"Файненшъл таймс": Гърция се готви да обяви фалит

Гръцкото правителство се подготвя да обяви дефолт по държавния дълг, ако не успее да постигне споразумение с кредиторите до края на април, твърди на сайта си в. "Файненшъл таймс".

"Правителството, което бързо привършва парите за плащане на заплати на държавните служители и пенсиите, реши да се откаже от изплащането на 2,5 милиарда евро на Международния валутен фонд, които трябваше да бъдат преведени през май и юни, ако не се постигне споразумение", заявили пред вестника източници, осведомени за плановете на гръцките власти.

Този месец правителството се нуждае от 2.4 милиарда евро за изплащане на пенсии и заплати в публичния сектор. На 1 май трябва да бъдат изплатени 203 милиона евро на МВФ, а на 12 май – 770 милиона евро. Плащанията към институцията през юни възлизат на 1.6 милиарда евро.

"Стигнахме до края на пътя. Ако европейците не преведат пари от фонда за финансова помощ, няма да има алтернатива, освен дефолт", заявява пред вестника представител на гръцкото правителство, пожелал анонимност.

В. "Файненшъл таймс" отбелязва, че евентуален гръцки дефолт би бил безпрецедентен шок за еврозоната едва пет години след като Атина получи спасителни средства от ЕС и МВФ, чиято обща сума достига 245 милиарда евро..

Предупреждението може да е тактическа стъпка в преговорите, целяща получаването на възможно по-благоприятни условия от кредиторите на Гърция. Европейските правителства също подготвят извънредни планове за случай на евентуален гръцки дефолт, отбелязва вестникът.

В краткосрочен план фалитът най-вероятно ще доведе до прекратяване на финансовата помощ за гръцките банки от ЕЦБ, съответно закриване на банки и въвеждане на капиталов контрол. Въпреки че това няма да означава автоматично излизане на Гърция от еврозоната, фалитът ще направи много по-трудно постижимо изпълнението на предизборните обещания, поети от правителството на Алексис Ципрас.

Част от причината за бюджетната криза в Гърция е задържането на 7.2 милиарда евро, които страната трябваше да получи миналата година, но забавянето на структурните реформи стана причина те да не бъдат отпуснати.

Атина опровергава слуховетe за фалит и предсрочни избори

Гръцките медии публикуват във вторник опровержения на написаното от "Файненшъл таймс", направени от също така анонимни правителствени представители. Няма да има никакъв фалит, правителството не се готви за фалит и ще бъдат разочаровани онези, които искат подобно нещо. 24 април ще се окаже още една дата, на която няма да дойде краят на света, твърдят правителствени източници в Атина, цитирани от в."Нафтемборики".

Преговорите между правителството на Гърция и нейните международни кредитори навлизат в решителна фаза. Десет критични дни остават до постигане на евентуално споразумение на срещата на Еврогрупата на 24 април. Еврокомисията е поставила неофициален срок до 20 април, за да бъдат договорени представените от Атина мерки за реформи, информират същевременно вестниците в Атина. В. "Етнос" цитира говорителя на Еврокомисията Маргаритис Схинас, който определил преговорите пред Булмбърг като "сложни" и "заплетени".

"Нафтемборики" коментира, че след няколко дни на почивка заради Великденските празници трудностите на преговорите с кредиторите отново са излезли на преден план и правителството буквално се надпреварвало, за да намали "пропастта", която го дели от неговите партньори, за да бъде постигнато споразумение до срещата на Еврогрупата на 24 април в Рига, Латвия.

Според анализаторите идващите отвън сигнали били тревожни. В следващите дни преговорите се очаква да се водят най-вече върху настойчивото искане на кредиторите на Гърция за намаляване на пенсиите, което категорично се отхвърля от гръцката страна. "Трънливи" оставали също проблемите по дупката в бюджета, повишаването на ДДС, съкращенията в държавната администрация и приватизацията.

Електронното издание нюз.ин цитира германски икономист, съветник на министъра на финансите Волфганг Шойбле, който твърди, че самото гръцко правителство се стремяло да извади страната от еврозоната. Пред австрийски вестник Клемент Фуест казал, че ако това се случи, гръцкото правителство не трябвало да чака нищо повече от своите партньори.

Гърция се намира в безизходица за своя дълг и най-доброто решение за правителството било да иска референдум за оставане на страната в еврозоната, цитира в. "Имерисия" публикация на Ройтерс.

В нея се твърди, че кредиторите на Гърция били раздвоени между желанието на управляващите в Атина за оставане в еврозоната и тревогата да не би премиерът Ципрас да успее да избегне исканите от кредиторите рестрикции и да си осигури облекчаване на дълга, което да подейства заразяващо на сродни на неговата партия СИРИЗА политически сили в Ирландия, Португалия и Испания.

"Споразумение с кредиторите или хаос"

"Споразумение с кредиторите или хаос", под това заглавие гръцкият в. "Вима" коментира, че обратното броене за страната е започнало и че след дълги седмици на протакане и незначителен напредък на преговорите с кредиторите, гръцкото правителство е изправено пред повратен момент.

Малко преди да навърши сто дни от управлението си, то е призвано до 21 април не само да постигне споразумение с кредиторите, за да получи транш, но и да прокара през парламента първия пакет от мерки, договорени с тях, отбелязва вестникът.

Това е основна предпоставка, която ще покаже дали премиерът Алексис Ципрас е склонен да спази споразумението от 20 февруари, въз основа на което текущата спасителна програма за Гърция бе удължена с четири месеца. Само при това обстоятелство Атина ще може да се надява, че на срещата на Еврогрупата на 24 април ще бъде деблокиран част от транша за страната, за да бъде предовратен евентуален фалит и да не се стига до сътресения в правителствената коалиция.

Напредъкът на преговорите обаче е недостатъчен и бавен, няма яснота и за това доколко гръцката страна е склонна да изостави "червените линии" и да отиде на компромис, коментира вестникът.

Правителствени функционери в Атина не изключват мерките, които ще бъдат включени в бъдещото споразумение с кредиторите да не бъдат одобрени от голяма част от сегашната парламентарна група на партията СИРИЗА. Други пък разглеждали свикването на предсрочни избори в началото на лятото като възможност за премиера Ципрас да излезе от сегашната критична ситуация. Този сценарий официално бе опроверган от правителството.

В същото време заплахата от избори и реалното прибягване до такъв вот се възприемали като ход, засягащ най-вече партията СИРИЗА, тъй като центробежните сили в нея набирали скорост.

В. "Вима" твърди, че на конференцията на Лявата фракция в СИРИЗА преди седмица са били изказани различни идеи. Някои от нейните привърженици предлагали отцепване от партията майка, други отхвърляли този вариант, а голяма част от тях, сред които бил и енергийният министър Панайотис Лафазанис, се застъпвали за хладнокръвие и за изчакване, "докато се изяснят нещата".