"Еврохолд" уверява, че ще е по-добър собственик от ЧЕЗ

Купувачът на българските активи на чешката енергийна компания ЧЕЗ – застрахователният холдинг "Еврохолд", обяви в сряда амбициозна визия за управление на електроразпределителаната мрежа и доставките на ток в Западна България по начин, който да модернизира и гарантира услугата като в същото време се запазят крайните цени на тока или се задържи ръстът им. Стратегията бе представена, независимо че все още сделката няма одобрението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Изпреварващото анонсиране на намеренията за развитие на все още непридобития бизнес изглежда като опит за убеждаване на властите у нас, че "Еврохолд" ще е добър стопанин на обществено значими дружества, чиято дейност и цени на услугите са чувствителна тема както за гражданите, така и за политиците..

От КЗК миналата седмица обявиха, че започват оценка на сливането на двата бизнеса чрез подписаното през юни споразумение между ЧЕЗ и "Еврохолд" на стойност 335 млн. евро. След това сделката трябва да бъде одобрена и от КЕВР, която все още не е обявила по какви критерии ще става това. От "ЧЕЗ Груп" преди дни обявиха, че не би трябвало да има проблеми пред придобиването на активите им от "Еврохолд". Предупредиха обаче, че ако за втори път антимонополният орган провали опита им да изтеглят инвестицията си от България (след забраната пазарджишката "Инерком" да вземе бизнеса), няма да търсят нови купувачи и ще продължат да управляват инвестицията си.

Макар през лятото "Еврохолд" да запозна медиите с намеренията си спрямо активите на ЧЕЗ и да формира енергиен борд за структуриране на бизнеса с безспорни енергийни експерти на национално, регионално и глобално ниво, все още има съмнение, че бъдещият собственик ще има капацитета да управлява бизнес, с който досега не се е занимавал.

Национално предателство, ако се отхвърли "Еврохолд"

"Има структури и извън България, които се стремят да попречат на сделката", смята председателят на Надзорния съвет на "Еврохолд" и съакционер Асен Христов. "Въпросът е дали в България има достатъчно предатели, които да ги подкрепят", подгря той представянето на визията със сутрешно участие в бТВ.

След това пред журналисти той коментира, че ако на "Еврохолд" бъде отказана сделката, най-вероятно ще се стигне до съд, а може би и до арбитраж. Същият подход, но засега безуспешно, приложиха и от "Инерком", след като им забраниха да придобият активите на ЧЕЗ. Дружеството на Гинка Върбакова води дело срещу КЗК пред Върховния административен съд.

"Тази сделка може да се случва в България, но придобиваните активи са част от международна група и от тяхната продажба зависят и други инвестиционни проекти на ЧЕЗ", каза Христов.

"Няма причина да няма сделка. Би било национално предателство да се отхвърли голяма българска публична компания. Другото би било изнасяне на капитал и възможност за влияние отвън. Но дори и да не стане сделката, "Еврохолд" ще продължи да съществува и да търси начини за придобиване на енергийни активи, за да реализира намеренията си за регионален играч", допълни той. Христов каза, че "Еврохолд" вече е проявил интерес към продаваните от ЧЕЗ активи в Румъния, след като чешката компания реши да се изтегли от Източна Европа, за да развива бизнеса си в Германия. "Еврохолд" се оглежда и за други продавани активи в региона, допълни той.

"Като българска компания, в собствения си дом, имаме по-голям интерес да развиваме този бизнес, от компания, за която това е периферна инвестиция. Ние ще сме по-добър собственик", заяви Асен Христов.

Ефективност, разумна печалба и без поскъпване на мрежовата услуга

Той декларира също така, че ако купят бизнеса на ЧЕЗ, няма да настояват за повишаване на мрежовите тарифи, а ще управляват мрежата по-ефективно и ще търсят по-дългосрочна възвращаемост на инвестицията. "Вместо за три години, инвестицията може да се върне за по-дълго. Преди се смяташе за оптимална възвращаемост от 15 процента, сега при тези отрицателни лихви на банките, днес тя е много по-малка", каза още той.

В момента разрешената норма на печалба на ЧЕЗ от страна на КЕВР е 6.6 на сто. Христов определи сегашният марж на печалба като нормален и обясни, че възвращаемостта на инвестицията може да нараства не само през цената на тока, но и през намаляване на технологичните и търговски загуби на енергийните дружества, модернизацията и дигитализацията на мрежата и електромерите, както и от ръста на икономиката, който на свой ред води до увеличаване на електропотреблението.

Без да назовава директно имената на търговските банки, обещали финансиране на сделката, Христов потвърди обявяваните в медиите имена на германската "Дойче банк" и японската "Номура", които ще осигурят синдикиран заем от 300 млн. евро за плащането на сумата към ЧЕЗ незабавно след одобряването на придобивката от КЗК и КЕВР.

КФН няма думата

И той, и другият от акционерите и председател на управата на "Еврохолд" Кирил Бошов подчертаха, че за покупката не трябва одобрение от Комисията за финансов надзор (КФН), която през лятото обяви, че проверява как сделката ще се отрази на листнатия на фондовата борса у нас "Еврохолд".

"Банките не биха ни одобрили кредитите, ако не можехме да ги върнем", каза Христов и отбеляза, че нееднократно екипи от двете финансови институции са проверявали придобиваните активи, сделката и възможностите за развиването на бизнеса. Той обаче не отговори на въпроса на Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията какво обезпечение е предоставил "Еврохолд" по обещаните заеми за 300 млн. евро.

Христов даде да се разбере, че холдингът вече не разчита на забавяното повече от половин година от КФН увеличение на капитала на "Евлохолд" с 80 млн. евро през Българската фондова борса, които също бяха предназначени за плащането към ЧЕЗ. По думите му тази процедура ще отнеме още около четири месеца, а "Еврохолд" очаква все пак сделката да приключи най-късно в началото на 2020 г. и затова акционерите в холдинга са готови да заделят собствени средства. 55 на сто от "Еврохолд България" са притежание на българското дружество "Старком", където мажоритарен акционер е Асен Христов, Кирил Бошов държи 34%, а Велислав Христов – 15%. Финландският фонд "Кей Джи Кей" (KJK) притежава 15 на сто, а 30 процента са публично търгуване на Българската фондова борса.

Асен Христов отново каза, че при одобряване на сделката холдингът ще отправи търгово предложение към миноритарните акционери в "ЧЕЗ Електроразпределение" и "ЧЕЗ Електроснабдяване", чиито 33 на сто са на борсата и са собственост основно на пенсионни и инвестиционни фондове, повечето от които на "Химимпорт".

"Ако не искат да продават акциите, нещата ще продължат както досега. Уважаваме миноритарните акционери, но те не вземат решения, а търсят краткосрочна печалба. Ще се съобразяваме с тях, но няма да вземат участие в управлението на дружеството", заяви той в отговор на въпрос дали "Химимпорт" ще бъде допусната до ръководството на най-съществените активи от сделката с ЧЕЗ.

От "Еврохолд" отново заявиха, че банките, които ще финансират сделката, са готови да предоставят и средства за изпълнение на инвестиционната програма на електроразпределителното дружество.

Грандиозни планове със същите инвестиции

Членът на енергийния борд на "Еврохолд" Георги Миков, който е бил шеф на електроразпределителната мрежа на ЧЕЗ преди приватизацията ѝ и дълги години бе част от управлението на "ЧЕЗ Електроразпределение", заяви, че новият купувач е готов да изпълни заложената в сегашните цени на тока инвестиционна програма до юли 2020 г. За тригодишния период до следващото лято сумата надхвърля 270 млн. лв. Каква част от нея обаче вече е вложена от страна на ЧЕЗ и колко остава да се инвестират още не стана ясно.

Намеренията на "Еврохолд" са за следващия тригодишен период до юли 2023 г. да налее над 260 млн. евро основно в мрежата и в подмяната на електромерите с "умни" устройства, които позволяват онлайн следене на потреблението. Така на база на данните за консумацията на домакинствата ще могат да се правят по-точни разчети за доставките и те да станат по-гъвкави, по-балансирани и ще се намаляват разходите.

Другият член на енергийния борд – румънецът Дан Каталин Станку, с дългогодишен опит в "Електрика" и румънските дружества на германската Е.ОН, представи планове за автоматизиране на електроразпределителната мрежа така, че при авария бързо да се установява точното място, а не групи да правят големи обходи с часове и дори дни през зимата. Така без ток ще остава малък регион в обхвата на повредата.

Обследване на мрежата с дронове и преценка какво да се ремонтира, за да се предотвратяват аварии и да не се харчат излишни пари за сегашната ежегодна профилактика на мрежата, също влиза в плановете на бъдещия собственик. Включване на виртуални електроцентрали, платформи за онлайн следене и прогнозиране на потреблението, роботизация на кол центровете и смс-и до клиентите, засегнати от аварии, са другите намерения на "Еврохолд".

Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт обаче отбеляза, че повечето от тези планове биха срещнали регулаторни проблеми, тъй като КЕВР през годините е доказала, че е крайно консервативна към иновации. Тя обикновено признава в цената на електроенергията само крайно необходимите разходи за поддръжка на мрежата и за смяна на електромерите. При това не признава умните измервателни устройства, позволяващи въвеждане на различни тарифи според нуждата на съответния потребител и дистанционно отчитане, което ще пести разходи за инкасатори.

Лавиране в неприветлива регулаторна среда

От "Еврохолд" обаче обявиха, че смятат до 2024 г. да са сменили всички електромери на всички над 2 млн. клиенти на ЧЕЗ, да предложат услуги с добавена стойност, които не подлежат на държавна регулация. Станку даде пример как въведени 1 млн. умни електромери в Румъния са довели до свиване мрежовите разходи, което потиска ръста на крайните цени на тока за потребители.

Гари Левсли от енергийния борд, който до преди години бе шеф на българското дружество на американската "КонтурГлобал", притежаваща ТЕЦ "Марица Изток 3", посочи, че "регулаторната среда в България не е от най-добрите, но не е и от най-лошите, а за потребителите най-важна е сметката, но тя е от три компонента – енергия, такси за пренос и за разпределение, а ние можем да влияем само на последната тарифа".

"Регулаторите не са нещо лошо, понякога са по-твърди, но в крайна сметка следват пазара, защото разбират, че макар да трябва да се защитават потребителите, без дружествата няма клиенти", добави Асен Христов.

Възможен ли е баланс между разходите и цените

"Трябва да се намери начин да се подобри мрежата и да се въведат интелигентни системи без това рязко да вдигне цената на електроенергията", коментира Станку. Според него "Еврохолд" смята да постигне това с балансиран подход между инвестициите, разходите и тарифите.

В същото време обявените от "Еврохолд" инвестиции от 260 млн. лв. за следващите три години са същите като досега влаганите от ЧЕЗ, които през годините са се оплаквали, че това е недостатъчно за развитието на мрежата и цените им са потискани. Чешката компания дори води арбитражно дело срещу България за над 500 млн.евро заради това, че държавата не е защитила инвестициите ѝ и КЕВР е определяла по-ниски от реалните цени на тока.

От "Еврохолд" казаха, че смятат да постигнат заложените от тях резултати и мерки в полза на клиентите по-скоро с реформи и внедряване на поевтиняващите иновации за интегриране на производство, доставки и балансиране на потреблението. Гари Левсли посочи, че "Еврохолд" ще залага на развитие на капацитет за съхранение на енергия и ще разгледа възможностите за придобиване на съществуващи мощности за производство на електроенергия или да инвестира в изграждането на нови такива. Христов обаче уточни, че не става въпрос за покупка на още енергийни производства у нас, а по-скоро за подкрепа на домакинствата за слагане на слънчеви панели на покривите като част от визията им за умни мрежи и прогнозиране и оптимизиране на електропотреблението.

Всичко това обаче към момента остава само добри намерения до окончателните решения на КЗК и КЕВР.

Според Кирил Бошов до 25 дни се очаква антимонополната комисия да се произнесе по казуса, а дори и да се отложи решението, то все трябва да е факт до края на годината. След това документите ще се внесат за одобрение в КЕВР, пред която ще се представи и детайлизирана стратегия за управление на новопридобитите енергийни активи. Върху нея работят над 120 експерти – адвокати, финансисти, икономисти и енергетици, заяви Асен Христов, който даде да се разбере, че няма да се откаже лесно от намеренията на "Еврохолд" да се разрасне и в регионален енергиен играч.

Визия на Еврохолд за развитие на енергомрежата в Западна България