В първия ден на март българите разменят мартеници за здраве и късмет. Празникът Баба Марта е символ на пролетта и носи пожелания за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата.
Най-разпространените мартеници представляват усукани бял и червен конец, често вълнени. Цветовете са символни: червеното символизира кръв и живот, а бялото – чистота и щастие.
Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта. Могат да се носят до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици или до Благовещение, в самия край на месеца.
Този обичай е характерен за Балканския полуостров и се е превърнал в балканска традиция. Той присъства в Румъния и Молдова. С мартеници се закичват и в българските етнически територии, останали в пределите на съседните страни – Западните покрайнини, Република Македония (нарича се мартинка), Северна Гърция (марти) и областите Голо Бърдо и Преспа в Албания (моняк).
Сплетените мартенски конци са познати в по-голямата част от Балканите, но българите са успели да превърнат Баба Марта в устойчива традиция и да ѝ придадат самобитен образ.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
0 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
