ЕС се чуди как да вкара Унгария в правия път

Решението на Унгария да промени своята конституция и да ограничи правомощията на Конституционния си съд е непредвидено предизвикателство за Европейския съюз, а неудобната истина за Брюксел е, че почти нищо не може да се направи за бързото обуздаване на Будапеща.

Унгарският парламент, доминиран от поддръжниците на министър-председателя Виктор Орбан, гласува категорично в подкрепа на редица конституционни поправки, които, както се опасяват противниците им, включително ЕС, САЩ и правозащитни организации, ще подкопаят 24-годишната демокрация на страната.

Има тревога, че разширяването на ЕС след 2004 г. е вкарало в общността страни от Централна и Източна Европа, които не споделят напълно същите норми на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона, както Германия, Франция, Великобритания и други сили. Ако не се вземат мерки, това може да подкопае ценностите, които обединяват ЕС от неговото основаване, предупреждават служители.

Орбан и висши унгарски представители се изреждат да представят уверения за приетите в понеделник конституционни промени, като отричат да има каквато и да е заплаха за демокрацията или независимостта на съдебната система. Това обаче не е първият път, когато Орбан разтърсва клетката на ЕС, и Брюксел е разтревожен от последния му ход, предприет, след като миналата година бяха внесени промени в други деликатни закони за медиите и банките.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу направи изявление веднага след гласуването в Унгария, като каза, че поправките "будят безпокойство по отношение на принципа на върховенството на закона", а юристи от ЕС започнаха да проучват промените, за да видят с какво Унгария евентуално е нарушила правото на ЕС.

Лидерът на либералите в Европейския парламент Ги Верхофстад каза, че времето на Орбан изтича. "Орбан беше предупреждаван много пъти, че ценностите на съюза, към който се е присъединил, не трябва да се накърняват или пренебрегват. Време е да видим истинското лице на режима на Орбан - правителство, което се стреми да наложи на малцинството волята на мнозинството", заяви той.

Бурна среща

Германският външен министър Гидо Вестервеле, който по думите на германски представители е имал бурна среща с унгарския президент вчера в Берлин, каза, че не може да крие безпокойството си от начина, по който действа Орбан и неговото правителство. "Важно е всяка страна в ЕС да разбере, че ние сме част от общност на ценности. Не отричам, че съм обезпокоен от последните събития в Унгария," заяви той пред група журналисти в кулоарите на среща в Брюксел в понеделник.

Но въпреки цялото недоволство и осъждане, ЕС не може да направи почти нищо спешно, за да накара немирния Орбан да слуша.

Начинът, по който действа ЕС, се основава до голяма степен на единодушие между 27-те държави членки. Ако се прецени, че една страна се отклонява от нормите, могат да бъдат предприети правни и други стъпки, но докато те бъдат подкрепени и започнат да действат, минава време.

В случая с Унгария, а също при сходни безизходици с Румъния и България през последните години, първата реакция на останалите държави членки и на изпълнителния орган на ЕС – Европейската комисия - обикновено е политически натиск или морално убеждаване в опит да се накара въпросното правителство да промени своето поведение.

Това може да има ефект, както беше в случая с Румъния миналата година, когато министър-председателят се опита да изгони президента, но при заплетени случаи, при които става въпрос за закон, подкрепен от демократично избран парламент, както в Унгария, нещата са доста по-трудни.

"ЕС не може да направи кой знае какво, за да гарантира спазването на демократичните практики или на самата демокрация. Брюксел осъзнава, че нещо трябва да се промени от гледна точка на засилване на инструментите, които ЕС има на разположение, за да влияе на ситуации като тези, които виждаме в последните години", каза специалистката по централно и източноевропейска политика в изследователския Център за европейска политика Корина Стратулат.

Правни канали

Освен да оказва политически натиск, комисията може да задейства т.нар. наказателна процедура срещу дадена страна. Но това може да стане, ако има твърди доказателства, че е нарушено правото на ЕС, и тогава въпросът се разглежда по заплетени правни канали.

Дори в най-добрия случай наказателните процедури могат да отнемат до една година. Комисията може вече да има доказателства за предприемане на действия срещу Унгария по последните събития, но това няма да доведе до каквато и да е промяна в Будапеща в скоро време.

"Много трудно е да се докаже, че те са нарушили правото. Наказателните процедури могат да работят и наистина работят, но те не са средство за бързо реагиране", каза запознат с процеса служител от ЕС.

Член от договора, обединяващ държавите членки на ЕС, наистина позволява почти незабавно санкциониране на страна членка, но изисква единодушната подкрепа на всички останали държави членки и се смята за "ядрена опция".

Без да спомене която и да е страна, Вестервеле заяви в писмо миналата седмица, че ЕС се нуждае от начин за предприемане на по-бързи действия срещу страни, които не зачитат "нормите" му.

Барозу отправи подобен призив в реч миналата година, като каза, че заплахата за "демократичната тъкан" в някои държави от ЕС означава, че е нужна алтернатива между меката сила на политическия натиск и "ядрената опция" на член 7 от договора.

Но в близко бъдеще няма изгледи за действия в тази насока. Засега ЕС трябва да намери начин да окаже натиск върху Унгария, евентуално в сътрудничество с Международния валутен фонд за спиране на финансовата помощ, и да я накара да промени курса си.

В противен случай, според анализатори, ЕС ще се окаже изправен пред нарастващ проблем да се опитва да налага със сила демокрацията в някои страни в Централна и Източна Европа, които толкова силно искаше да привлече в лоното на Европа след падането на комунизма.

"Всичко това показва, че допускането, че щом веднъж станеш член, си напълно демократизиран и няма връщане назад, е доста съмнително. Демокрацията и демократизирането винаги са работа, която не свършва", каза Стратулат от Центъра за европейска политика.

По БТА