"Еврохолд" до КЗК: Нямаме енергийни застраховки, за да ни пречат да купим ЧЕЗ

Издаването на обезпечения за свързани лица е регулаторно обременено и излиза по-скъпо, оборва холдингът мотива за задълбочено проучване на сделката

"Еврохолд" до КЗК: Нямаме енергийни застраховки, за да ни пречат да купим ЧЕЗ

Застрахователният холдинг "Еврохолд" е внесъл в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) допълнителни разяснителни документи по сделката за придобиването на българските активи на чешката компания ЧЕЗ, след като миналата седмица антимонополният орган реши да извърши задълбочено проучване за ефекта на сливането на енергийния и застрахователния бизнес.

Мотивът на КЗК беше, че има опасност сделката да наруши конкуренцията на свободния пазар на електроенергия, тъй като придобиваните от "Еврохолд" дружества ще имат лесен и евтин достъп до застраховки гаранции за участието им в търговията с ток и за доплащанията от фонда "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) по цените на тока от двата ВЕИ-проекта на ЧЕЗ.

Писмо на регистрираното в Холандия дружество "Ийстърн Юръпиън Електрик къмпъни", което ще поеме управлението на бизнеса на ЧЕЗ, обаче разяснява на КЗК, че в момента застрахователното дружество "Евроинс", което е част от групата на "Еврохолд", не предлага изобщо застраховки на енергийни продукти. Ако въобще реши да прави такива, компанията ще подлежи на строги и тежки регулации, защото става въпрос за свързани лица, и в крайна сметка полиците ще са по-скъпи за собствените ѝ дружества, отколкото, ако те вземат същия продукт от конкурент.

Освен това от "Еврохолд" оспорват изчисленията на КЗК, че в момента "Евроинс" държи 43 на сто от този специфичен дял на застраховките гаранции на българския пазар чрез издавани такива по обществени поръчки. Холдингът представя данни, според които комисията неправилно е включила в приходите на "Евроинс" и постъпленията на компанията от притежавани от нея фирми от бранша в чужбина.

Така КЗК посочва в решението за започване на задълбочен анализ на сделката, че географският обхват на пазара на придобивания търговец на ток е национален, а като изчислява, че приходите на "Еврохолд" от застрахователни услуги формират 77.3 процента от приходите на групата, включва и постъпленията по полици от чужбина. Реално всички застрахователни приходи на холдинга през 2018 г. са 1.263 млрд. лв., но тези от дейност в България са едва 182.566 млн. лв., което всъщност е 14 процента от оборота на групата.

"Еврохолд" посочва, че от издадени застраховки гаранции в България, сред които обаче няма такива за пред българската енергийна борса и ФСЕС, постъпленията му са 734 хил. лв., което е под 5 процента дял.

От представените от холдинга данни става ясно, че дружеството "ОЗК Застраховане", което е свързано с енергийния бос Христо Ковачки, е получило близо 10 млн. лв. през миналата година от издаването на застраховки полици и делът му в този сегмент на застрахователния пазар е близо 66 на сто. Не е ясно дали сред гаранциите на ОЗК има такива за енергийни продукти, но с Ковачки са свързани две дружества за търговия с електроенергия на борсата и повечето топлофикации в страната, които също играят на свободния пазар и имат нужда от подобни полици.

В писмото до КЗК се посочва още, че застраховка за предлагани на свободния пазар енергийни продукти би струвала повече, когато е към свързани лица, защото в такива случаи застрахователят е длъжен да отчете в тарифите допълнителни рискови фактори като концентрационен и оперативен риск, както и по-висока добавка за риск. Това води след себе си необходимост от допълнително гарантиране на задълженията на застрахователя чрез повишаване на капиталовите му изисквания. Което пък влече след себе си необходимост от допълнителен капитал и реално би струвала по-скъпо, отколкото ако се вземе такова обезпечение от друг застраховател.

От "Еврохолд" също така информират КЗК, че европейската практика в конкурентното право допуска възможността финансови групи да инвестират на енергийния пазар, без да се констатира каквото и да било конкурентно предимство от тази свързаност. Има множество примери в ЕС за големи финансови групи, които пряко или непряко, инвестират в енергийни компании, заявяват от холдинга. В предоставените на КЗК документи са приложени редица примери за значително взаимодействие между енергиен и застрахователен пазар на европейско и глобално ниво.

В съобщението дружеството приветства решението на КЗК за задълбочено проучване и изразява готовност да съдейства с още информация и да отговаря на всички нововъзникнали въпроси.

Принципно КЗК има четири месеца да приключи обявения задълбочен анализ, но се допуска и удължаване на този срок.

Това излиза извън границите на очакваното от "Еврохолд" финализиране на сделката най-късно.в началото на 2020 г. Още повече, че тя подлежи на одобрение и от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). КЕВР обаче все още не е обявила критериите, по които ще анализира придобиването на каквито и да било енергийни активи в размер над 20 процента от лицензирани електроразпределителни и газоразпределителни дружества. Не са ясни и сроковете, които ще си даде енергийният регулатор за приключването на такава оценка.

Шефът на КЕВР Иван Иванов коментира преди дни, че се изчаква първо решението на КЗК и евентуалното внасяне на документите от страна на "Еврохолд" в регулатора. Това обаче би посяло съмнения за нагаждане на критериите и възможност за манипулация на проверката, която би трябвало да става по прозрачни и предварително ясни правила.

Още от Бизнес