Добромир Живков: Обиколките на Борисов мобилизират и анти-ГЕРБ избирателите

Обиколките на премиера с прословутия му джип мобилизират не само симпатизантите на ГЕРБ, но и анти-ГЕРБ настроените избиратели, каза Добромир Живков от "Маркет Линкс" в интервю за Mediapool. Според него в по-малките градове партията на Борисов е все още силна, защото мрежите по места са способни на по-осезаем и ефикасен социален натиск. Но в големите градове ГЕРБ е загубила влияние от летните протести насам. По думите му от предизборната кампания няма да зависи много, а след изборите ще има експертен кабинет със заложен хоризонт от година-две.

Г-н Живков, как изглеждат политическата ситуация и обществените нагласи на старта на предизборната кампания? Какво се промени от летните антиправителствени протести насам и какви са нагласите за отхвърляне на статуквото?

През последните месеци обществените нагласи са относително устойчиви. Тенденциите са развиват плавно и можем да отбележим две по-важни от тях. Първата е, че протестният потенциал, а респективно и политическото напрежение в обществото е намаляло. Въпреки това общата неудовлетвореност от развитието на страната остава високо, а над половината от гражданите продължават да подкрепят основните искания на миналогодишните протести за оставка на правителството и главния прокурор. Втората видима тенденция е на възстановяване на подкрепата за ГЕРБ. И гражданите, и политическите формации гледат към изборите като възможен изход от патовата ситуация.

Кой е според вас основният въпрос на тези избори?

От социологическа гледна точка той се отнася до потенциалния ефект на Covid-19 върху избирателната активност и дали ще доведе до отказ от гласуване сред електоратите на отделни партии. Настоящите нагласи не подкрепят хипотезата, че БСП би била един от потенциалните губещи, но по-ниска избирателна активност е сред вероятните ефекти на предстоящите избори.

От политологическа перспектива въпросът е каква политическа линия ще поеме ГЕРБ след изборите. Възможностите за формиране на устойчива двупартийна или дори трипартийна коалиция не изглеждат особено реалистични, защото наблюдаваме силен антагонизъм между повечето от политическите партии, които вероятно ще преминат бариерата. От друга страна всички партии извън управлението изглеждат повече или по-малко опозиционно настроени към ГЕРБ, особено извънпарламентарната опозиция.

От гледна точка на рейтинг отплати ли се тактиката на премиера да комуникира с народа чрез режисирани живи включвания от туровете с джипа?

Отплати се, защото това поведение спомогна за консолидацията и мобилизацията на ядрото на партията, но вече и сред известна част от по-периферните симпатизанти на ГЕРБ. Това е ролята, в която премиерът е много харесван и импонира много именно на хората извън големите градове с това, че изглежда близо до народа и че владее положението.

Не така стоят нещата за опозиционно настроените граждани. Пътуванията на премиера подхранват негативизма към него и от своя страна мобилизират анти-ГЕРБ и анти-Борисов настроените избиратели.

Главният прокурор Иван Гешев, чиято оставка бе искана заедно с тази на правителството, видимо ограничи масираното си медийно присъствие и съответно – зрелищните акции. Какво е доверието към прокуратурата в момента?

Доверието в прокуратурата е много ниско, каквото е и в българските институции като цяло. Подобно на динамиката при ГЕРБ и отчасти при премиера Борисов, доверието в прокуратурата слабо се е повишило и е около 22%.

Как се отразява на политическите предпочитания цялата динамика, свързана с Covid епидемията, включително решението да се отвори всичко преди изборите, паралелно с хаоса около ваксинирането?

Въпреки че около 45% смятат, че правителството не се справя с ваксинационната кампания, обществените нагласи са позитивни към отварянето. Както установихме в последното ни национално проучване, над 60% подкрепят отслабването на мерките, а около половината българите казват, че ще отидат на заведение.

Третата вълна все още не е достигнала най-високата си точка, но развитието на епидемията оставя отворен въпроса, който споменах преди малко - за активността на предстоящите избори. Забелязват се известни колебания за гласуване сред част от обществото, които ще се отразят най-вече на перифериите. Но наистина би било жалко, ако това бъде използвано като инструмент за постигане на политическо и електорално предимство в изборния ден.

От посланията на ГЕРБ се вижда, че възприемат "Демократична България" като основен политически противник, включително с опита си да привлекат в листите си хора, които според тях биха се харесали на избирателите на извънпарламентарната дясна опозиция. Защо според вас е така?

Защото, както многократно се е доказвало, най-значимият потенциал за увеличаване на електоралната подкрепа се крие в периферията. И докато в по-малките градове ГЕРБ е все още силен поради факта, че неговите мрежи по места са способни на по-осезаем и ефикасен социален натиск, то в големите градове партията загуби влияние от миналото лято насам, когато започна протестната вълна.

През годините, особено през последните 6 месеца, управляващите и ГЕРБ провокираха и продължават да провокират множество публични и политически сътресения – достатъчно е да споменем инициативата за промените в конституцията, които очевидно обслужваха тяснопартийни интереси и стигнем до последните два – въвеждането на фигурата на прокурор, разследващ главния прокурор и промените в Закона за филмовата индустрия. Всичко това ерозира и без това рехавата подкрепа за водещата партия от социалния слой на образованите граждани в големите градове, които, най-общо, можем да наречем висока средна класа. Срещу действия на управлението открито се обявиха групи от юристи, учени, университетски преподаватели, хора на изкуството.

В тази ситуация премиерът отново се капсулира в ролята си на лидер, който иска да е близо до обикновения човек от народа, и това допълнително увеличи напрежението по въпросния разлом. Затова коалицията със СДС, влизането на Гергьовден и привличането на популярни лица в листите е логичен опит за балансиране чрез нещо като добавяне на "политически аристократизъм", общ стремеж към разнообразяване на листите с хора, които да повишат общото ниво на представителството на партията в следващото Народно събрание.

Едновременно с това, тези действия носят добавената стойност да бъде демонстрирана конкурентоспособност в електоралния периметър на "Демократична България" - извънпарламентарната сила, която особено последователно и методично работи срещу модела ГЕРБ. Но не мисля, че това е основна цел. Събитията от средата на миналата година показаха, че реалната заплаха за настоящото управление е именно в големите градове. Стана ясно, че антиправителствените протести няма да бъдат подкрепени от профсъюзите, няма да се включат браншове като строители, превозвачи, зърнопроизводители, хотелиери и т.н. Сама по себе си градската средна класа няма достатъчно широка основа, която да генерира критична маса гражданска енергия за радикална политическа промяна. Но все пак, това са хората, които имат отчетлив глас, които получават вниманието на западните медии и, макар и относително късно, на европейските институции. Дори да не са непосредствена екзистенциална заплаха за модела ГЕРБ, те носят тежки имиджови негативи за управляващите, а това вече е стратегическа заплаха.

Голямата енигма на тези избори е партията на Слави Трифонов, която поддържа висок рейтинг, докато до последно държеше информационно затъмнение и за водещите хора в листите си, и за програмата си.

Енигма, която ще бъде разкрита в следващите три месеца. Първо с реалното измерение на тяхната подкрепа и второ с ролята, която ще изиграе партията в първите месеци на новия парламент.

"Има такъв народ" сякаш целенасочено остава с минимално публично присъствие, изключвайки представянето на листите и стратегическите си цели. Аз лично се съмнявам, че партията и нейните лица реално ще влязат активно в предизборната кампания. Това е евтино и сигурно решение. Твърдиш, че имаш кампания, която правиш от телевизионния си канал, отказваш да участваш в публични дебати по други медии и просто запазваш досегашния микс от критика на статуквото, емоционално-патриотични заявки и премерени спекулации с Covid- епидемията. Но да не пропуснем, че основните предложения на партията към избирателите, представяни като универсално решение на проблемите на обществото ни и препотвърдени преди дни, са някои от инструментите на пряката демокрация. За съжаление, работещите решения са много по-комплексни.

Какво ще зависи от предстоящата предизборна кампания?

Опасявам се, че не твърде много, както би трябвало да бъде. Личното ми впечатление е, че кампаниите стават все по-слаби и апатични и биват целенасочено пренебрегвани от партиите, особено от тези, които имат значителен експертен дефицит. Публикуването на предизборна програма на партийния сайт, "завъртането" на 10 клипа в социалните мрежи и 10 монологични интервюта не е точно предизборна кампания. Липсата на качествен предизборен дебат, без да имам предвид само медиен такъв, е част от общата криза на политическата ни култура и лишава гражданите от възможността да направят информиран избор. Тези рискове стават още по-сериозни в кампания, която ще се провежда главно в медиите и социалните мрежи и в условията на епидемиологична обстановка.

Контролираният вот е проблем, който неминуемо се посочва преди избори. Каква може да е неговата тежест сега?

Това е въпрос с много сложен за достигане отговор. Прогнози трудно се правят, защото изискват много добре структурирана и научно издържана методика и затова оценките се правят основно след самите избори. Имайки предвид общия социално-политически контекст, то надали ще постигнем по-нисък дял на контролиран и купен вот в сравнение с последните парламентарни кампании.

Според вас как ще изглежда следващият парламент и ще може ли да се състави мнозинство?

И тук неизвестните са твърде много. Варианти на Народно събрание с 5 и със 7 партии предполагат различни сценарии. По-скоро изключвам открито заявена коалиция или управление на малцинството и очаквам някаква форма на експертен кабинет с първоначално заложен хоризонт от около година-две и последващи нови избори във всеки един момент след неговото конституиране.

Какво отражение ще имат резултатите от предстоящите парламентарни избори за президентския вот, който ще бъде в края на годината?

Парламентарните избори и решението на пъзела с формирането на управлението ще ни приближи до отговора на въпроса за опонента на президента Радев от страна на ГЕРБ и сателитните ѝ партии. Не по-малко важно е и решението на БСП. Не изключвам възможността социалистите да издигнат алтернативна кандидатура, което би било любопитен ход. Страната ни има нужда от тези два избора, за да може, при един от възможните сценарии, бързо да погледне поне година–две напред и евентуално общественото напрежение да спадне. За всички нас е важно да имаме тази перспектива, защото кризата ще изисква много повече от бъдещите управляващи, които и да са те, но не можем да изключим и развитие в обратната посока – социална и политическа нестабилност и дори нова протестна вълна.