ЕК отново опроверга оправданията на България за газовата глоба

Брюксел заяви, че всяка от офертите на БЕХ за решаване на проблема е имала недостатъци

ЕК отново опроверга оправданията на България за газовата глоба

Нови разяснения на Европейската комисия за наложената 77 млн. евро глоба на България заради държавния газов монопол още веднъж опровергаха оправданията на българското правителство по случая.

ЕК даде достатъчно време на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) да представи подходящо решение, но всяко решение, предложено от БЕХ, имаше недостатъци и следователно нямаше как да бъде прието, заявяват от Европейската комисия в отговор на писмено поставени въпроси от изданието Economic.bg, публикувани в четвъртък. В него се посочва още, че налаганите глоби са независимо решение на ЕК и съответстват изцяло с насоките за определяне на глоби от 2006 г. (Fining Guidelines 2006 г.) Само Комисията определя коя е подходящата глоба. Такъв беше и случаят при разследването на БЕХ в областта на антитръстовото законодателство, пишат от пресофиса на еврокомисаря по конкуренцията Маргрете Вестагер, опровергавайки тезата на премиера Бойко Борисов, вицепремиера Томислав Дончев и на енергийния министър Теменужка Петкова, че благодарение на проведените от тях преговори санкцията е намалена от възможните 330 млн. евро да 77 млн. евро.

Относно твърденията на премиера, че до глобата се се стигнало заради отказа на България да продаде газовата си мрежа, което по думите му било изрично условие на ЕК, на ако бъдело прието, щяло да е "национално предателство", в отговорите на ЕК се казва, че "Комисията напълно зачита избора на държавите членки по отношение на собствеността върху газопреносната инфраструктура – дали да е частна или публична".

"В основата на този случай обаче е съществуващият конфликт на интереси между снабдителя "Булгаргаз" и оператора на инфраструктурата "Булгартрансгаз“ – и двете компании под шапката на БЕХ. Ефективното решение изисква структурно отделяне на дейността по управлението на инфраструктурата и на снабдяването с газ. Така всяко дружество ще има възможност да взима самостоятелни решения, независими от интереса на другия оператор", подчертава ЕК.

Преди два дни Вестагер заяви пред журналисти в Брюксел, че Европейската комисия единствено е настоявала за преструктуриране на холдинга. Това е можело да стане чрез изваждането от него на доставчика на газ "Булгаргаз" и оператора на газовата мрежа "Белгартрансгаз", за да не могат да съгласуват действията си и да вредят на пазара. Как обаче ще се извърши преструктурирането е било оставено на българското правителство, което е можело да избира между различни опции, стана ясно от думите на Вестагер.

Петкова обаче заяви, че държавата е била съгласна и на такъв ход като е предлагала и двете дружества да излязат от БЕХ и да минат към друго министерство, а да не остават към енергийното. От Брюксел обаче смятали, че дори и по този начин те остават под държавния контрол. Следващата оферта на България била за продажба на 20% от "Булгартрансгаз", но и  това не било прието от ЕК, твърди министър Петкова. По думите ѝ настояването от Брюксел било за продажба на мажоритарен дял, което било "недопустимо" за българската страна.

Томислав Дончев също заяви в сряда, че са били обсъждани десетки поведенчески и структурни мерки. Предложени били смяна на принципала, "какви ли не варианти, които да гарантират прозрачност, контрол, създаването на второ ниво на надзор, мениджмънт, участие в борда на доказани европейски експерти".

"Настояването на колегите от Европейската комисия беше, че трябва да бъде променен контролът върху поне едно от двете ключови дружества, със силни предпочитания към "Булгартрансгаз", обясни Дончев на правителственото заседание преди ден, цитиран от МС. "Комисията искала от нас само 20 процента. Не е вярно! Ние повече от веднъж сме предлагали опцията миноритарен дял да се обсъжда. Тя не беше приета с аргумента, че миноритарен дял не води до контрол върху дружеството", казва вицепремиерът.

По думите му позицията на ЕК била, "че единствената гаранция за липса на сговаряне и неизкривяване на пазара е смяна на собствеността на дружеството, чрез продажби на мажоритарен дял на стратегически инвеститор – друга европейска компания, което няма как да бъде прието от българска страна".

Така двете страни в спора продължават да твърдят различни неща.

Междувременно БЕХ обяви, че вероятно ще обжалва пред Съда на ЕС наложената санкция, която според холдинга била наложена за предполагаемо нарушение и била прекомерна. Плащането ѝ в тримесечния срок, при обжалване на решението за санкцията, можело да стане под условия и при положително за БЕХ съдебно решение да бъде възстановена, или да стане с банкова гаранция. 

Още по темата
Още от Бизнес

Защо Иван Гешев бе номиниран за главен прокурор?