ЕК: България е с по-добри финанси от Германия, Холандия и Швеция

Европейската комисия извади България от списъка на държавите с макроикономически дисбаланси. Това се случва за пръв път, откакто той е създаден през 2013 г.

София вече е в зеления списък по макроикономика и се справя по-добре дори от държави като Германия, Холандия и Швеция, които все още имат дисбаланси. Това става ясно от обявените в сряда доклади по линия на Европейския семестър.

Още от самото създаване през 2013 г. на т. нар. Европейски семестър, който следи задълбочено макроикономическите показатели на държавите членки на ЕС след кризата в еврозоната, България фигурираше в категорията на страните с дисбаланси. След фалита на КТБ през 2015 страната попадна в още по-тежка група - на държавите с "прекомерни" дисбаланси. През 2018 г. ЕК вече не считаше дисбалансите у нас за "прекомерни", а сега за пръв път се отчита, че проблемът вече не стои.

Миналата есен Европейската комисия избра да направи задълбочен икономически преглед на 13 държави от съюза. Резултатите от него сочат, че единствено България вече е в зелената зона и няма дисбаланси. Гърция, Италия и Кипър продължават да имат "прекомерни дисбаланси", а в категорията на държавите с "дисбаланси" влизат Германия, Ирландия, Испания, Холандия, Франция, Хърватия, Португалия, Румъния и Швеция.

Новината идва на фона на заявката на България да влезе в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз на ЕС през юли тази година. Оценката на ЕК идва и ден, след като Националният статистически институт (НСИ) си призна, че има проблем в обявените данни за въшната търговия за 2019 г. заради огромен неотчетен правилно внос. Не е ясно как ЕК ще погледне на предстоящата ревизия на данните, която се очаква да бъде обявена на 5 март.

Според ЕК България е показала силни макроикономически политики, които подкрепят растежа на фона на исторически ниска безработица. Въпреки това страната бавно наваксва изоставането от ЕС и все още има едно от най-високите равнища на бедност и неравенство в доходите.

ЕК продължава да смята, че страната има нужда от още структурни реформи и инвестиции, за да постигне устойчив и включващ растеж на фона на тежката демографска картина, недостига на работна сила и огромните регионални диспропорции.

Видимо от доклада темата, която е преобърнала досегашните оценки на ЕК, е заздравяването и регулацията на финансовия сектор, особено на банките и застрахователите. Отчита се и намаляване на корпоративния дълг и необслужваните кредити.

Според ЕС растежът през 2019 г. се очаква да се ускори до 3.7% от 3.1% през 2018 г., докато през 2020 г. и 2021 г. отново ще се забави до 3%. За данните за 2019 г. обаче може да се наложи по-сериозна ревизия, след като НСИ призна, че не е отчитал коректно вноса на петролни продукти заради промени в митническото деклариране.

Принципно ЕК смята, че потенциалният ръст на БВП у нас все още не е достатъчен, за да осигури бърз процес по догонване на останалите държави в съюза. Отчитат се и недостатъчни инвестиции, които бавят необходимата модернизация на икономиката.

ЕК смята, че е налице ограничен напредък по отношение на борбата с прането на пари, която беше ключова забележка от миналогодишния доклад на ЕК. Заради протест на българските власти по тази тема миналата година Брюксел официално коригира доклада си. Напредъкът не е достатъчен и по отношение на проблема с търговската несъстоятелност, стабилността на сектора на автомобилното застраховане, а също и на реформите в образованието и здравеопазването.

Критики в доклада на ЕК има по отношение на екологичните предизвикателства пред българската икономика. България остава сред държавите с най-висока смъртност по причини, свързани със замърсяването на околната среда. Родната икономика пък е енергийно най-интензивната в ЕС, тъй като харчи 3.8 пъти повече енергия и произвежда 4.4 пъти повече въглеродни емисии на единица БВП в сравнение със средното за съюза.

За поредна година стоят и критиките по линия на борбата с корупцията. Въпреки че реформите започват да дават резултат, България все още няма достатъчно на брой резултати по казуси, свързани с корупция по високите етажи на властта.