Дано

Дано

Проблемът между България и Европейския съюз е езиков. Те приеха кирилицата, но не научиха основната българска дума – дано. Дано е непреводима. От месеци си блъскам главата да ѝ намеря превод на английски, но не мога.

Когато неотдавна пледирах пред български обществени дейци, че трябва да научaт английски, един ми каза: „А те защо не научат български?” Беше прав. Ако в ОЛАФ бяха научили думата “дано” щяха, ако не друго, поне да ни влезнат в положението. Да ни разберат.

Списание “Вагабонд” пое благородната инициатива да избере символ на България. Жалко, че не са включили думичката “дано”. Няма друга дума, която така ясно да изразява нашата душа и счетоводната ни нагласа.

Когато кажеш на някой, че Иван е станал студент в Харвард, най-вероятно е да чуеш: “Ами дано да е за добро.” На твърдението, че си щастлив или че си доволен от някого, се отвръща с изречението: “Ами дано да е така”. Дано нещата да се оправят. Дано да се видим един ден с пари. Дано да имам късмет с тая работа, с тоя мъж или с тая жена. Дано да не вали, дано завали, дано да дойде демокрацията, дано ни вземат в ЕС. Дано ни съпътства като сянка и като слънце навсякъде.

Взеха ни в ЕС. Дано сега да ни минат докладите, дано не ни арестуват. Видяхме се с пари и сега казваме: “Дано не ни спрат парите.” Дано посмекчат критиките. Дано да изкараме мандата. Дано дойдат повече туристи, дано не поскъпне бирата.

Нямам представа откъде идва тази дума. Сякаш е някакъв божи дар или белег. Нация белязана за вечни времена с безлична надежда, че нещата ще си се оправят някак си, че не зависят от нас, че има някой някъде, който никой няма и представа кой е и какво е, който ще оправи всичко. Или ще го обърка. Дано да не го обърка.

Така си избираме и правителства. Абе, човекът идва от чужбина, изглежда, че е почтен, нали е цар, дано да оправи нещата. Хайде 50% от гласовете за дано. Този е як, бабаит, бил е бодигард на кого ли не, дано той да ни оправи. И даното пак оглави социологическите проучвания. Сега обаче започна да се появява друго дано. Партия Лидер. Ами те са бизнесмени, крали, не крали, оправят се. Дано и нас да оправят. Може и да ни оправят. Ако не те, ще дойде ОЛАФ и дано те ни оправят.

Има дори песен - много популярна и любима на всички: “Дано, дано, дано.... Ако до всяко добро същество, застане поне още едно, ех, ще започне такъв живот, че само си викам 'Дано'.. Ето ти концепция за добротата. И за солидарността. Солидарността като едно голямо естрадно “дано”. И личната отговорност като “само си викам „дано”.

Защо ли философският факултет на СУ не отвори една професура на тема “Етиката на “дано” и българската финансова отчетност.”? Може и цяла катедра. Сигурен съм че Брюксел ще я финансира. Все пак някой трябва да се опита да разбере какво става на югоизточния фронт на светлия европейски проект. Дано някой да свърши тази работа.

Други коментари от Юлиан Попов на блога му

Още от

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?