За какво България ще похарчи 12 млрд. лв. еврогрантове

Томислав Дончев представи разпределението на парите за възстановяване от кризата

За какво България ще похарчи 12 млрд. лв. еврогрантове

Над 12 млрд. лева безвъзмездни европейски средства ще бъдат инвестирани в иновативна, зелена, свързана и справедлива България през следващите 6 години. Това са допълнителни средства от новия Инструмент за възстановяване и устойчивост на ЕС, който беше представен във връзка с коронакризата, но все още не е окончателно одобрен от европейските институции.

Българският план беше представен за първи път от вицепремиера по икономическата политика и еврофондовете Томислав Дончев онлайн. Документът предстои да бъде изпратен в Европейската комисия за одобрение, за да може парите да започнат да се инвестират в българската икономика.

Дончев определи допълнителните по 2 млрд. лв. годишно публични инвестиции като "уникална възможност за нова вълна на модернизация на България".

"Моля ви четете, критикувайте, предлагайте нови идеи... През следващите два месеца целият Министерски съвет ще участва в дискусиите. Защото това не е план на българското правителство, а на българското общество. Това е план, който ще бъде изпълняван от поне две правителства", каза Томислав Дончев. 

През новия програмен период 2021 – 2027 г. България получава 16.7 млрд. евро (грантове) по линия на Многогодишната финансова рамка и още 12.2 млрд евро по новата програма "ЕС: Следващо поколение", от които 7.73 млрд. евро са грантове, а 4.57 млрд. евро – заеми. Новата програма на ЕС беше приета в отговор на коронакризата и целта е да помогне за възстановяване на икономиките.

За Иновативна България – над 2.4 млрд. лв.

Планът за възстановяване и развитие предвижда една пета от средствата да отидат по първия стълб, наречен "Иновативна България" – 2.431 милиарда лева. Тези средства ще бъдат инвестирани в образование, научни изследвания и иновации и интелигентна индустрия.

Най-много средства – 712 млн. лв. са предвидени за модернизиране на образователните институции. С тях ще бъдат обновени 750 училища и 450 детски градини.

Други 650 млн. лв. са за изграждането на т.нар. образователна STEAM среда. Това означава модернизиране на 1680 кабинета по математика и природни науки – физика, ИТ технологии, химия, биология, а също и за квалификация на кадрите, посочи Дончев.

Създава се и специален фонд с 410 млн. лв. за инвестиции в науката и иновациите. С тях ще оперира наскоро създадената държавна агенция "Наука и иновации". Целта е изобретенията, които се правят, да се прилагат в реалното производство и да доведат до произвеждането на продукти с висока добавена стойност.

За развитието на индустриалните паркове и подобряване на свързаността им са предвидени 490 млн. лв.

За Зелена България - близо 4.5 млрд. лв.

Най-много средства – над една трета (37%), са предвидени по втория стълб, наречен "Зелена България" – 4.5 милиарда лева.

От тях 3 млрд. лв. отиват по програмата за енергийна ефективност на сградния фонд. Те ще се инвестират не само в частни сгради, като добре познатата Национална жилищна програма, но и в публични и бизнес сгради.

Заложено е и създаването на специален фонд за декарбонизация.

За дигиталната трансформация на "Електроенергийния системен оператор" са планирани 511 млн. лв.

За хидромелиорации и дигитално земеделие са заложени 848 млн. лв.

За Свързана България – над 2.6 млрд. лв.

Около една пета от средствата (22%) са предвидени за инвестиции по третия стълб, наречен "Свързана България". Така над 2.67 млрд. лв. ще бъдат инвестирани в дигитални, железопътни и пътни магистрали и във ВиК сектора.

Акцент е поставен на изграждането на дигиталните магистрали и за цифровата инфраструктура са заделени 806 млн. лв.

Общо около 1 млрд. лв. са предвидени за модернизация на държавните железници. За първи път БДЖ ще може да купи подвижен състав – локомотиви и вагони с европейски пари, като заделените за това средства са 256 млн. лв. С модернизацията и на железопътната инфраструктура и увеличаването на скоростта на движение до 160 км/ч се надявам да успеем българинът да се качи отново на влака, каза Томислав Дончев.

Останалите пари ще бъдат насочени за цифровизация на жп транспорта, модернизация на ключови гарови комплекси, като е предвидено изграждане на интермодален терминал в Горна Оряховица

Във ВиК сектора ще бъдат инвестирани 575 млн. лв. основно за пречиствателни станции на отпадни води в малките градове с население от 2000 до 10 000 жители, които през настоящия програмен период не получиха никакво финансиране. Други 159 млн. лв. са предвидени за цифровизация за управление и контрол на водите.

За Справедлива България – над 2.5 млрд. лв.

По четвъртия стълб наречен "Справедлива България" са предвидени над 2.55 млрд. лв., което е малко над една пета от средствата (21%).

Най-голямата част от тях около 1 млрд. лв. ще отиде за подпомагане на възрастните и най-нуждащите се хора от уязвими групи. 755 млн. лв. ще бъдат насочени към подкрепа на деинституционализация на грижата за възрастните хора и хората с увреждания. Това означава продължаване на обновяването на домовете за възрастни хора и изграждането на нови.  Ще продължи и програмата за обучение на възрастните, която е свързана с европейската за учене през целия живот.

Заложено е и създаването на фонд "Култура" с 60 млн. лв., които да отидат за дигитализацията на музейни и библиотечни фондове, както и за културен обмен.

За сектор здравеопазване са заложени общо 750 млн. лв. От които 607 млн. лв. са за модернизация на материалната база на държавни и общински лечебни заведения. Предвидени са средства за развитие на спешния телефон 112, модернизацията на психиатричната помощ, укрепване на капацитета на Медицинския институт на МВР, създаване на център за интервенционална неврорентгенология.

За дигитализацията на съдебната система са предвидени 150 млн. лв., а други 192 млн. лв. ще отидат за електронна индентификация, свързана с издаването на новите лични документи.

Реформи

Средствата ще се харчат успоредно с провеждането на редица реформи, тъй като това е едно от условията за изразходването им. Това са реформите в образованието, научно-развойната дейност, реиндустриализацията, либерализацията на енергийния пазар, новият регионален подход за инвестиции, електронно правосъдие, регистрова реформа и при социалните услуги, изреди Дончев.

Еврокомисията препоръча инвестициите от инструмента за възстановяване на икономиката да бъдат насочени в седем водещи области. Те са свързани с проекти в чисти технологии и използването на възобновяеми източници, подобряване на енергийната ефективност на сградите, чисти технологии в транспорта, навлизане на 5Gмрежи, дигитализация на услугите, увеличаване на облачния капацитет за съхранение на данни и развитие на мощни процесори, адаптация на образователните системи към дигитални умения.

Правителството планира да изпрати българския план за възстановяване и развитие в Европейската комисия до края на годината за одобрение.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?