Докладът на ЕК прекрати безвремието в България

Безпрецедентно критичният доклад на Европейската комисия прекрати безвремието, вкара България в координатна система, която ясно показва къде тя се намира, заяви във вторник политологът Огнян Минчев, директор на Института за регионални и международни изследвания. В дискусия на тема "Дневният ред на обществото след доклада на ЕК” участваха още политологът Иван Кръстев и социологът от МБМД Мира Янова. Анализаторите определиха като неадекватни защитните тези на тройната коалиция в отговор на критиките на Брюксел и спирането на европейските пари.

Директорът на Центъра за либерални стратегии Иван Кръстев разграничи няколко популярни и най-често използвани оправдания на управляващите от последните дни. Според него изявлението на вицепремиера Ивайло Калфин, че докладът е критичен, защото българската опозиция е успяла да повлияе на Брюксел, не лежи върху реалността. "Ако българската опозиция е толкова силна, колкото я изкарват, тя нямаше да изглежда по този начин. Истината е, че ако ЕК не покаже, че може да оказва влияние върху проблемни членки, това означа край на процеса на разширяване", заяви той.

Според него ситуацията от последните дни поставя простия въпрос "Ако Сърбия може да арестува Радован Караджич, то защо България не може да арестува и един зам.-министър". По думите на политолога другата популярна теза, че критичните публикации на медиите са причина за доклада, е "глупава". "Медиите от всички държави на ЕС се превеждат в Брюксел, но защо докладът е такъв само за България?", добави той.

Кръстев заяви, че тонът на ЕК е предизвикан основно от липсата на реакция на българските власти по очевидни проблеми. "Това е най-острият използван досега тон по отношение на страна членка. Правителството е право, че и в по-старите страни членки се краде от европейските фондове, но проблемът тук бе, че при случая с очевидния конфликт на интереси в пътния фонд българските институции в продължение на един месец обясняваха, че конфликт на интереси и проблеми няма", коментира той.

Минчев започна своя анализ с коментар върху изявлението на лидера на ДПС Ахмед Доган на последното заседание на тройната коалиция в Банско.

"Лидерът на ДПС отново показа, че стои извън доброто и злото. Това му позволява да говори фрапиращи неща. Обяснението му, че европейските пари са спрени, защото не можем да ги харчим като българските бюджетни средства, означава следното – "българските пари можем да крадем брутално, странно, но факт, установихме, че с европейските пари не става така", коментира политологът.

“Не е учтиво”

Огнян Минчев определи поведението на управляващите в Брюксел като "слугинско". Според него тройната коалиция е опитала да направи "трампа" на българския суверенитет срещу правото да крадат от европейските фондове. "След доклада управляващите бяха леко изненадани. Бе изказано - ние бяхме толкова услужливи към ЕС, а те не ни позволиха да откраднем 1 милиард, това не е учтиво", заяви политологът. Според него в българското публично пространство е прокарано и обяснението, че "никак не е патриотично" някой да говори пред Брюксел, че в страната "се краде брутално".

"Управляващите хабят публично време и системно правят хората на идиоти. Отново няма виновни, има само структурни промени. Дори по време на комунизма, когато се наложеше, директорът на лимонадената фабрика беше преместван като ставаше шеф на бирената фабрика. ЕС не са задължени да ни оправят, единственото призвание на ЕС е да пази интересите на Съюза от нас", добави той.

Според него "тази държава не може да се бори с организираната престъпност, защото те са се сраснали". "Борбата с престъпността би означавало, че държавата трябва сама да се бие по врата", каза Минчев.

Феодализация

"Трите партии дойдоха на власт с тезата, че те ще се контролират взаимно. Това не се случи. Вместо това стана феодализация на отделните министерства. Самият премиер сигурно се чуди на колко министри е министър-председател. Има криза на управляемостта, не толкова на управлението", заяви Иван Кръстев.

Според него последната година е показала наличие на нов вид криза в България – "криза на институцията на изборите".

Социологът Мира Янова обясни как политическите авторитети са сринати в очите на хората, а последните изследвания показват "пълна радикализация" на техните нагласи. "Обществото е възмутено от случващото. Ценностите на прехода са сринати. Изглежда той сега започва", каза Янова.

По думите ѝ хората губят доверие дори и към онези, които все още не са дошли на власт. "Още преди да са дошли на власт, тези, които трябва да бъдат алтернатива, се възприемат от хората вече като част от политическата олигархия. Преди имаше "Тато". Сега има няколко "Татовци", а те си вкарват във властта послушковци", коментира Янова.

Кръстев обясни "радикализацията" като пълна незаинтересованост от политическия процес. "В един момент може да се случи така, че някой ще има какво да каже, но няма да има кой да го чуе", коментира политологът. Той обясни ситуацията в България с антропологичното състояние "семеен аморализъм". "Това е отказът на човек да направи нещо, ако няма да извлече веднага пряка полза за себе си или своето семейство. Така в едно село може да се окаже, че в продължение на 30 години никой не е ремонтирал улиците", коментира Кръстев.

В този контекст Янова цитира свои изследвания, които сочат, че 47 процента от българите искат въвеждане на мажоритарна избирателна система. Общо 20 процента искат смесена система, а 9 процента държат на пропорционалната. Огнян Минчев коментира, че дебатът за избирателната система е "лукс" на фона на пълната криза на всички системи в държавата.

Иван Кръстев заяви, че трябва да помисли за даване на преференции за партиите, която печелят изборите. Целта, според него, е да се улесни създаването на еднопартийни правителства, които да поемат цялата политическа отговорност за действията си.