Едни и същи болнични директори декларират космически заплати

Един и същи кръг директори на държавни и частни болници, които се финансират с публични средства, декларират космически доходи от порядъка на стотици хиляди до 1.5 млн. лева, става ясно от прясно публикуваните имотни декларации за 2022 г. на заемащите висши публични длъжности. Както и при останалия медицински персонал, при директорите на болници също се наблюдава голяма ножица в заплатите, без да е ясна логиката на тяхното формиране.

Така например не е ясно защо директорът на една от най-претоварените и големи болници “Пирогов“ получава колкото шефката на болницата в Дулово. Нито защо директорът на бутиковата кардиологична болница в Русе “Медика кор“ отчита годишен доход от 1.5 млн. колкото са заплатите на директорите на други 8 кардиологични болници. Преди ден здравният министър Христо Хинков обеща да бъде сложен таван на ножицата в заплатите на лекарите, но само в държавните болници, на които министерството е принципал. При това става въпрос само за заплатите, но не и за съвкупния доход на един лекар, който се формира от много различни източници: основна заплата, допълнително материално стимулиране, частна практика и др.

И през миналата година класацията за най-висока заплата оглавява директорът и собственик на частната кардиологична болница в Русе “Медика кор“ Кирил Панайтов. Той е декларирал трудови доходи в размер на 1 532 848 лева. Този доход се равнява и дори надхвърля годишните заплати, които получават други 8 шефове на кардиологични болници в страната: Националната кардиологична болница, Сърдечно съдовия център на “Ситик Клиник“ в София, “Кардиолайф“-Варна, кардиологичните болници от групата на Търговска лига във Велико Търново, Варна, Плевен и Ямбол. Останалите директори на частни кардиологични болници получават годишен доход между 134 515 лв. (СБАЛК Плевен) и 209 997 лв. (СБАЛК Варна), а шефът на държавната Национална кардиологична болница е със скромния годишен доход от 82 350 лева.

През миналата година болницата на най-високо платеният болничен директор “Медика Кор“ е изкарала приход от НЗОК в размер на 13.5 млн. лева, но не е ясно какъв е приходът от доплащания директно от джоба на пациентите.

Близо 1 млн. лева от трудов доход отчита и шефката на частната АГ болница “Свети Лазар“ Тияна Николова. Тя е декларирала трудов доход в размер на 955 636 лева. Приходите на болницата обаче изглежда са с приоритетно частен характер, защото постъпленията ѝ от НЗОК за 2022 са едва 858 982 лева – по-малко от заплатата на нейната шефка. В декларацията си Николова упоменава и годишният доход на съпруга си, който е над 1.2 млн. лева. Също така тя декларира и налични парични средства в банка на стойност около 16 млн. лв.

Директорът на пловдивската частна болница МБАЛ "МК Св. Иван Рилски" Николай Салутски декларира годишен трудов доход в размер на 810 143 лева. Болницата му е изкарала от НЗОК 9.1 млн. лева през миналата година.

Собственикът на частната болница “Маджуров“ в Бургас декларира 600 000 лева доход от трудова дейност и още 237 290 лева от трудови правоотношения извън заеманата длъжност и също се нарежда сред каймака на добре платените болнични мениджъри. Оглавяваната от него болница, която е специализирана в хирургията, е заработила по линия на НЗОК 3.5 млн. лева миналата година.

Реално най-високо платените директори на частни болници оглавяват бутикови лечебни заведения и приходите им по линия на НЗОК са пренебрежимо малки на фона на общия ресурс, който Здравната каса е платила на болниците през миналата година над – 2.8 млрд. лв. Освен това въпросните директори са и собственици на частните болници, т.е. сами определят заплатата си.

Практиката показва, че при директорите на големите частни болници, които формират доста по-сериозни приходи от НЗОК, няма чак такива изхвърляния със заплатите. Така например шефката на “Токуда“ Венелина Атанасова е декларирала годишен доход от 86 174 лева от трудови доходи и още 106 560 от трудови правоотношения извън заеманата длъжност. Отчела е и 3.3 млн. лева приход от прехвърляне на права или имущество. Директорът на сърдечно-съдовия център на “Сити Клиник“ Андрей Марков е декларирал годишен доход от 159 245 лева и доход от дивидент в размер на 350 000. За сравнение двете болници са изработили по линия на НЗОК над 145 млн. лева за миналата година. Директорът на “Софиямед“ Йордан Пелев е с доход от 178 422 лева, а болницата е заработила от НЗОК 75.9 млн. лева.

При държавните болници космическите заплати също отиват в малка група “обичайно заподозрени“ директори. Директорът на “Майчин дом“ Иван Костов, чийто високи доходи разпалиха напрежение в оглавяваната от него болница, през 2022 г. е декларирал 285 273 от трудови доходи, 43 671 лева от трудови правоотношения извън заеманата длъжност, както и 274 875 лева от друга стопанска дейност или общо над 600 000 лева. За миналата година “Майчин дом“ е заработила от НЗОК 17.3 млн. лева.

Друг заможен шеф на държавна болница е дългогодишният директор на Многопрофилната болница за активно лечение по неврология и психиатрия "Свети Наум" проф. Иван Миланов. Той е декларирал за 2022 г. 62 599 от заплата и над 350 000 от друга стопанска дейност.

Масово годишните доходи на шефовете на държавни болници са между 60 000 и 120 000 лева, като разликите в размера им са необясними. Така например директорът на най-натоварената спешна болница “Пирогов“ Валентин Димитров е декларирал 65 290 от трудови доходи и още 13 200 лева извън заеманата длъжност. С това доходът му са равнява на тези на директорите на болници в малки провинциални градове като Дулово и на вечно изправената пред фалит варненска болница “Света Анна“.

Двойно по-големи заплати от шефа на “Пирогов“ получават директорите на ВМА ген. Венцислав Мутафчийски, който декларира трудов доход от 122 736 лева и на бившата окръжна болница в София “Света Анна“ Славчо Близнаков с доход 129 673 лв. Шефът на ИСУЛ Любомир Пенев декларира 94 402 от заплата и още 108 000 доходи извън заеманата длъжност. Директорът на “Александровска“ болница Атанас Йонков е декларирал 91 889 лева доходи от заплати и още 82 761 лева извън заеманата длъжност. Директорът на университетската болница “Свети Иван Рилски“ в София Дечо Дечев е отчел 134 225 лева от заплата.

Сред високоплатените директори на държавни болници е и шефката на варненската университетска болница “Света Марина“ Силва Андонова, която декларира 269 972 лева от заплата и още над 74 000 лева извън заеманата дължност. Шефът на пловдивската университетска болница “Свети Георги“ Карен Джамбазов е с 82 671 годишен доход от заплата, 93 151 лева от друга стопанска дейност и 59 752 лева от доходи извън заеманата длъжност. Директорът на Университетската болница в Бургас Бойко Миразчийски е дкерларирал 140 407 лева от заплата. По-ниски са доходите на шефовете на университетските болници в Плевен и Стара Загора.