Фармаиндустрията е платила 26 млн. лева за конгреси и хонорари на лекари

Фармацевтичната индустрия е финансирала български лекари и здравни организации с приблизително 26 млн. лева през 2022 година за участието им в медицински конгреси и хонорари за консултантски услуги и лекции. Това показват данните от седмото годишното оповестяване на взаимоотношенията между фармацевтичната индустрия и медицинското съсловие.

Оповестените данни включват спонсорство за участие в конгреси и други образователни събития, за които фармацевтичните компании поемат разходи за път, настаняване и регистрационни такси на медиците, както и хонорари за консултантски услуги от лекарите.

Догонване след пандемията

Данните се оповестяват за седма година от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM), която обединява най-големите световни фармацевтични компании. Обобщените данни показват, че финансирането към лекари и здравни организации през 2022 година е на стойност приблизително 26 млн. лв., което е ръст с над 13% или с 3 млн. лв. спрямо 2021 г.

Наблюдава се постепенно възобновяване на медицинските събития след пандемията от Covid-19, но спонсорството на фармацевтичната индустрия все още е под предепидемичните нива, когато финансирането за лекарите достигаше 30 млн. лева годишно.

Път, настаняване, регистрационни такси, хонорари

През миналата година фармацевтичните компании са финансирали директно медицинските специалисти с 12.7 млн. лв. за участие в конгреси и под формата на хонорари за консултантски услуги. Това е с 2.2 млн. лв. повече спрямо 2021 г. и се дължи именно на възобновяването на конгресите и другите научно-образователни събития за медицинскитe специалисти след пандемията.

Разходите за пътуване и настаняване на един лекар варират от няколкостотин лева в масовия случай до няколко хиляди и могат да достигнат 5000-6000 лв. и нагоре.

Регистрационните такси, които една компания поема на един лекар обикновено са от порядъка на няколкостотин лева и могат също да достигнат до няколко хиляди лева.

Най-високи суми се изплащат под формата на хонорари за консултантска дейност, като сумите за един лекар могат да надхвърлят 40 000 лева от една компания. За миналата година едни от най-високите хонорари на лекари са платени от фармацевтичната компания AbbVie на няколко специалисти в областта на дерматологията, всеки от които е получил между 20 000 и 40 000 лева. Интересът към дерматологията може да се обясни с навлизането на ново лекарство от класа на JAK-инхибиторите за пациенти с умерен и тежък атопичен дерматит, което от тази година се финансира от НЗОК. Друга сфера, където специалистите получават високи хонорари от фармацевтичната индустрия, е кардиологията. Така например един от водещите кардиолози у нас е получил хонорар в размер на 34 177 от Boehringer Ingelheim , още 10 000 лв. от Novartis и по-малки суми от още няколко компании.

Лекарите обикновено получават хонорари от фармацевтичните компании за подготовката и изнасянето на лекции в рамките на дадено научно събитие или за консултантски услуги в рамките на по-мащабни проекти, където се ползва експертизата им в съответната терапевтична област.

По-малко лекари крият връзките си с индустрията

През миналата година 57.6% от лекарите са дали съгласие индустрията да оповести финансирането за тях, което е на стойност 7.3 млн. лв. Останалите 42.4% не са дали съгласие фармакомпаниите да обявят поименно финансирането за тях и затова то е оповестено агрегирано и е на обща стойност 5.4 млн. лева. Положителна тенденция е, че вече по-голямата част от директното финансиране за лекарите отива при лекарите, които не крият връзките си с индустрията.

Допреди няколко години беше обратното: по-голямата част от финансирането от фармабизнеса отиваше при лекарите, пожелали анонимност.

Положителна тенденция е и това, че се вдига процентът на лекарите, които дават съгласие връзките им с фармаиндустрията да са публични. Но реално все още догонваме първоначалният висок процент на съгласие, от който тръгна оповестяването – 65%.

Индустрията предпочита да работи с медицинските дружества

Промяна се наблюдава и по още едно направление: преобладаващата част от финансирането на фармаиндустрията за лекарите вече става през здравни организации: медицински дружества, съсловни организации, болници и др. През 2022 индустрията е инвестирала близо 13 млн. лв. в здравни организации, което запазва нивата от 2021 г.

Доскоро обаче индустрията насочваше по-малка част от финансирането към здравните организации. Едно от възможните обяснения е, че чисто организационно с медицинските дружества се работи по-лесно, отколкото да се търси съгласие за работа и оповестяване с отделни лекари.

Спонсорството на индустрията към медицинските дружества, болници и други здравни организации отново може да бъде използвано за организирането на научни събития като конгреси и конференции с всички разходи по тях, събиране на данни за лечението на пациенти или друг вид наблюдения и проучвания в дадена терапевтична област, повишаване квалификацията на лекари, организиране на безплатни прегледи за пациенти и др.

При здравните организации се запазва тенденцията от последните години индустрията да инвестира най-сериозни суми в медицински дружества и организации в специалностите, в които през последните години има нови открития и разработки. Това са онкологията, кардиологията, ревматологията, неврологията, ендокринологията.

Българското онкологично научно дружество (БОНД) с председател проф. Асен Дудов, което участва активно в разработването и популяризирането на необходимостта от Национален план за борба с рака, е сред най-щедро финансираните от фармацевтичната индустрия медицински дружества. За 2022 г. БОНД е получило над 380 000 лева от фармацевтичните компании MSD, Pfizer, Jansen, Amgen и Servier. Сред добре финансираните организации в областта на онкологията е и фондацията "МОРЕ-Дарзалас", която организира мултидисциплинарни експертни бордове, изработва консенсусни становища в областта на онкологията и ги представя на конферентни сесии и публикува във вид на клинични ръководства. През миналата година организацията е получила от Novartis 100 000 лева и още 52 500 лв. от Roche и 20 000 лв. от Amgen.

Дружеството на кардиолозите е било финансирано със 137 150 лв. от Novartis, 76 300 лева от Servier, 45 000 лв. от Novo Nordisk. Сред щедро финансираните организации в областта на кардиологията е също Българската лига по хипертония, която е получила 65 000 лева от Novartis.

Фокусираната върху продуктите за диабет датска компания Novo Nordisk e финансирала Българското дружество по ендокринология със 146 000 лева.

"Сътрудничеството е жизнено важно"

Според етичните кодекси на фармаиндустрията спонсорството за лекарите и здравните организации не може да бъде обвързано с предписването на техни продукти, рекламирането и лобирането за тях. Т.е. се предполага, че на своите събития компаниите информират и предоставят научни данни за продуктите си, а в практиката си лекарите се очаква безпристрастно да решават как и с какви продукти да лекуват пациентите си, независимо от получените хонарари и поети разноски.

"Сътрудничеството между медицински специалисти и фармацевтичната индустрия е жизнено важно за развитието на медицината. Лекарствата са високотехнологични продукти и тяхното разработване, прилагане и механизми на действие изискват обяснение, обмяна на опит и знания между индустрия и лекари. Само по този начин правилното и ефективно лечение на пациентите е възможно, само така могат да се разработват нови терапии", коментира изпълнителният директор на ARPharM Деян Денев. По думите му благодарение на това взаимодействие лекарите имат възможността непрекъснато да се обучават и развиват, което е от полза както за пациентите, така и за цялата система на здравеопазване.

40 млн. за клинични изпитвания

Отделно от финансирането за лекари и здравни организации фармацевтичната индустрия е инвестирала близо 40 млн. лева за научноизследователска дейност в България под формата на клинични изпитвания, медицински научни изследвания, неинтервенционални проучвания чрез местните структури на компаниите. Инвестицията е сходна с тази 2021 година.

Същевременно общите преки инвестиции на фармацевтичните компании в клинични изпитвания у нас през централите им надхвърлят 180 милиона лв. годишно.