Демократично затъмнение

Последната идея за управлението на страната, подхвърлена за обществено храносмилане от актьора Коста Цонев, е, че членовете на изпълнителната власт няма да бъдат избирани от средите на народните представители. Човек може да си каже: "чувал съм за принцип за разделение на властите, те обещаха да са почтени във всичко, може би това са имали предвид".

По света съществуват различни практики. В Русия например президентът може да си избере за министър- председател който му хрумне и да го смени когато му хрумне. В другия край на Европа, във Великобритания, е немислимо да бъде назначен министър, да не говорим за министър- председател, който вече не е избран за член на парламента. Досега практиката в България беше някъде по средата и горе-долу работеше.

Логиката министрите да бъдат подбирани от средата на депутатите е проста. Предполага се, че народният представител е избран от народа на основата на личността си, партийната си принадлежност и предизборната партийна програма, за чиято реализация той може лично да поеме ангажимент. Депутатът е също в състояние да поеме отговорността за това, което върши и то не само пред началника си, но и пред избирателя и пред партията, към която принадлежи. По този начин контролът върху неговото поведение е многостранен и антикорупционният натиск е значително по-надежден.

Кабинет, съставен от хора без народен мандат, се намира зад стената на парламентаристите, той има тенденцията да заема позата на експертно (тоест безотговорно) правителство и постепенно се "беровизира", корумпира и проваля напълно. Фокусът на отговорността се размива, министрите се оправдават с ограниченията, налагани им от депутатите, депутатите се оправдават с некадърния кабинет.

Нека си спомним, че така и никой не пое отговорност за нелепото управление на Беровото правителство. Илюзията беше толкова успешна, че БСП, която го подкрепяше, успя да се лансира за негова алтернатива, спечели изборите и пропиля още две години в лутане и държавна разсипия, докато най-накрая хората трябваше да излязат на улицата. Надали българският избирател би могъл да бъде отново подведен или държан прекалено дълго в подобна заблуда.

Един урок, който СДС горчиво затвърди след прекомерно строгата изборна присъда от 17 юни е, че вкарването в изпълнителната власт на безмандатни индивиди, невъздържани "експерти", бивши членове на Държавна Сигурност, приятели на Майкъл Чьорни, хоноровани преподаватели от съмнителни американски университети и други подобни водят до безкомпромисна реакция от страна на избирателя, който очаква прозрачност и отчетност.

СДС сведе до минимум участието на представители от подобни трудно дефинируеми категории в изпълнителната власт и въпреки това беше безцеремонно отстранен от власт на 17 юни, именно заради впечатлението за безотчетност и безотговорност, което създаде у избирателя.

Какво ще стане с онази политическа сила, която състави правителство изключително от средите на този мъгляв контингент, не е трудно да се досетим. Въпросът обаче е: защо усвояването на елементарни демократични принципи от страна на една още несформирала се политическа групировка трябва да става на гърба на онези, които и гласуваха такова безрезервно доверие?