Дянков иска чиновниците в спецслужбите да не ползват привилегии

Вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков иска чиновниците в спецслужбите да се разграничат от оперативните кадри и да не се ползват с привилегии. Това стана ясно от стенограмата на последното правителствено заседание, която бе публикувана в петък.

На това заседание Министерският съвет прие проектозаконите за спецслужбите и предложи на депутатите да ги гласуват и в пленарна зала. Надеждата е четирите документи – общ проектозакон за националната сигурност и устройствени за НСО, военното и цивилното разузнаване да бъдат приети до края на мандата на този парламент. Все още обаче около тях има много неясни моменти.

Дянков настоява да се разграничат служителите, които изпълняват административни функции от агенти и разузнавачи, като статутът на чиновниците да се регламентира от Закона за държавните служители. Освен това предлага да се въведе единен статут за всички служители в структурите на националната сигурност.

"По този начин направени законите и при липса на такива правила в основния закон продължава за мен това изкривяване, където и административните работници в тези служби и специалните продължават да получават за мен преференции, които са извън това, което всички останали получават. Например, при пенсиониране 20 работни заплати – защо за всички други е до 10, а за тях е 20?. Смятам, че в общия закон, а не в специализираните закони лесно могат да залегнат тези два основни принципа. Така, че от една страна да има много повече гъвкавост. От друга страна, да няма изкривяване, някои държавни служители да получават повече от други, а да вършат например, една и съща счетоводна дейност", предлага Дянков.

Не сте по-специални, за еднаква работа се плаща едно и също

"Проблемът е такъв, че понеже много хора явно смятат, че това е деликатна тема и понеже тези закони, макар че са имали много голям обществен дебат, в крайна сметка се подготвят в този съвет, вие пак сте стигнали до тезата, че сте по-специални от всички останали, а вие не сте. Няма как вашият счетоводител по закон, който вие написвате сега, да получава 60% повече от моя счетоводител в Министерството на финансите и да получава 20 заплати като се пенсионира или излиза, а моят счетоводител да получава 10 заплати. Няма такава логика. Защо? Тогава излиза темата – значи тези служби по някакъв начин държавата на тях се опира повече, отколкото на всички останали министерства, всички останали агенции, означава, че Митническа агенция е по-малко важна за държавата, НАП е по-малко важен за държавата, АПИ е по-малко важен за държавата. Просто ми отговорете на това, защо ваша служителка, както вие си го разписвате тук, ще получава 60 % повече заплата от моя служителка, мога да обясня защо е така, ако искате, и ще има 20 заплати, вместо 10 накрая на всички останали. Няма как вие да си записвате такива преференции и след това да казвате, че понеже е деликатна тема и нямаме време, дайте да идем в парламента", посочва Дянков.

"В парламента какво ще стане? Те ще кажат: "да, това е въпрос на държавна сигурност" и ще мине, защото все пак вие сте вносители - а защо? Изкривява се тезата "за еднаква работа се плаща едно и също”. Във военното министерство е така. Тяхната счетоводителка е по Закона за държавната администрация и държавния служител и получава колкото моята служителка", казва още вицепремиерът.

Секретарят на Съвета за сигурност към МС Георги Кръстев отклонява идеите на Дянков, като посочва, че ако се регламентира статутът на служителите в рамковия закон, той става съвсем различен.

"Най-добре би било да има единна законодателна уредба, но това означава съвсем друг подход към работата. Мисля, че ни трябва практически опит, за да се прецени как точно ще изглеждат тези текстове. Всъщност, в един от проектите беше предвидено да има специална държавна служба, но на този етап мисля, че няма тази готовност", посочи Кръстев.

Дянков отбелязва още, че "някои от нашите предложения ги приехте, но това, което опира до вашите преференции, защото това за мен е незаслужена преференция от тоталитарно време – сега е моментът вие да я махнете в общия закон".

Премиерът Бойко Борисов, който е автор на тезата за "чантаджиите" по силовите министерства, не се разграничава от исканията на Дянков и въпросът остава за доизясняване.

"И това касае администрацията, не офицерите и служителите", уточнява премиерът.

Позицията му обаче не е много ясна, защото отбелязва, че естеството на работата е еднакво за всички, "но ние не искаме да я уеднаквим (счетоводителката от спецслужбите) напълно със счетоводителката в плод-зеленчука".

Статутът на НСО пак остава на дневен ред

Зам.-вътрешният министър Веселин Вучков също е на мнение, че към момента не могат да се правят промени.

"По отношение на държавната служба, за съжаление, според мен на този етап трудно можем да направим някакви промени в законите, дори аз лично да смятам, че наистина трябва да се уеднакви статутът на държавните служители в различните разузнавателни служби и в МВР, защото военното разузнаване и НСО, както беше решено предварително, ще продължат да се подчиняват на Закона за отбраната и въоръжените сили. Там ще има генерали, офицери и сержанти. Дали в НСО това трябваше да остане така или не, е отделна тема, но общо взето цялата работна група работеше на тези основи. Иначе съм склонен да подкрепя вицепремиера Дянков по отношение на това, че е добре поне в Държавна агенция "Разузнаване” работата да се подчинява на три закона по отношение на държавния служител, това са специфичната служба по Закона за Държавната агенция "Разузнаване”, втората група е по Закона за държавния служител и третата група е за лица, работещи по трудови договори", посочва Вучков.

По неофициална информация предстои в парламента да се повдигне въпросът и за девоенизацията на НСО. Проектозаконът за държавните гардове бе един от най-остро критикуваните и се очакват много депутатски предложения по него.

Политически консенсус до момента има около проектозаконите за цивилното и военното разузнаване, но не и по закона за националната сигурност. Той бе отхвърлен и от дясната, и от лявата опозиция, след като бе подложен на много остри критики. Експерти са на мнение, че трябва да се подготви напълно нов законопроект, тъй като сегашният има много недостатъци и не изпълнява основната си цел да структурира системата на националната сигурност. 

Съгласно проктозаконите НРС минава от президентството към правителството, НСО остава към президентството, а военното разузнаване – към Министерството на отбраната. В общия закон за защита на националната сигурност са дефинирани основните понятия и задължения на службите, тяхната координация и контрол.

"Временното положение" на липса на закони за службите през последните две десетилетия се превърна в удобно статукво, оправдаващо техния непрозрачен начин на управление и възможността да бъдат използвани за лични или политически цели, каквито съмнения се появяват покрай периодично избухващи скандали. Въпросът за регламентирането на дейността на службите бе актуален и в началото на мандата на ГЕРБ, но премиерът Бойко Борисов каза, че за да не се изтълкува това като лична атака срещу Първанов, ще се изчака приключването на президентския му мандат. Така обаче се стигна до сегашната ситуация, при която може да се стигне до ново отлагане на законите заради липса на време, или до тяхното набързо приемане и претупване.