Дилема за 12 млрд. лева: Кой да прати в Брюксел плана за възстановяване?

България е напът да изпусне крайния срок 30 април, но според ЕК закъснението няма да е фатално

Дилема за 12 млрд. лева: Кой да прати в Брюксел плана за възстановяване?

Лош план за 12 млрд. лв. или сериозно изоставане. Пред тази дилема е изправена България по отношение на изпращането на Европейската комисия на ключовия План за възстановяване и устойчивост, който е задължително условие за достъпа да възстановителния фонд на ЕС за борба с последиците от коронавируса.

В отговор на пандемията от Covid-19 евролидерите се договориха към стандартния бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г. (около 1.07 трилиона евро) да се добави и възстановителен антикризисен фонд на обща стойност 750 млрд. евро, който ще се финансира с общоевропейски заем. Въпросният антикризисен механизъм се нарича "ЕС: Следващо поколение" и по него България може да получи 12.2 млрд. евро. От тази сума грантовете по Инструмента за възстановяване и устойчивост са 6.2 млрд. евро (около 12 млрд. лв.).

Визията на ГЕРБ бе сериозно критикувана

От месеци се знае, че крайният срок за изпращане в Брюксел на плановете на всички държави членки е 30 април, като целта на ЕК е документите да бъдат одобрени през лятото с цел плащанията да тръгнат през есента. България от октомври 2020 г. насам има готов вариант на плана, който многократно е консултиран с комисията. През февруари дори бе представена втора, подобрена версия, но, така или иначе, документът включва визията на ГЕРБ за разходването на средствата, която бе силно критикувана от повечето опозиционни партии.

В края на миналата седмица вицепремиерът Томислав Дончев заяви, че ще остави следващото правителство да приеме националния план и да го предаде в Брюксел. Мотивът му беше, че така е почтено. Още при първото представяне на националния план на 30 октомври 2020 г. Дончев обеща да го изпрати в Брюксел до края на 2020 г. или в най-лошия случай - в началото на 2021 г., но това не се случи. Впоследствие той обеща да спази срока от 30 април, но в момента България е пред реалната заплаха да не внесе плана навреме. Това не означава директна загуба на средствата, но може да доведе до сериозно изоставане на страната при достъпа до ресурса.

ЕК: България няма да изпусне нищо, но е добре да побърза

"България все още има работа по плана за възстановяване, преди да го представи в Брюксел", коментира в интервю за БНР във вторник зам.-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис.

По думите му 30 април 2021 г. е само индикативен краен срок. "Това е индикативен краен срок. Той не е стриктно фиксиран и като се има предвид, че има и други страни членки, които няма да могат да го спазят, България няма да изпусне нищо, ако не успее да предаде документа до края на април. Истина е обаче, че колкото по-бързо една държава предаде плана си, толкова по-бързо ние ще го одобрим и парите ще потекат към икономиката", каза Домбровскис.

"За тези държави, които предадат плановете си до края на април, вярваме, че е напълно реалистично да получат първите траншове през юли. Говорим за 13%, които могат да бъдат получени авансово. Комисията има ангажимент за около два месеца да вземе решение, след това Съветът има месец за одобрение. Така стигаме до юли. Останалите държави, които предадат по-късно плановете си, реалистично могат да получат първите средства през есента", посочи още еврокомисарят.

Няма шанс за пренаписване на плана

Според експерти новото правителство, което и да е то, няма реален шанс да преработи из основи плана и да го пренапише с нова философия, защото това би довело до драматично изоставане.

"Мисля, че ГЕРБ в момента играят ва банк и извиват ръце с Националния план за възстановяване и устойчивост. Възможно е и да не са готови с него... Ако не се справим с изпращането на плана в срок, означава, че чак през 2022-2023 година ще имаме достъп до тези пари, а не още тази есен", коментира пред БНР преди ден бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов.

По думите му отлагането на плана ще предизвика значителни проблеми и е възможно да ограничи достъпа до средствата за България. "Няма как да спазим сроковете, ако правителството на ГЕРБ не изпрати плана до 30 април. Ако се забавим с 4-5 месеца, България ще изостане много назад", поясни Дацов.

На подобно мнение е и бившият вицепремиер Ивайло Калфин, който в момента е изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване условията на живот и труд към Европейската комисия.

"Отлагането на внасянето на плана поражда доста въпроси. Ако цялата процедура по изготвянето на плана започне отначало, това е неприемлив вариант. Няма време да се изготвя нов план. Новото правителство, и да има друго желание, няма да може да промени съществено плана на ГЕРБ", коментира Калфин пред БНР.

"Европейската комисия винаги се е съобразявала с обстоятелства като избори и сформиране на ново правителство, поради което според мен не би имало проблем България да забави плана с няколко седмици. Все пак това е документ, от който ще зависят инвестициите в икономиката в следващите 4-5 години и е редно новото правителство да внесе в него и своите приоритети и проекти. Въпросът е каква е готовността на бъдещата нова власт с конкретни предложения", коментира пред Mediapool старши икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов. Според него обаче е важно също промените в плана да се обсъдят с бизнеса и синдикатите. При всички положения обаче България няма как да бави плана с месеци, защото драматично ще изостане от останалите страни членки.

Възможни са тежки последици

Консултанти по европроекти прогнозираха още по-катастрофални последици от забавянето на плана, които на този етап по-скоро не се потвърждават.

"България е напът да остане без европейски средства за възстановяване на икономиката, а мерките "60/40 и "80/20", както и останалите социално-икономически инструменти за справяне с кризата, предизвикана от Covid-19, да бъдат спрени", предупреди Станислав Младенов, член на Българската асоциация на консултантите по европейски проекти (БАКЕП) и управител на фирма "Евро Консултинг Груп" в съобщение до медиите.

"От една страна Томислав Дончев, който има законовото право да внесе този план в Министерския съвет и след това да го изпрати в Брюксел, решава да го остави на следващо правителство, защото така било по-почтено. На мен лично ми звучи като злобно отмъщение", каза Станислав Младенов.

Той припомни позициите на партиите "Има Такъв Народ" и на "Демократична България", които по време на предизборната кампания се заканиха да ревизират изцяло Плана, изготвен от ГЕРБ. В същото време след вота Мая Манолова от "Изправи се! Мутри вън" призова парламентът максимално бързо да одобри националния план, за да може той да бъде изпратен навреме в Европейската комисия, но към момента няма реакция от останалите политически сили.

Според Станислав Младенов, ако бъде започната пълна ревизия на националния план, забавянето може да бъде цяла година, тъй като прекрояването му е свързано с много съгласувателни процедури.

"Това от своя страна ще скъси периода за усвояване на европейските средства и ще доведе до загуби на финансов ресурс в рамките на не по-малко от 30-40%", казва Младенов.

"Изпращането на Националния план за възстановяване и развитие трябва да бъде топ приоритет за следващото правителство - редовно или служебно. В противен случай България ще остане без европейски средства, а това ще се отрази изключително негативно, да не кажа катастрофално, на българската икономика", смята Станислав Младенов.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Прави ли са да протестират превозвачи, таксита и транспортни синдикати?