ЕРП-ата опитват да свалят волтажа на общественото напрежение

Две години минаха откакто големите чуждестранни компании E.ON, EVN и CEZ станаха мажоритарни собственици на електроразпределителните предприятия (ЕРП). Очакванията на потребителите, че с по-високите цени на тока, оправдавани с необходимите инвестиции за подобряване на качеството на услугите, ще получат европейско обслужване, не само не се оправдаха, но и провокираха масови протести срещу високи сметки и слаб ток или изгарящо електроуредите напрежение. Протестите бяха услужливо организирани от “патриотични” партии като ВМРО и мълчаливо подкрепени от социалистите, които още докато бяха в опозиция мрънкаха срещу приватизацията на ЕРП-тата.

Държавната комисия за енергийно и водно регулиране(ДКЕВР) погна дружествата с проверки и санкции, а министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров (БСП) заплаши с увеличаване на глобата за некоректни електродружества от 20 хил. лв. на 5 млн. лв.

Не е ясно кое от трите стресна повече собствениците на електроразпределенията, но от агресивното им поведение, с което защитаваха исканите по-високи цени на тока и опитваха да наложат техните правила на игра, не е останала и следа.

От чешката CEZ, която притежава ЕРП-ата в столицата, София-област и Плевен отказват да коментират предложението на Овчаров да се повиши 250 пъти предвидената в закона за енергетиката санкция за неизпълнение на задълженията по лицензията за дейност. Обяснимо – защо да си вкарват таралеж не където трябва в момента, в който ДКЕВР ги проверява дали са изрядни със сметките и напрежението.

От австрийската EVN, която вече отнесе три глоби от ДКЕВР за 21 хил. лв., също не смеят да се изказват по намерението за 5 млн. лв. санкция. Щефан Шишковиц, изпълнителен директор на EVN България, се задоволи само с кратко изявление във вторник, че компанията ще направи всичко възможно, за да изпълнява всички ангажименти по лицензиите си и ще спазва изискванията на ДКЕВР. За да стане това, EVN се нуждае от подкрепата на регулатора, каза Шишковиц.

Само от германската E.ON, която държи дружествата във Варна и Горна Оряховица и бе констатирано, че не поддържа съоръженията в морския град и има проблеми с авариите и напрежението там, си позволиха да коментират идеята на Овчаров за драстичната глоба като политическа. “Санкциите, предвидени в закона за енергетиката, са достатъчни”, каза Маркус Кауне, вицепрезидент на E.ON България. Според него обаче министърът има право на такива предложения.

Потребителите в Шуменско ще бъдат компенсирани

Кауне побърза да увери хората от Шуменско, където в края на миналата седмица 380-волтово напрежение изгори електроуредите им, че ще бъдат компенсирани за щетите. Той изрази несъгласието си с част от констатациите на ДКЕВР за проблемите на дружеството във Варна. Под угрозата на 20 хил. лв. санкция, която председателят на ДКЕВР Константин Шушулов ще иска да бъде наложена на E.ON, Кауне побърза да заяви, че дружеството има еднакви цели с ДКЕВР за качеството на услугата. 

Може би след две години работа у нас тримата чужди инвеститори в ЕРП-ата разбраха, че българската действителност няма нищо общо с европейската. На хората в Австрия, Германия и Чехия може да не им прави впечатление промяна в срока на отчитане и натоварване на сметката с 3 евро, но българинът със средна работна заплата от 360-380 лв. е чувствителен към шестте лева повече в месечната фактура. Европейските граждани плащат през банкови сметки равни месечни фактури, като потреблението на ток се засича веднъж годишно, но българинът подозира съседа си, че така ще може да краде повече от електромера му.

Ниски цени и скъпи инвестиции?

Вярно е също така обаче и това, че след като години наред в ЕРП-ата не са правени инвестиции, а ръстът в строителството през последните години е средногодишно 12 на сто, няма как да очакваме, че електромрежата ще издържи. А ударните инвестиции за бързо подобряване на състоянието на електроразпределението и електроснабдяването минават през повишение на цените, каквото на този етап и при тези заплати в страната няма кой да позволи.

Друг проблем поставя оплакването на Маркус Кауне от E.ON, че административни пречки забавят изпълнението на инвестиционната им програма за 2006 г., за което компанията също отнесе критиките на енергийния регулатор.

Едва 25 млн. лв. от планираните от E.ON 100 млн. лв. инвестиции за 2006 и 2007 г. са вложени досега, съгласи се с констатацията на ДКЕВР Кауне. Според него обаче е прекалено дълъг срокът за издаването на нужните разрешения например за строеж на нови подстанции. Така че държавата освен да размахва пръст на лошите инвеститори, които не си изпълняват ангажиментите, може да вземе да облекчи административните процедури.

Това ще е в интерес на компаниите и на потребителите, а и плюс за правителството. Все пак Министерството на икономиката и енергетиката е миноритарен собственик на 33 на сто от седемте ЕРП-та и има механизми за управление на дяловете си в своя полза. То обаче предпочита да се крие удобно зад малкото си участие, оставяйки треските за дялане в мениджмънта на ЕРП-ата да бодат очите на потребителите.

Самите клиенти също не е зле преди да се вдигат на съвместни акции в махалата, да се запознаят с общите условия на дружеството, което ги обслужва, и да разберат, че има и цивилизовани начини да си решат проблема. Жалбите, а и съдът са затова. Има и разписани правила от ДКЕВР, че когато енергото ти изгори уреда с високо напрежение, ти го плаща, но след като се докаже, че именно токовият удар е причина. Иначе всяка леля ще извади де що има изгоряла печка или сешоар и ще претендира за компенсации. 

Споделяне
Още от Бизнес

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?