Частни болници пак се пазарят да се запази ножицата в заплатите на медиците

Националното сдружение на частните болници възразява срещу поредния опит на властите да намалят огромните дисбаланси при заплащането в здравния сектор. Този път недоволството е насочено срещу предложение на заместник-министъра на финансите Георги Клисурски, който е и член на Надзорния съвет на НЗОК. Той е предложил в проекта на рамгов договор (НРД) Здравната каса да не заплаща дейността на лечебните заведения, които не са изпълнили изискването минималните възнаграждения да съответстват на договорените с Колективния трудов договор за отрасъла, а именно  2000 лв. за лекар, 1500 лв. за медицинска сестра и 910 лв. за санитар. В декларация до надзорния съвет на НЗОК Сдружението на частните болници възразява срещу предложението на Клисурски.

“Няма работодател, който да не желае да увеличи възнагражденията на добре работещите работници и служители и по този начин да запази и привлече висококвалифициран персонал. Изплащането на възнаграждения, обаче не е въпрос на желание, а на възможности. Самият закон за лечебните заведения не дава почти никакви възможности за извършване на други дейности, освен лечебните, което ограничава източниците на приходи до два – НЗОК и крайно ограничените със закон форми на доплащане от пациентите.

Спирането на плащанията на НЗОК към лечебните заведения, които не са изпълнили горното изискване, не само, че няма да повиши възнагражденията на персонала, но вероятно в кратки срокове, същият ще остане без работа заради фалита на търговското дружество, което ще лиши много хора от достъп до медицинска помощ, защото по предварителна оценка, това ще засегне между 1/2 и 2/3 от всички болници в страната”, твърдят от сдружението.

Частните болници поддържат многократно изразяваната от тях позиция, че държавата не трябва да се меси на пазара на труда, защото всяка такава намеса води до влошаване на работната среда, на отношенията в колектива и се отразява неблагоприятно включително на качеството на предоставяната медицинска помощ. “Не закона, НРД или наредба, а търсенето и предлагането на работната сила, трябва да е водещо при определянето на възнагражденията на отделния служител или работник”, смятат от сдружението, което представлява част от частните болници в страната, но предимно по-малки лечебни заведения. Сред членовете му са “Токуда“, “Уни Хоспитал“, “Щерев“, “Сердика“, “Тримонциум“, “Полимед“ и др.
 
Според частните болници пазарът на работната сила дава възможно най-обективната оценка за добрите работници, както и най-силните стимули за останалите да повишат квалификацията и производителността си, от което печелят всички, най-вече пациентите на лечебните заведения. “Всеки опит за уравниловка под формата на минимални или максимални възнаграждения, или съотношения между тях, или друго, изкривява пазара на труда и означава несправедливо облагодетелстване на лошо работещите за сметка на добре работещите служители”, твърдят в позицията си.

Освен това частните болници настояват да се отмени приетата със Закона за здравното осигуряване опция в рамковите договори да се регламентират изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти.

През миналата година именно частни болници атакуваха в съда обвързването на заплащането от НЗОК с достигането на основните заплати по КТД. Така, в крайна сметка достигането на заплатите в КТД остана само пожелателно и в резултат само 26 от 181 държавни и общински болници осигуриха на служителите си такива минимални възнаграждения.

Повечето болници предпочитат да продължават политиката на ниски основни заплати и по-голямо допълнително материално стимулиране. По този начин високи заплати взимат приоритетно лекарите, които докарват най-много приходи на болницата по клинични пътеки, тези които са дали повече дежурства, не са излизали в отпуск и т.н. Подобен пазарен подход обаче оставя с мизерно заплащане медицински сестри, лекарите от някои специалности, чиито клинични пътеки не са толкова печеливши като педиатрите и др.

Затова държавата в последните години търси варианти да гарантира поне някакъв достоен минимум на възнагражденията в здравеопазването, но среща яростна съпротивва от системата.

Преди два дни министърът на здравеопазването Христо Хинков също каза, че се работи по стандарт, за да се определи каква да е максималната разлика между най-ниските и най-високите заплати в държавните болници.