Като се има предвид огромното количество на подхранващите парниковия ефект газови емисии само в САЩ без преувеличение може да се каже, че Протоколът е в клинична смърт. Обявеното от Вашингтон намерение за строеж на повече атомни електроцентрали, тъй като те не изхвърлят въглероден двуокис в атмосферата, само прикрива това, което предстои.
Че защитата на природата ще се жертва заради производствения интерес на петролната индустрия има и друго обяснение освен необходимостта. Фамилията на президента Буш е натрупала богатството си в петролния бизнес. Вицепрезидентът Ричард Чейни малко преди да влезе в Белия дом беше шеф на една фирма, доставяща съоръжения за петролната и газовата индустрия. Съветничката на Буш по въпросите на националната сигурност Кондълиза Райс доскоро все още беше в надзорния съвет на петролната компания Шеврон.
Действащите лица в политиката знаят, какво искат индустриалците и това не е за учудване.Те живеят в едно високо електрифицирано, извънредно мобилно и разточително общество. Шокират се, когато някъде има недостиг на бензин и нафта за отопление или на ток, както например в Калифорния.Те искат да се строят повече електроцентрали от всякакъв вид и това е най- нормалният според тях начин да се разреши проблемът.
Но не е така. Не може да бъде енергийна политика да се оплячкосат колкото е възможно по-бързо земните ресурси, а проблемът с радиоактивните отпадъци от смятаните естествено за съвсем "безопасни" атомни електроцентрали да се решава като се погребват в също толкова "безопасни" гробове в земята. Политиката е нещо ориентирано към бъдещето. За да има ресурси утре, трябва да се пести от днес. Но Буш не разбира това.
|
подкрепете ни
За честна и независима журналистикаЩе се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
|
0 коментара
