Посредничеството на ЕК между София и Скопие засега е неуспешно

България няма да промени позицията си за Република Северна Македония и да одобри началото на преговори с нея за присъединяване към Европейския съюз. Това потвърдиха служебният премиер Стефан Янев и външният министър Светлан Стоев, които в петък се срещнаха с еврокомисаря по разширяването Оливер Вархеи и португалския външени министър Аугущо Сантуш Силва, чиято страна в момента председателства Европейския съюз.

Двамата в рамките на един ден посетиха София и Скопие в опит да постигнат пробив и България да вдигне блокадата си по пътя на Северна Македония към Европейския съюз, но от срещите им в българската столица стана ясно, че такъв не се очертава.

Според дипломатически източници португалското председателство е изготвило стратегия за разрешаване на споровете, която ще бъде обсъдена в двете столици, но предложенията в нея не отговарят на българската позиция.

Стефан Янев е обърнал внимание по време на срещата, че "до момента не може да се очертае положителна тенденция по отношение на преодоляването на ключовите противоречия".

Стоев от своя страна заяви, че има воля за преодоляване на различията, но този подход следва да бъде реципрочен и с реални практически стъпки. 

Македонския премиер Зоран Заев от своя страна каза, че предложението е "добра основа за постигане на решение на проблема, решение, с което се отстраняват всички пречки и ще бъде даден старт на преговорите с провеждането на първата междуправителствена конференция за Северна Македония".

Той каза, че за Скопие е особено важно, че това предложение не засяга по никакъв начин въпросите на македонската идентичност, което е задоволително за ключовата позиция на Македония, "а ние сме убедени, че предложението е добра основа и за ключовите позиции на България".

Според Заев сега е правилният момент да се направи крачка напред и час по-скоро да бъде постигната договореност в интерес на общото европейско бъдеще.

Какво предлага португалското председателство?

Според информация на БГНЕС предложението на португалското председателство са неприемливи за България, защото на практика прехвърлят българските предложения в рамките на Процеса за стабилизиране и асоцииране /ПСА)/, в който обаче не се взимат никакви оперативни решения.

За разлика отприсъединителните преговори, в рамките на ПСА на България ѝ се отнема възможността за реагиране, ако РСМ отново не изпълнява задълженията си.

Властите в Скопие трябва да изготвят пътна карта, чието изпълнение трябва да се следи в рамките на ПСА, но тя има абсолютно козметичен и неоперативен характер. През последните 4 години РСМ многократно създава програмни документи, които след това демонстративно и арогантно не изпълнява.

В същото време трябва да се отбележи, че възможността за надзор над изпълнението на тази пътна карта от страна на Съвета за стабилизиране и асоцииране (ССА) по същество представлява неангажираща възможност за обсъждане на въпроса, без инструменти за въздействие.

Документът от Португалия предлага РСМ "да признае, че македонският език е кодифициран през 1945 г.", но това отдавна е признат факт от властите в РСМ. Спорът тук е за произхода на този "език", а не датата на негова кодификация и този ключов момент е пропуснат в предложението на Председателството.

Като абсолютен прецедент може да се счита и факта, че в предложението се говори и за"червените линии на РСМ", отбелязва БГНЕС. Никога досега при преговорите за членство страните-кандидатки не са имали, а и няма как да имат, право на вето върху преговорните рамки. Има и предложение за включването на"чужди експерти"в смесената историческа комисия, което България вече отхвърли.

България продължаа да настоява за ясни гаранции

"Разширяването на Европейския съюз трябва да е основано на постигането на устойчиви резултати в изграждането на добросъседски отношения на Балканите и това следва да е необратим процес във времето", каза от своя страна президентът Румен Радев, който също се срещна с Вархеи и Силва.

Според него за постигането на ефективни резултати за страните, кандидатстващи за членство в ЕС, най-важен е  прекият и открит диалог.

“Затова ние искаме да видим не декларации, а ясни гаранции за нашата национална сигурност и за нашите национални интереси”, посочи Радев. 

България е отворена за открит и пълноценен диалог с Република Северна Македония и очаква от най-близките си съседи в региона да се работи в дух на искреност и конструктивност, добави Светлан Стоев.

Управляващите в Скопие се насочиха с надежда към служебния кабинет, но той показа, че няма намерение да променя позицията. Към момента дори техническите преговори между двете страни са блокирани. На този фон Европейската комисия и повечето държави членки, според Скопие всички без България, настояват ЕС да започне преговори със Северна Македония.

Според Стоев европейската перспектива на страните от Западните Балкани е един от основните приоритети на българската външна политика.

"Гордеем се, че след положените от България усилия да върне темата за разширяването високо в дневния ред на Съюза, тя намери трайно присъствие сред приоритетите на следващите председателства на ЕС", посочи Стоев.

Разширяването на ЕС бе основен приоритет по време на българското ротационно председателство, но след това правителството на Борисов се оказа в неудобното положение на единственото, което спира Скопие.

"За нас от ключово значение остава поддържането на добросъседски отношения и получаването на необходимите гаранции за изпълнението на договора за добросъседство", каза Стоев.

България настоява да се подпише нов документ към неработещия договор за добросъседство от 2017 година, но Скопие не е склонно на подобна стъпка.

"Нашата цел е чрез конкретни позитивни стъпки да създадем необходимите условия за възстановяване на диалога между София и Скопие, включително на най-високо равнище, което да даде основа на бъдещо редовно правителство да работи за връщане на отношенията между България и Република Северна Македония до нивото, което следва да свързва две толкова близки страни", отбеляза Светлан Стоев.

Министърът на външните работи на Португалия Аугущо Сантуш Силва каза от своя страна, че процесът на разширяване е много важен за ЕС.

"В момента има два процеса по отношение на разширяването - първият е започване на следващата междуправителствена конференция със Сърбия и Черна гора, а другият - одобряването на преговорната рамка и впоследствие започване на първата междуправителствена конференция с Република Северна Македония и Албания", посочи той.

Еврокомисарят по разширяването Оливер Вархеи от своя страна каза, че България е водеща държава членка до разработването на политикта към Западните Балкани.

"България е от региона и винаги си струва да дойдем в София да получим идеи, да направим дискусия, за да видим как можем да продължим нещата напред, коментира той. Ние сме тук заедно с България да решим какви ще бъдат следващите стъпки", посочи Вархеи.

В София двамата вече се срещнаха и с бившия премиер Бойко Борисов, съобщиха от пресцентъра на ГЕРБ.

Борисов посочил, че Европа трябва да продължи да работи активно по темата за евроинтеграцията на Република Северна Македония и Албания, отчитайки позициите на всяка една страна.