ЕЦБ забърза печатницата за пари и свали още минусовите лихви

Европейската централна банка обяви в четвъртък нов пакет от парични стимули в подкрепа на забавящата се икономика на еврозоната. От 1 ноември Франкфурт възобновява програмата си за изкупуване на облигации, която прекрати в края на 2018 г.

Предвижда се да бъдат харчени по 20 млрд. евро (22 млрд. долара) на месец за държавни и корпоративни облигации. Новият стимул ще продължи "колкото време е необходимо".

На днешното си заседание ЕЦБ понижи лихвата по депозитите от -0.40% на -0.50%. Това е вид "наказателна" лихва, която кара търговските банки да отпускат повече кредити.

Останалите основни проценти остават без промяна. Лихвата по рефинансирането запазва исторически ниското си равнище от 0%.

Остава неясно колко дълго ще продължи задълбочаващата се "лихвена зима". В четвъртък ЕЦБ не изключи вероятността да понижи лихвите отново, което е допълнителен сигнал за решителността на институцията да продължи с подобни мерки, критикувани от много икономисти, но одобрявани от бъдещия президент на институцията Кристин Лагард.

Още през юли президентът Марио Драги обеща банката да не вдига лихвите до средата на 2020 година. През септември той препотвърждава ангажимента си, освен ако перспективите за инфлацията не се обърнат и показателят не се доближи до целевите 2%.

В подкрепа на днешните си решения ЕЦБ представи прогнозата си за "по-продължителна слабост" на икономиката на еврозоната. По думите на Драги валутният съюз страда от "трайната слабост на международната търговия в среда на продължителна световна несигурност", породена от търговския конфликт САЩ - Китай и Брекзит, което засяга особено производствения сектор.

Подготвяният нов пакет стимули е "най-лошото, което може да се случи на ЕС", коментира пред Блумбърг ТВ основателят на Института за пазарна икономика доц. Красен Станчев. По думите му пакетът от мерки на ЕЦБ съдържа части, противоречащи на традициите на централното банкиране, които са поддържане на постоянно количество пари в обращение и, съответно, ценова стабилност.

"А това, което напоследък прави ЕЦБ, е спасяване на страни в дългови кризи, на банки (частен сектор) и предоставяне на умни мерки за поддръжка на икономическия растеж (разширяване на паричното предлагане и инфлация)", каза Станчев.

"Централните банкери се позовават при решението си за тези мерки на доклад, поръчан от ЕЦБ и изготвен от бившия главен икономист на МВФ Оливие Бланшар. В него се казва, че когато паричното предлагане (печатане на пари) се разширява с процента на ръста на икономиката, то това не е страшно. Въпросът е, че печатането на пари е факт, а предполагаемият ръст на икономиката е концепция", добави специалистът.

По думите му тази политика създава рискове и ако зависи от него, България би трябвало в този момент да се въздържи от влизане в еврозоната.