността на хуманитарните служители да бъде професия с месечно възнаграждение от 4500 евро /не е чак толкова високо, като се имат предвид рисковете и цените на пазара на труда/. Ала никак не е добре, че в търговете за "хуманитарни пазари" се прилагат всички хватки, присъщи на занаята: ожесточено съперничество, извиване на ръце, непрозрачност, злоупотреби със служебната тайна и прочие.

Твърдението съвсем не е преувеличено. През двете години, които бях в Найроби /Кения/ - центъра за разпределение на хуманитарната помощ за пострадалите от глада и войните източноафрикански държави, се нагледах на достатъчно примери. Оказва се, че за съжаление икономическата логика надделява над хуманитарната.

Публичното договаряне на хуманитарните операции отрежда на "правителствените неправителствени организации" най-обикновена логистична роля и често ги лишава от възможността за преценка на положителните или негативните аспекти на тяхната дейност и за евентуалното ѝ прекратяване при констатирани нарушения.

Реализацията на сделката, сключена с междуправителствените организации често се свежда до доставката на чували с ориз или палатки на определено място. Няма значение дали след това помощта се разграбва и препродава от бунтовниците пред очите на безсилните представители на хуманитарните организации. Договорът е изпълнен, и дума не може да става за отказ, защото ще изгубиш своя дял от пазара и рискуваш да доведеш до фалит НПО.

Щом политическите и военните посегателства върху помощта са неизбежни, редно би било хуманитарните операции да бъдат замисляни така, че при необходимост бързо да бъдат прекратявани. Нека действаме навсякъде, където е необходимо, но и бързо да се изтегляме, когато обстоятелствата го налагат. Не става дума просто да бъде закрит даден център за хуманитарна помощ, ако негов служител например бъде убит или отвлечен, а всички действащи на място НПО да прекратят дейността си като осъдят с помощта на медиите извършителите на изстъпленията. Но докато раздаването на помощта е свързано със счетоводни сметки, решение за прекратяването ѝ е невъзможно и така конфликтите само биват удължавани.

Реално погледнато, предоставянето на помощи в районите, където се води война, на практика подхранва самата война. Кражби на храни, лекарства, транспортни средства на хуманитарните организации се извършват не само от бунтовници и безсъвестни войници. Всъщност самите хуманитарни операции оказват определено влияние върху страните със слаборазвита икономика. Хуманитарните работници например наемат къщи и помощници от местното население, субсидират местната търговия, въздействат върху валутния курс като използват национални валути, снабдяват бежански лагери, които пък препродават помощта на бунтовници или дипломатически представителства...

Разбира се не можем да твърдим, че хуманитарната помощ подпомага само войните. Главната задача на неправителствените организации е да извършва позитивни в очите на Запада операции. Лошото е, че не може да се прецени положителния ефект от тях, нито дали той покрива негативните въздействия. Оценката на хуманитарните програми се препъва в невъзможността да прецениш колко е положителното и колко - отрицателното. Не може да предвидиш колко жертви ще предизвиква помощта за икономиката на страна в гражданска война, както не можеш да изчислиш колко хора междувременно са спасени.

Тук именно е слабото място. Оценката за хуманитарните операции бързо се завърта в затворен кръг от вътрешни одиторски фирми или от експерти, наети от възложителите, финансиращи програмите. Оказва се, че неправителствените организации и възложителите са едновременно страни по делото и съдии. Проблемът далеч надхвърля неотдавнашните афери за сексуални извращения в Гвинея или за изнудване в бюрата на Върховния комисариат на ООН за бежанците в Кения.

Данъкоплатците имат правото да настояват за повече прозрачност. Необходима е независима оценка за дейността на НПО, така както се оценяват многонационалните компании в Северното полукълбо или правителствата - в Южното.

-------------------
*Марк-Антон Перуз дьо Монкло е политолог и специалист по въоръжените конфликти в Африка

По БТА