Доверието в ГЕРБ силно ерозира след "Апартаментгейт"

Разликата с БСП е едва 0.5%, според проучване на "Алфа Рисърч"

Доверието в ГЕРБ силно ерозира след "Апартаментгейт"

Скандалът с луксозните апартаменти на хора от властта, купени на цени под пазарните от "Артекс", нанася съществени щети върху образа и доверието на ГЕРБ и то два месеца преди евроизборите. На фона на това - ако вотът беше днес, разликата в подкрепата към най-голямата партия и БСП би била едва 0.5%, което е в рамките на статистическата грешка.

Това показват данните от последното национално представително проучване на "Алфа Рисърч", обявено в понеделник. Интервюирани са 1011 пълнолетни граждани. Проучването е проведено между 22-26 март 2019 г., като съвпада с разразяването на т.нар. "Апартамент гейт" и подадените оставки от министъра на правосъдието Цецка Цачева и двама зам.-министри. Сондажът обаче е приключил преди зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов да се раздели с депутатското си място, запазвайки партийните си постове.

Само за 10.3% няма проблем в придобиването на апартаментите и това е предизборна атака от опозицията. Според 66.6% са това е злоупотреба с влияние на хора във властта. Така мислят не само опозиционно настроени граждани - почти всеки втори симпатизант на ГЕРБ (47.3%) смята същото.

"Извън конкретната ситуация - в по-общ политически план чувствително ерозира образът на ГЕРБ по отношение на заявката за решителна борба срещу корупцията, с която дойде на власт през 2009 г", подчертават от "Алфа рисърч".

Едва 12.8% от българите са убедени, че ГЕРБ е партията, която води по-принципна битка в тази посока. За БСП така мислят 11.3% от анкетираните. 7.4 на сто са на мнение, че истинската битка се води от "други политически сили“. Според преобладаващото мнозинство обаче ( 57.3%) никой не води решителна борба с корупцията в България.

Нагласи за евроизборите

След известно "откъсване“ на ГЕРБ пред БСП през февруари, към момента ножицата между двете политически сили плътно се затваря, подчертават от "Алфа рисърч".

Ако евроизборите бяха днес, 33.9% от гласуващите биха пуснали бюлетина за ГЕРБ-СДС срещу 33.4% за БСП. ДПС събира 10.6% от потенциалния вот и е третата политическа сила, сигурен участник в Европейския парламент. Предвид твърдостта на ДПС избирателите, спад в активността ще увеличи тежестта на Движението и подобно на евровота от 2007 г. би могло да ги постави в по-голяма близост до водещите ГЕРБ и БСП.

От "Алфа рисърч" посочват, че сближаването на подкрепата за ГЕРБ и БСП е резултат от спад с около 1.5% на електоралната подкрепа за ГЕРБ спрямо февруари, отлив на желаещи да гласуват сред по-широката електорална периферия (последната спада до 14% при средно 20-25% на предишни избори), както и от мобилизация на БСП и относително увеличаване на електоралната ѝ тежест при по-ниска избирателна активност.

Проучването сочи, че формулата ГЕРБ-СДС привлича подкрепата на 2/3 от бившите избиратели на ГЕРБ и 1/4 от тези на Реформаторския блок. БСП успява да задържи над 80% от гласувалите за нея преди 2 г.
"Демократична България" с вот от 5.1% е все още малко под бариерата от 5.88%, необходима за спечелването на мандат.

В проучването партиите от "Обединени патриоти" са измервани поотделно. Подкрепата за ВМРО е 4.1%, за НФСБ - 2.2%, а за "Атака" - 2.1 на сто от решилите да гласуват.

Резултатите от проучването сочат, че ВМРО има най-голям шанс, но дали ще получи мандат, зависи до голяма степен от способността ѝ да привлече част от вота на останалите националистически формации. Другите политически сили събират под два процента от действителните гласове.

"Ако тенденциите за паритет между водещите партии продължат, а други политически сили се окажат близки до прага за излъчване на евродепутати, изходът от предизборната надпревара може да се окаже силно повлиян от водачите на листи и способността им да добавят гласове към партийния вот", коментират от "Алфа рисърч".

Липсата на реални дебати по европейските теми води до силно ограничаване на желанието за участие в предстоящите избори. Към края на март 35% от имащите право на глас заявяват, че със сигурност ще гласуват. Почти 2/3 се колебаят или са твърдо убедени, че няма да отидат до урните.

Доверие към институциите

Изследването не може да установи какъв е "приносът" на "Апартамент гейт" към индикаторите за доверие в институции, политици и партии.

"Все пак той избухна на фона на вече съществуващите пререканията между партиите в малкия коалиционен партньор, опрощаването на дълговете на Главното мюфтийство, промените в Изборния кодекс, протестите на различни професионални групи. И все пак, съдейки по динамиката на обществените нагласи, той вероятно е усилил вече съществуващи съмнения и като резултат тегли надолу и партията, и правителството, и премиера", подчертават от "Алфа рисърч".

Одобрението за правителството намалява с 4 пункта – от 17% на 13%, а неодобрението нараства до 52%. Отлив на доверие е налице дори сред вътрешния кръг симпатизанти на управляващите партии.

Негативен е ефектът и върху личния рейтинг на премиера Бойко Борисов. Доверието към него е 28% рещу 43% недоверие.

Най-одобряваният от правителството продължава да е вицепремиерът Томислав Дончев, следван от външния министър Екатерина Захариева и този на спорта Красен Кралев. Превес на положителните над негативните мнения има и към министрите на образованието, на туризма и на транспорта - Красимир Вълчев, Николина Ангелкова и Росен Желязков.

Народното събрание е застинало на 8% одобрение, но неодобрението расте и достига 59%. Само председателят на парламента Цвета Караянчева успява да запази личния си рейтинг. Тя се ползва с два пъти и половина по-високо одобрение от Народното събрание (20%) и двойно по-ниско неодобрение (30%).

Президентът Румен Радев възстановява част от загубеното през декември доверие и към края на март получава положителни оценки от 51% от българските граждани срещу 15% отрицателни.

Одобрението на Корнелия Нинова расте с 4% до 23%. С 3% увеличава рейтинга си Красимир Каракачанов, а Валери Симеонов и Волен Сидеров – с по 2%.

Ефектът от Брекзит

Пътят, по който ще поеме Европа през следващите 5 г. не е безразличен на българите. Доминира очакването за негативно влияние на Брекзит върху Великобритания, ЕС и България.
Всяко пето домакинство вижда пряк риск за себе си, защото има близки в Обединеното кралство. Всичко това кара 54% от българите да се обявят категорично против напускането на Великобритания. 15% са на противоположното мнение.

Несъстоялият се на 29 март развод между ЕС и Великобритания консолидира проевропейската ориентация на българина.

За 63% членството ни в ЕС е без алтернатива. На обратната позиция са 8%. 61% подкрепят позицията за повече взаимни отстъпки между държавите в името на по-силен ЕС, срещу 39%, според които националните интереси трябва да бъдат твърдо отстоявани, дори с риск за отслабване на ЕС.

Образованието

"Алфа рисърч" проследява и общественото мнение за спирането на помощите на родители, чиито деца не ходят на училище и въвеждане на задължителност на основното образование.

Огромното мнозинство от 84% от пълнолетните жители на страната одобряват идеята за законово регламентиране на задължително основно образование вместо заложеното към момента в Конституцията училищно обучение до 16-годишна възраст. Зад предложението застават представители на всички социално-демографски слоеве.

Подкрепено от мнозинството българи е и предложението за спиране на всички видове помощи на родители, чиито деца не посещават училище (65.8%). Въвеждането на санкция обаче среща и значим дял противници: 29% смятат, че отнемането на всички помощи би било в ущърб на детето, 5% - че помощите въобще не трябва да се обвързват с посещаването на училище. Притеснения, че подобна мярка би ощетила децата споделят хора в по-добро социално и материално положение от големите градски центрове. Категорични противници на мярката пък са представители на уязвимите социални групи.

Още по темата
Още от България