ЕС не смята да се ангажира с дата за членството ни в Копенхаген

В проекта на документите за срещата на върха в Копенхаген, ЕС не се ангажира с дата за присъединяването на България и Румъния. Лидерите на Европейския съюз днес приеха формулировката "подкрепа за България и Румъния, които са си поставили за цел да се присъединят през 2007 г.", предаде АП.

Текстът почти повтаря формулировката от годишния доклад на Еврокомисията за напредъка на кандидатите, публикуван по-рано този месец. В него се казва, че "ЕК ще подкрепя усилията на България и Румъния за присъединяването им към ЕС през 2007 г. - дата, която двете страни са си поставили като реалистична". България обаче настоява на срещата на върха в Копенхаген да получи точна дата за присъединяване и ясна пътна карта.

Още тази сутрин Ройтерс съобщи, че в проектодокумента за срещата на върха в Копенхаген, одобрен по-късно днес от държавните глави на 15-те, не се определя дата за присъединяване на изоставащите България и Румъния, нито се определя дата, на която Турция да започне преговори за присъединяване.

Председателят на комисията по евроинтеграция Даниел Вълчев коментира, че все пак се надява в крайния документ, който ще бъде одобрен в Копенхаген, да фигурира дата за присъединяването на България към ЕС. "Нека припомня, че взетото днес решение не е окончателното, то ще се вземе на Европейския съвет в Копенхаген, така че предстои да видим дали България ще получи дата за присъединяване или не. Считам, че има определена нагласа сред нашите европейски партньори вторият тур на петото разширение да бъде през 2007 - обратното би било голяма грешка", каза Вълчев. Той заяви, че България разчита да получи дата за присъединяване, като по възможност формулировката да отчита крайният срок, в който страната следва да бъде приета. "Т.е. нещо като "до еди кога си", обясни той.

Вълчев допълни, че управляващите продължавали да разчитат, че при темповете, с които се развиват преговорите между България и ЕС, има възможност страната да се присъедини и по - рано.

"Не мисля, че ако не получим тази конкретност, ще настъпи демотивация. България и досега не е имала дата за присъединяване и въпреки това към момента преговорите се развиват достатъчно бързо, достатъчно интензивно, още повече, че все пак има положителни сигнали по посока на предоставянето на дата", заяви председателят на комисията по евроинтеграция в отговор на въпрос.

В заключителния документ от днешната си среща европейските лидери заявяват, че кандидатурите на Румъния и България са част от "необратимата" програма за разширяване. Те се ангажират на срещата на върха в Копенхаген през декември да изготвят "подробни пътни карти" и да увеличат средствата за тези страни, за да подпомогнат усилията им за присъединяване.

Основната цел на срещата на държавните глави в Брюксел беше да се одобрят необходимите мерки, които да позволят десет държави - Чехия, Унгария, Полша, Литва, Латвия, Естония, Словакия, Словения, Малта и Кипър - да станат членове на съюза през 2004 г. АП коментира, че споменаването на 2007 г. като примерна дата за членство цели да насърчи подготовката на изоставащите България и Румъния.

Турция, която също кандидатства за членство в ЕС, беше разочарована, тъй като европейските лидери отново не определиха дата за започване на преговори. Те смятат, че Анкара трябва да положи още усилия в областта на човешките права.

Датският премиер Андерс Фог Расмусен заяви, че е постигнат френско-германски компромис по разногласията за селскостопанските субсидии, което отваря пътя за споразумение по цялостното финансиране на присъединяването на 10 нови страни, съобщи ББС.

Расмусен заяви, че са били приети предложенията новоприетите страни да започнат постепенно да получават пълния размер на земеделските субсидии в рамките на 10 години след присъединяването им.

Ръководителите на Европейския съюз ще предложат на 10 страни кандидатки за членство пряка помощ за земеделието от деня, в който те влязат в съюза през 2004 г. и гаранция, че няма да са по-зле финансово отколкото преди да станат членове на съюза.

Според компромисно предложение на датското президентство на ЕС, разходите на съюза за земеделие през периода 2007-2013 г. не могат да надхвърлят максималното равнище от бюджета за 2006 г. в реално изражение.

На страните-кандидатки ще бъдат предложени 25 процента от преките земеделски субсидии, които фермерите от ЕС ще получат през 2004 г. и 40 процента от тези плащания през 2007 г. През следващите години този дял ще се увеличава с по 10 на сто годишно.

Според проектодокумента ще бъдат предложени 23 млрд. евро под формата на помощи за определени региони през първите три години. Това е по-малко от предложението на Европейската комисия помощта да бъде 25 млрд. евро.

Проектът ще гарантира също, че новите страни-членки няма да получават по-малко средства от ЕС през периода 2004-2006 г. отколкото през 2003 г., и ако е необходимо, ще получат и еднократна помощ.

Държавните глави на ЕС защитиха и правото си да въведат визи за руснаците, които искат да пътуват от и до Калининградска област. След разширяването на съюза тази руска област ще бъде изцяло обградена от територии на ЕС.

Лидерите на съюза обясниха позицията си с необходимостта да се предпазят от нелегална имиграция. В кратка декларация, приета след края на срещата им в Брюксел, те заявиха, че всяка държава има право да изисква визи, което важи и за транзитно преминаване. Русия трябва да уважава "суверенното право на всяка страна да гарантира сигурността на гражданите си като контролира границите си и движението на хора и стоки", се подчертава в документа.