План на руското енергийно министерство предвижда:

Европейските тръбопроводи да бъдат отнети от "Газпром", за да не ги загуби

Европейските тръбопроводи да бъдат отнети от "Газпром", за да не ги загуби

Руското правителство счита, че има реална опасност "Газпром" да изгуби контрола си над експортните европейски тръбопроводи. Преди всичко, е рисковано да продължи строителството на "Южен поток", но и "Северен поток", който вече действа, може да попадне под "конфискация" от страна на ЕС, се посочва в доклад на руското енергийно министерство, цитиран от руското електронно издание "Финмаркет".

"Газпром" притежава 50-51% от акциите в двата проекта и вече е похарчил или се готви да изхарчи още милиарди евро за строителство.

Само за "Северен поток" монополистът е изхарчил 4.4 млрд. евро (половината от всички разходи, включително кредити), за да може да доставя 55 млрд куб.метра газ годишно в Западна Европа, заобикаляйки "ненадеждни партньори" в Източна Европа.

Министерството на енергетиката, по данни на "Финмаркет", готви план за спасение на руските газпороводи, в случай, че утре ЕС застави "Газпром" да се откаже от свои дялове в проектите. Докладът, предназначен за президента Путин, предвижда да се намери нов руски оператор на газопроводите, независим от "Газпром", чрез който да се заобиколят европейските правила.

В доклада, който все още е чернова, се посочва, че Русия предоставя на Европа около 25% от нужния ѝ природен газ и ако утре не се случи нова енергийна революция, този дял ще остане неизменен в близките 10 или дори 20 години. ЕС обаче целенасочено се бори с доминиращото положение на "Газпром" на европейския пазар чрез въвеждане на законодателни ограничения и започнали антимонополни разследвания.

Москва счита, че главният инструмент на ЕС в борбата срещу "Газпром" е приетият през 2009 г. Трети енергиен пакет, който не позволява на компаниите едновременно и да добиват, и да разпределят газ в Европа, както прави "Газпром". Третият енергиен пакет влезе в сила преди година, но страните от ЕС се присъединяват към него постепенно.

Освен това Третият енергиен пакет предполага пазарно борсово ценообразуване и пълен отказ от дългосрочните договори в полза на спотовите сделки. В същото време, "Газпром" работи с европейските си потребители именно по схемата на дългосрочните договори, като цената на газа е обвързана с тази на петрола.

Проблемите и заплахите, свързани с Третия енергиен пакет, са обсъждани в началото на годината няколко пъти от Кремъл и руското правителство.

Министерството на енергетиката смята, че проблемите на Русия произтичат от това, че повечето споразумения за доставки на руски газ са сключени със страните преди влизането им в ЕС, а сега Брюксел активно променя законодателството, принуждавайки ги да се присъединят към Третия енергиен пакет.

ЕС се опитва да разшири действието на новите правитела не само върху новите, но и върху вече съществуващите обекти от газотранспортната система. Това означава, че "Газпром" може да изгуби контрола си върху "Северен поток", чието второ разклонение бе построено едва миналата година.

"Газпром" може да бъде лишен от контрола си върху най-големия германски газопровод OPAL, който съединява "Северен поток" с европейската газопроводна система, и NEL (западното супопътно разклонение на "Северен поток").

Аналогични и дори още по-сериозни са рисковете по отношение на "Южен поток".

Според руското министерство, страните от Нова Европа под натиска на Брюксел заявяват своето желание да преразгледат споразуменията си с Русия за доставка и транзит на газ и искат да се присъединят към Третия енергиен пакет. Такава постановка на въпроса е неприемлива, считат от руското енрегиено министерство.

Освен това проблемите на Русия не са само с ЕС, но и със страните, които искат да се присъединят към ЕС – Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Сърбия, Черна гора, Молдова и Украйна. Те са длъжни да се присъединят към Третия енергиен пакет до 2015 г. Така "Газпром" губи свои активи и в тези страни, включително и участъци от "Южен поток".

Министерството предлага няколко начина и уловки, с помощта на които може да се реши проблемът със статута на руските тръби и газовите активи в Европа.

На първо място, от европейските партньори трябва да се изисква да изпълняват всичките си ангажименти, тъй като Виенската конвенция от 1969 г. поставя международните договори над вътрешното законодателство на страните.

Ако Русия се съгласи или сама инициира преразглеждане на действащи споразумения, в преговорите трябва да участва и Европейската комисия. Тя ще иска да пренапише документите по законите на ЕС, но това не е в интерес на Русия, която в такъв случай не бива да се съгласява.

Нужно е да се активизира работата по укрепване на гаранциите, например със страните да се подписват договори за взаимна защита и насърчаване на инвестициите.

Друг начин за защита е споразумение с ЕС за трансграничната енергийна инфраструктура, което да освободи "Газпром" от изискванията на Третия енергиен пакет. Този статут открива възможност да се получи финансиране за проектите от бюджета на ЕС, да се извършват екоекспертизи и да да се получават разрешения за строителство в съкратени срокове.

Друг желан от Русия вариант е споразумение за извеждане на "Южен поток" и "Северен поток-2" от действието наТретия енергиен пакет. Проектът на споразумението е предаден на Брюксел през декември, но отговор няма.

В новото базисно споразумение с ЕС, което се подготвя вече 7 години, трябва да има и такава точка: тръбопроводите Русия – ЕС имат същите привилегии, катто и трансевропейските мрежи (TEN).

Планът за спасяване на руските тръби предвижда и други варианти, но енергийното министерство счита, че всички тези въпроси са крайно политизирани. Затова Русия не бива да се надява на успех в усилията си за изключване на "Газпром" от обектите на антимонополно регулиране в Европа.

Русия трябва да търси "нестандартни начини за прокарване на руските интереси в европейското правно поле", заключава ведомството.

Основната идея е за реализацията на действащите проекти да бъде привлечена някоя несвързана с "Газпром" руска компания, която не продава в Европа газ, който самата тя добива. Така ЕС ще бъде лишен от основния си коз – "Газпром" няма да бъде монополист на европейския пазар. В същото време руското правителство ще може да вкара на европейския пазар още една руска компания и да я направи оператор на европейската част от газотранспортната система вместо "Газпром". Ако Европа се съгласи на това, Русия ще съхрани контрола си върху тръбите, се посочва в проектодоклада.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес