Двете лица на Китай

В Китай човек се обърква. Когато за пръв път слезе от самолета в Пекин или Шанхай, започва да се удивлява на всяка крачка. Немалко западни политици и бизнесмени се възхищават на всичко, което виждат. Нима това е комунизмът, се питат те пред вида на блестящите небостъргачи, препълнените ресторанти, мобилните телефони в ръцете на милиони хора. Китайските им партньори пристигат на срещите с чисто нови лимузини Мерцедес, край тях седят красавици, излезли от магазините на Гучи, Ескада и Шанел с маникюр за 50 евро.

В един германски ресторант в Шанхай халба бира струва 8 евро, свободни места в салоните няма. През последната година 200 000 шанхайци са си купили собствено жилище. В мрачния период на рецесия производителите на френски луксозни стоки съзират само едно слънчево място и това е Китай. БМВ току-що оповести намеренията си да разположи производствени мощности в страната. И знаете ли както казва премиерът Чжу Жунцзи. "Да премахнем всичко, което пречи на потреблението". Било жилище, кола или ваканция, "трябва да се открият новите акценти на потреблението". И така, добре дошли в империята на комунизма, пардон, в империята на консумизма.

Това е едното лице на Китай, страната, която стана по-заможна след продължилите над две десетилетия реформи и отваряне. И "по-силна", подчертава гордо Чжу Жунцзи. Страна, където управляващата КП заяви, че ще отвори вратите си за частните предприемачи.

Китай има и друго лице. Повечето западни посетители не го виждат. А не е никак трудно да се види. Достатъчно е да пропътуваш час-два с такси и вече виждаш защо Китай държи да я наричат "развиваща се страна". Изневиделица влизаш в Третия свят, страната на селяните. Те не гладуват, но са бедни. Толкова бедни, че децата на някои семейства работят на полето, защото нямат пари за училище. В подобни условия живеят повечето хора на село, а те са около 800 милиона. Те са свидетели на онова, което не е наблюдавано в Китай след революцията на Мао Цзедун през 1949 година. Наблюдават все по-охранените късметлии, докато самите те тъпчат все на едно и място. Китай се разпада на бедност и богатство.

И това става в страна, която се нарича комунистическа. Дори партията се плаши от динамиката и мащабите на структурните промени. Докато новобогаташите се отдават без задръжки на потреблението, в градовете възниква прослойката на забравените, това са най-вече безработните и скитащите из страната надничари. На село недоволството расте. Отмина времето, когато селяните се радваха на политиката на реформи, тъй като първи се облагодетелстваха от нея. Междувременно няма друга страна в света с подобна бездна между града и селото. Един гражданин печели средно три пъти повече от селянина. Разликата се задълбочава.

По ирония на съдбата именно селяните платиха цената на развитието. И днес тях ги облагат с по-високи данъци от гражданите. Селяните съставляват две трети от населението, а под 15 процента от държавните разходи са предназначени за селото. Строгата система на регистриране по местожителство привързваше като с вериги селяните към нивите им през последните пет десетилетия и не им позволяваше да потърсят по-добър живот в градовете. Ако нямаш пари, не можеш да получиш образование в нов Китай, нямаш право дори на медицинска помощ. Чудно ли е тогава, че селяните все по-често нанасят побои на данъчни чиновници и разбиват общинските служби.

Не само завистта ражда недоволство. Ражда го несправедливостта. Казват, че в Китай има над хиляда милиардери (в китайски юани). В страната няма свободен пазар, а капитализъм на номенклатурата. От определено ниво нагоре бизнесът е в ръцете на хората с връзки. Решаващи са контактите с политическата власт. Корупцията избуява. По данни на китайските експерти годишно от страната изтичат капитали на стойност 45 милиарда долара.

Степента на икономическото неравенство се измерва с коефициента Gini. Дори официалните медии признават, че той е 0,458, тоест Китай е достигнал опасно ниво и се нарежда някъде между Перу и Кения. Благосъстоянието е по-неравномерно разпределено, отколкото в САЩ. Премиерът Чжу Жунцзи току-що оповести, че правителството ще предприеме контрамерки. Желаем му успех. Дотогава КНР ще си остане диктатура, където нещата не опитат до идеология, а само и единствено до власт, с острови на благоденствие сред море от мизерия, и елит, който трупа богатство за сметка на народа.

По БТА