Фармаиндустрията е платила над 30 млн. лева за обучения и хонорари на лекари

Половината пари за участие в конгреси и консултантски услуги отиват в малцинството медици, които не желаят публичност

Фармаиндустрията е платила над 30 млн. лева за обучения и хонорари на лекари

Фармацевтичната индустрия е финансирала български лекари и здравни организации с над 30 млн. лева през 2018 година за участието им в конгреси и за предоставянето на консултантски услуги.

Това показват данните от годишното оповестяване на данните за взаимоотношенията между фармацевтичната индустрия и медицинското съсловие.

Финансирането включва спонсорство за участие в конгреси и други образователни събития, за които фармацевтичните компании поемат път, настаняване и регистрационни такси, както и хонорари за консултантски услуги от лекарите.

По данни на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM), която обединява най-големите световни фармацевтични компании и оповестява данни за четвърта година, финансирането към лекари и здравни организации през 2018 година е на стойност 29 млн. Като се прибавят и плащанията от страна на някои генерични компании, които също оповестяват взаимоотношенията си с медицинското съсловие вече втора година, сумата достига около 32 млн. лева.

Застой във финансирането за медицинското съсловие

Като цяло финансирането от индустрията към лекари и здравни организации бележи застой през 2018 година спрямо предходните три, когато имаше ръст от по около 3-4 млн. лева годишно. При иновативните компании, които са финансирали здравни организации и лекари с 29 млн. лева през 2018 година ръстът е само с 1 млн. лева спрямо предходната.

От общото финансиране от 29 млн. лева през 2018 г. 17.2 млн. лв. са предоставени директно на лекари, а 11.4 млн. лв. на здравни организации – медицински дружества по отделните специалности, съсловни организации, болници, университети. Директното финансиране към лекари бележи спад с около 100 хил. лева спрямо предходната година, а финансирането на дружества и други организации е с ръст от около 1.2 млн. лева.

При генеричната индустрия има дори спад в предоставените средства за лекари и здравни организации. Най-голямата компания “Актавис“ е финансирала медицински специалисти с 1.4 млн. лева през 2018 г. при 2 млн. лева през предходната. Спонсорството за здравни организации също бележи лек спад от около 940 000 лв. през 2017 г. на около 850 000 през 2018 г.

Половината пари отиват в 35% от лекарите, които отказват прозрачност

Данните на ARPharM показват, че 65% от лекарите, които са във взаимоотношения с индустрията са дали съгласието си те да бъдат оповестени, а останалите - не. Това, според организацията, показва подкрепата на медицинското съсловие за инициативата.

Когато лекар откаже името му да бъде публикувано, фармацевтичната компания включва спонсорството и хонорарите за него в обобщеното оповестяване на сумите. Оказва се обаче, че почти половината от общото финансиране отива в малцинството лекари от 35%, които не желаят връзките им с индустрията да бъдат публични.

От общо 17.2 млн. лева, с които иновативните компании са финансирали обучения и хонорари за лекари през миналата година, малко над половината – 9 млн. лева са отишли при лекарите, които са се съгласили имената им и сумите, които са получили, да бъдат публикувани. В същото време малцинството лекари, които не са дали съгласието си за оповестяване на отношенията им с индустрията, са финансирани с 8 млн. лева.

Не е ясно точно колко медици индустрията спонсорира за участия в конгреси или им плаща хонорари за консултантски услуги, но при първото оповестяване беше съобщено за около една трета от общия брой лекари в страната или около 10 000 души.

Разходите за пътуване и настаняване варират от няколкостотин лева до няколко хиляди, достигайки и 10 000 лева за един лекар.

Хонорарите за консултантска дейност за един лекар също варират от няколкостотин до няколко хиляди лева, като отделни лекари са получили хонорари от по 5 000-7000 лева, обикновено по-изявени медицински специалисти в своята област.

Лекарите обикновено получават хонорари от фармацевтичните компании за подготовката и изнасянето на лекции в рамките на дадено научно събитие или за консултантски услуги в рамките на по-мащабни проекти, където се ползва експертизата им в съответната терапевтична област.

Очевидно обаче по-солидните възнаграждения се падат на по-малкия брой лекари, които отказват оповестяване на данните.

При здравните организации се запазва тенденцията от последните години индустрията да инвестира най-сериозни суми от по няколко десетки хиляди до няколкостотин хиляди лева в медицински дружества и организации в специалностите, в които през последните години има нови открития и разработки. Това са онкологията, кардиологията, белодробните болести, ревматологията, неврологията, ендокринологията.

Спонсорството на индустрията към здравните организации (медицински дружества, болници, университети и др.) може да бъде използвано за организирането на научни събития като конгреси и конференции с всички разходи по тях,събиране на данни за лечението на пациенти или друг вид наблюдения и проучвания в дадена терапевтична област, повишаване квалификацията на лекари, организиране на безплатни прегледи за пациенти и др.

Според етичните кодекси на индустрията спонсорството на компаниите не е обвързано с предписването на техни продукти и медицинските специалисти взимат решението да предпишат на пациентите един или друг продукт “единствено въз основа на своите знания и опит“.

Повече инвестиции в проучвания и изпитвания

През 2018 година 24-те компании, членуващи в ARPharM, са инвестирали за научноизследователска дейност в България (клинични изпитвания, медицински научни изследвания, неинтервенционални проучвания) чрез местните структури на компаниите близо 39 млн. лв, което е увеличение с над 9 милиона лв. спрямо 2017 г.

Общите преки инвестиции на фармацевтичните компании в клинични изпитвания у нас надхвърлят 150 милиона лв. годишно.

Каква част от тях обаче е за възнаграждения на ангажираните в тях медицински специалисти не е ясно. 

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Каква е оценката ви за проектокабинета на ИТН?